Само чаках Радислав да ме покани и ето ме – вече ви досаждам с размисли за перфектния си ден. Какво страхотно съвпадение – въпросът дойде точно навреме, днес беше моят перфектен ден. Макар че това не беше планирано и не стана нарочно, но като се замисля – всяка минута в него беше перфектна.
Последните няколко дни преди да се приберат софиянци от родните си места и ваканционните скитни, София се напълни с чисто нови стотици реклами по билбордовете. Пътувайки по все още човешките софийски булеварди (еххх, почти можеш да си въобразиш, че си в Париж), им хвърлям по едно око.
За всички, които обичат да си похапват – един въпрос. Как предпочитате клиентите – готови или сурови?
Днес е много специален ден за Димитър Николов и за Маркетинг Буркан. Честит рожден ден, Митко! Да си жив и здрав, пълен с неукротима лъвска енергия и страхотни маркетинг идеи, заобиколен от много приятели и близки, много щастлив и успешен във всичите ти начинания
Попадали ли сте на такава ситуация в професионалния си път – имате идея за продукт, който е страхотно иновативен, толкова че не знаете как ще реагира пазара… или пък вече имате продукт, който се продава на друг пазар и искате да навлезете с него на ново място, там, където това е иновация и нямате конкуренция… [...]
Рядко посещавам Starbucks. Не съм от свръхлоялните им фенове, за които посещаването на други заведения е чисто табу. Но имам голямото намерение да стана от тези хора, които редовно се наслаждават на добро обслужване, приятна атмосфера и традиция на качеството там. По доволната причина, че човешкото обслужване на клиенти стана изчезваща черта в любезното ни [...]
Мисля си, че не съм много суеверна. Понякога (по-често) обичам числото тринайсет. Обикновено, когато ми се падаше 13-ти въпрос на изпит, се справях прекрасно. Запознах се със съпруга си на петък, 13-ти и това се оказа щастлив ход… Но понякога (по-рядко), ставам особено зла, тъжна и раздразнителна в петък, 13-ти…
Разбира се, и аз си купих новоиздадената книга на Сет Годин на български език – „Малкото е новото голямо“. Разбира се, че от време на време влизам и чета в блога му, но честно казано, въпреки че съм му огромна фенка, ме дразни затвореността на блога за коментари.
Отдавна мисля по този въпрос – защо в България е толкова трудно да практикуваме това, което в Америка, в Западна Европа и Скандинавия отдавна знаят и правят в маркетинга. А минаха вече над 20 години от началото на новата българска икономика.
Сигурно съм традиционалистка, но от години насам посещавам една и съща фризьорка. Откакто преди много години попаднах съвсем случайно на нея, часове преди бизнес командировка в чужбина, в момент, в който се бях погрижила за всичко, освен косата ми да е business-like и тя направи чудеса от храброст, с което ме спечели завинаги.
