За фирмите и … хората

С приятели непрекъснато си говорим защо съществуват фирмите и кои са причините те да успяват. Пазарите? Технологиите? Добрите инвестиции? Доброто управление? Дали пък не хората, които работят в тях?

Истината е сложна, разбира се. Но едно е безспорно – всички тези фактори заедно и поотделно определят успеха /или неуспеха/ на една организация. Хората са може би най-деликатният и труден за управление и прогнозиране организационен ресурс…

За първи път преди много години видях в Германия как една голяма компания, глобален пазарен лидер като технологии и продажби, рекламира себе си чрез хората си. Вървях през дългите коридори-тунели към палатите на CEBIT, а покрай мен вървяха усмихнатите, вдъхновени и позитивни хора на плакатите на Microsoft Deutschland.

Тъй като и аз си имам белезите от натрупаното в продължение на много векове българско недоверие, в началото се дразнех. Какво толкова ми се усмихват тези хора? И аз да работех в Майкрософт Германия, щях да…

После ден-два се правех, че не им обръщам внимание. Много важно – някакви плакати. Реклама. Имали бол пари – дали ги хората…

След това започнах да им симпатизирам. Очевидно тези хора харесваха работата си. Ходеха с желание всеки ден в офиса. Усмихваха се на предизвикателствата и възприемаха живота и бизнеса откъм светлата му страна.

Когато панаирът свърши и се прибрах в България, още на летището ме посрещнаха строгите, оттегчени и уморени, невярващи и небудещи доверие лица на съгражданите ми… И ми стана мъчно.

Тази седмица три пъти не се сбъднаха различни проектни начинания. Хората не ги сбъднахме.

Хора, сами по себе си много симпатични. Интелигентни, млади българи, пълни с енергия и чар, претендиращи, че са добри в професията си. Само  че… когато става въпрос за екипна работа, за нещо важно за фирмата или екипа, тези хора сякаш не са същите. Някой нещо недочел, друг – недоразбрал. Трети си мислел за любовта на живота си, докато говорим за проекта. Четвърти  – здраво хремав, съсредоточен да не изпусне времето за антибиотика си… Пети сметнал, че това не е негово задължение, а добрата практика е да правим неща само в рамките на официалните ни задължения. И общата ни картина е далеч от синергия.

Всичко това, само по себе си човешко и разбираемо, доведе до факта, че три интересни и печеливши проекта просто не се случиха. Защото ние, хората, от които зависеха, не поискахме да се случат.

Къде е моят дял от всичко това? Очаквам много от останалите ли? Не обичам да ме командват и затова съм прекалено деликатна с хората около мен? Дали и аз подсъзнателно не очаквах друг да поеме инициативата и работата да стане от само себе си?

Колкото хора, толкова и различни причини.Както казваше баба ми – който иска да свърши работата, намира начин, който не иска – търси причини. В моя случай – намерихме причини. И сега търсим нови възможности за проекти 🙁

Късно е и няма смисъл да се търсят вини, но продължава да ми горчи.  Къде сте, усмихнато крачещи хора от плакатите на Майкрософт Германия? Помощ…

 

 

 



Comments

Съжалявам, но коментарите са забранени.

За автора

Pavlina D. Kozarova

Pavlina has worked for 20+ years as marketing specialist and business development manager for several Bulgarian and international IT and consulting firms.