Диагноза и горчиво лекарство

Както вероятно за повечето от вас, така и за мен темата през последните дни беше основно една – изборите и какво ще стане след тях с нас, всички хора, които обитаваме територията, наречена България. Опитвам се да си обясня ситуацията в страната и най-вече се питам – какво е работещото решение?

Проведените току-що избори за парламент според мен са диагнозата, но дали ни дават възможност за решение?

Каква е диагнозата? И вярна ли е?

Изборите са диагноза. Като на лекарски преглед ни показаха какво има вътре в нас, какво ни боли и от какво страдаме.

Според статистиката обаче, само 51% от хората се прегледаха, а 49% категорично отказаха да отидат на лекар.

Тези, които се прегледахме, сме приели по някакъв начин реалността. Разбираме, че има проблем и че заедно трябва да търсим подходящото решение. Реалното решение. Разполагаме с определено количество лекари и нямаме възможност нито да пътуваме някъде в чужбина за лечение, нито пък искаме да се обръщаме за помощ към врачки и гледачки или да чакаме да ни се размине от само себе си. Лекарите са такива, каквито сме си ги образовали и отгледали у нас, в България. Имаме ли възможност да се обърнем към други днес и сега? Очевидно не.

Тези, които отказаха да отидат на избори, продължават да мечтаят за решение извън здравеопазването 🙂 Не могат да си харесат лекар, не могат да се доверят на никого. Със сигурност имат своето право и основание да постъпят така. Ако продължат да не приемат реалностите обаче, могат да отложат лечението доста, с целия риск, ако се забави, да не се получи. Ако няма подходящ за мен лекар в момента, а имам проблем и не го открия, няма ли рискът ми да се задълбочи? При това, ако един човек има сериозен проблем и отлага разрешаването му от колебание или поради други причини, той обикновено не само наврежда на себе си, но и обърква живота на най-близките си хора. От собствен горчив опит го споделям.

И все пак, какви са резултатите от нашия половинчат преглед? Горчиви са.

Бившето дясно, на което най-активните, най-смелите и най-големите мечтатели от нас години наред се доверяваха и на което вярваха, вече не съществува. То не успя да спечели поддръжници и остана без лидери. Дали има бъдеще в този вариант, втренчено в миналото и без идеи и воля за бъдещето? Едва ли, за съжаление. Хора, чиито имена бяха наши знамена и на които вярвахме повече, отколкото на себе си, днес не могат да съберат гласове, за да влязат в парламента… Последен валс? Много горчиво…

Мечтателите отляво, които се опитаха да създадат нещо ново, нормален вариант на лявото, не успяха да намерят достатъчно подкрепа. И също си понесоха отговорността. Горчиво? Май само за тях…

Бившето комунистическо съсловие продължава да настоява, че е променено и убеждава, че е способно да управлява. Себе си и останалите. Фактите обаче сочат, че едно е да искаш, друго е да можеш, а пък е трето и четвърто да го направиш. Колкото пъти ни управляваха през последните 23 години, толкова пъти не бяха преизбрани след това. Основното според мен е, че само с искане и с желание всички да сме добре, няма как да се получат нещата. Има икономически реалности в света, с които те не умеят да се справят. Или поне досега не са показали, че умеят. Не е решение да похарчиш набързо всичко, с което разполагаш. Ако не работиш и не генерираш приходи, как ще живееш утре? Овластяват ги обаче голяма част от нашите родители. А ние ги обвиняваме затова. Те се страхуват да не останат бедни, сами и болни. Някой им обещава, че с магическа пръчица ще се грижи за техните старини. А това не е възможно… Ние, техните останали тук деца, вече доста пораснали деца, трябва много да работим, за да имат те достойни старини. Няма друго решение. А те се държат като още по-големи, непораснали деца, които си искат бонбоните веднага. Искат някой да им ги обещае… Все нещо ме гложди и се питам защо нашите непораснали родители не ни припознават като тяхна опора, а продължават да я търсят извън нас? Пореден валс? Много горчиво…

Бившата етническа партия ни убеждава, че вече не е такава. Обаче дали е така? Уплашени сме. И те се страхуват. А миналото е отдавна зад нас. Ние продължаваме да се стряскаме от образа му в огледалото. Те са част от нас и са доста. Искат да управляват, но имат ли достатъчно представителство в страната, за да имат такова влияние и да си го наречем директно – власт? Говоря за представителство и доверие в страната, а не извън нея. Имам страшно много добри познати и колеги етнически турци и винаги съм уважавала различията между нас и съм се възхищавала от техните качества. Уважавам много хората, които избраха да останат тук и да работим заедно за общото си днес и бъдещето на децата ни. Дали останалите, избрали за себе си друга страна, могат да определят нашето днес? Ако обаче не ги болеше за тази страна, щяха ли да гласуват? Имаме нужда от яснота. Недоверието е липса на разговор, ако те не разговарят за нещата, които сами са избрали за табу, останалите трудно ще им вярват. Ако никой не иска отговора им, няма и да го получи…

Ултра-дясното? То ни плаши с неуравновесените си, крайни и разнопосочни изказвания. Ние се страхуваме от него, ние го отричаме. Да, но то съществува. Тези хора са тук, сред нас и независимо от тяхното разединение и разслояване, те са над 10%! Значи трябва да се научим да живеем съвместно, трябва да съществуваме заедно. Нужно е да ги изслушаме, да разберем техните страхове. Защото те също крещят може би от страх. От страх или от омраза? Труден отговор… Омразата не е ли производна на страха? Ако не намерим лек за страховете, няма ли омразата да нарасне? Има хора, които искат да атакуват, защото те самите се чувстват атакувани. Реалността ни е такава – много бедни има, голяма част от тях са от малцинствата. Голяма част от тях живеят на наш гръб и крадат. Колко крадат, обаче? За да се хранят… Хм, и това не се е случило за 2-3 години само. Не ни харесва как тези хора се държат, но дали имат достатъчно възможности да се държат по друг начин? И от Европа не ги искат  – дават ни пари и ни казват „Елате си го земете шопот, оти…“  Горчиво, много горчиво…

Хората по средата… Ех, кога ще имаме и средно съсловие, най-после? Непризнатите победители, дори сами се притесняват да кажат, че всъщност – да, печелят изборите. Допуснали са грешки и си ги признават. Обаче останалите искат нещо идеално – някой без грешки, без минало, да ни управлява. Да ни управлява без с нищо да ни ограничава, като максимално ограничава себе си. Да има правила, но за него, за останалите – по възможност, без правила. Същевременно, фактите показват, че запазиха финансовата стабилност на страната. Но… трудно е за малкия бизнес и има много бедни. Има много хора, които се страхуват дали утре няма да се наредят сред тях. Това е въпросът, който не може повече да се отминава. Ако не започне да търси бързо неговия отговор и да се прилага ефективно решение за този проблем, тази партия може и да не успее да се развие нататък.

Има ли най-добро решение? Не знам.

Трябва обаче да приемем реалностите. И да продължим да работим, а да престанем да рушим. Да се опитаме да продължим оттук нататък, без да разрушаваме всичко, постигнато досега и наистина, да не скъсаме прозрачно-тънката нишка на доверието в нашето общество.

Нека да престанем да търсим някой отвън, който да ни разтървава като малки деца, да ни бърше сополите и да ни казва кога, какво и как да правим. Веднъж гледаме към Изток, веднъж към Запад… Но хората и там си имат достатъчно проблеми за решаване. Нека да се опитаме най-сетне да пораснем и да поемем общия ни живот в собствените си ръце. Като индивиди и като нация от индивиди.

Време е да си изпием горчивото лекарство без повече да хленчим.

Няма откъде да си внесем нови лидери, ние сме създали и сме излъчили тези, които сега са пред нас и се чудят какво да правят…

Те са длъжни сега да поемат своите отговорности, с ясното съзнание, че България цяла сега тях гледа. Те са длъжни да ни дадат отговорите и да търсят решението. Очакваме от тях бързи и единни действия за лечение на нацията. Не междуособици, крамоли, сочене с пръсти и всяване на страхове.

Защото тези хора, нашите избраници, са обявили пред всички ни, че могат да ни управляват. Сега – моля, заповядайте, вие сте на ход. Това и очакваме от вас – разум, воля, компетентност. И резултати.

А България, ако не иска да продължи само да гледа, трябва да каже не „“ууу“ и „долу“, а „как“. Защото имаме нужда не само от механизми за контрол и сваляне, а от механизми за създаване на работещи решения, които да ни помогнат да живеем по-добре и по-достойно. Не само поотделно, а заедно.

Българската Голгота…

 



Коментари

  1. Данаил май 15th

    Comment Arrow

    Поли, всичко което си написала е така от гледна точка на нормалните хора. Но за съжаление този вид изчезва от тази държава по един или друг начин, а алчността, крайността, неуравновесеността на масата е патологична и хроничността на това заболяване води до множество усложнения, от които не се умира, но водят до често посещение при лекар. За съжаление лекарите са на посредствено ниво, грешат от поставяне на неправилната диагноза до изписване на лекарства които могат да доведат до още по тежко състояние на пациента. Появяват се и алтернативни лечители, които пламенно експериментират с вече тежко болния пациент, а даже се появяват най-обикновени шарлатани „лекуващи“ както им е изгодно.
    Та както е казал народът „Като умориш магарето, какво ще яздиш после?“


  2. Поли Козарова май 15th

    Comment Arrow

    Данаиле, вече не знам има ли нормални, честно. Но със сигурност е належаща спешна намеса на компетентни лекари 🙂 Да гледаме да не губим позитивизма си!


  3. Пламен май 20th

    Comment Arrow

    Няма лекарство с така корупция и алчност.

    Ще добавя и некадърност и безхаберие.

    Да не забравя и безстрашие. Няма един осъден политик и да лежи сред изнасилвачи и убийци.

    Да видим след това другите.


  4. Поли Козарова май 20th

    Comment Arrow

    Да, и аз започвам да се съмнявам, че има лек за нация, която не иска да се прегледа…


Твоето мнение

  • Аватар

    ТИ


Comment Arrow




За автора

Pavlina D. Kozarova

Pavlina has worked for 20+ years as marketing specialist and business development manager in several Bulgarian and international IT and consulting firms. Her expertise is in the fields of project planning and management, business development, marketing & sales, innovation development and commercialization. Pavlina runs consultancy business with www.primavera88.com