За бизнес партньорствата

Над един месец не писах. Бях затънала в много работа, което си е нещо обичайно за мен. Сега, леко изплувайки от многобройните си проекти и преди да се гмурна в нови, имам малко повече време да пиша за неща, върху които размишлявах през това време. Леле, какво начало…

Едно от тях е темата за бизнес партньорствата. Имам предвид партньори в общ бизнес в български условия. Някак си това в по-старите икономики и на Изток, и на Запад е факт. У нас – струва ми се, че не са много успешните бизнес партньорства.

Защо нашите партньорски практики в бизнеса са особени и … толкова трудни?

В повечето случаи фирмите в страната ни са еднолична собственост или са семейни. Изключвайки така наречените холдингови структури, които ясно как се създадоха, как се сменяше и развиваше собствеността им през годините. Но тук става въпрос за нормалните, малки и средни български фирми, които се създадоха от нищото, без капитали, развиха се и се утвърдиха на пазара благодарение на знанията, идеите и усилията на техните собственици. Истинските български нови предприемачи.

Защо тези форми на собственост – еднолична или семейна, се оказват най-често срещани у нас? Защо са толкова малко примерите на успешни български компании с двама или повече собственици, които имат чисто професионални и бизнес отношения? Наистина са отчайващо малко.

Познавам доста хора, които стартираха бизнес като бивши колеги или бивши приятели и … годините и сложното бизнес ежедневие ги превърнаха в бизнес врагове. Сложно делене на собствеността, крамоли, отмъкване на клиенти и средства, недоверие и задкулисие, разделяне на персонала… Изобщо всички недостойни неща, които са много трудни за обяснение и преодоляване. И които спират естественото развитие на компанията.

Какво не могат да разделят тези хора? Какво не могат да се споразумеят? Пари? Власт? Не могат да преодолеят собственото си его ли? Не са научени да работят в екип ли? Сложни въпроси. Вероятно с тежки отговори.

Имам няколко предположения. Повечето от тях са свързани с нашата народопсихология, а също и с липсата на бизнес знания и умения за работа заедно.

Българинът е недоверчив човек.

Той е предпазлив по природа. Все подозира, че някой иска да го ограби, да му отнеме най-ценното, което има, да го измами. Като хора ние (с много малко изключения) сме ориентирани към това да пазим себе си и това, което сме създали през живота си, от другите. Много време и усилия впрягаме в това да се пазим от другите. Струва ми се, че ако ги употребявахме за да споделяме, да мислим и да работим заедно, щяхме да сме много по-напреднали като нация. Във всяко едно отношение, включително и в бизнеса.

Споделянето ни е много трудно.

Спомням си, когато започнах да пиша в Маркетинг Буркан. Както знаете, това е собствен професионален и некомерсиален блог. Много хора ме питаха защо го правя и най-вече – какво печеля от него. Сигурна съм, че не ми вярваха, когато им отговарях, че нямам директни приходи от блогването. Много от тези хора вероятно са свързали отговора ми с глупост. Don’t care, проблемът си е техен… Но в България да споделиш знанията си с другите и то без пари, все още на много хора им се струва някак си неприемливо… Да споделиш бизнес идеите си или пък, не дай Боже, бизнеса си с други хора, е още по-трудно. Много бизнесмени пропуснаха момента да преструктурират собствеността на компаниите си, като присъединят към собствениците най-добрите си служители и така изгубиха голяма част от тяхната креативна енергия. Която щеше да издигне фирмите им на ново ниво.

Не сме научени как да работим заедно.

Другото, което ни затруднява да развиваме успешни бизнес партньорства, е неумението да работим заедно. У нас, ако има трима души на едно място, единият непременно трябва да е цар. Има някаква неравнопоставеност в отношенията ни, някакво преклонение пред йерархията в живота и в бизнеса, което поколения наред предаваме на децата ни. Екип означава да можем да се вслушваме в мненията си и да уважаваме усилията си. Да имаме търпението да си поставяме общи цели и да ги преследваме дори тогава, когато това не е много лесно…

Заедно означава когато е трудно, да не търсим виновни, а решение. Да не сочим с пръст другия назидателно, а да оставаме ние най-добрите, безгрешните, правилните. Обикновено такова поведение е причина фирмите в България да се разцепват.

Заедно означава и когато фирмата се развива успешно, да не мислим, че ние сме единствената причина за това. А да умеем да признаваме и качествата на хората, с които сме тръгнали заедно по пътя. Ето го българският парадокс – у нас фирмите се разделят и когато пазарът е добър, и има всички основания да считаме, че бизнесът се развива стабилно.

Не се възползваме от различията.

В бизнеса също е трудно да уважаваме различията си. Много ценно нещо е различието. Ако в един екип има събрани хора с различни знания, опит и поведенчески навици, това е един много силен и гъвкав екип. Той има зад гърба си много повече опит от всеки един от хората в него. И има много повече ценни идеи как да се справи в трудни и необичайни ситуации.

Случва се на Запад компании с допълващ се бизнес и общи пазари да се слеят. Собствениците им преценяват, че ако обединят усилията, капиталите си, активите си и персонала си, ще бъдат по-силни и по-конкурентни заедно. Да сте чували подобно чудо да се е случило в България? Ако да, моля, пишете ми – ще ме зарадвате много!

Да, имаме особености на българския характер, които ни пречат в бизнес партньорствата.

Това поправимо ли е?

На това вероятно трябва да ни учат още в училище – как да работим в екип, как да правим съвместни проекти, да бъдем търпеливи и устойчиви, за можем да преминаваме през сложни ситуации. Разбира се, и в университета. Независимо дали в икономическите или техническите профили. Студентите там са предприемачите на бъдещето и те трябва да знаят как могат заедно не само да основат една компания, но и да я развият така, че тя да сбъдва най-хубавите им мечти.

В края, да обявя изненадата? Замисляме и подготвяме с моята приятелка, психологът Елза Калоянова, серия от обучения по психология за бизнесмени. Надяваме се те да помогнат на много хора да преценят значението на чисто човешките отношения и на уменията да ги изграждаме, за успеха на бизнеса.

 

 

 



Коментари

  1. Пламен юли 24th

    Comment Arrow

    Хубава статия, поздравления.

    За съжаление няма да има много коментари от собственици на такива фирми, защото… както ти писа тези фирми са много много малко.

    Недоверието и алчността са сред водещите фактори.

    Другото е егото. По някое време предполагам на единия почва да му тежи, че другия партньор дава акъл. Нали вече са големи и имат служители, а то пак някой му дава акъл. Я да си се отдели. И все в тази насока мисли.

    Третото – успял български отбор на голямо първенство?!?! Няма!!! Все в солови спортове имаме звезди. Кога българи са се обединявали за нещо. Та историята показва, че няма как обединени българи да постигнат нещо значимо.

    Може би не е редно аз да пиша тези редове. Имам страхотен партньор и се надявам да променим историята 🙂 :).


  2. Поли Козарова юли 24th

    Comment Arrow

    Пламене, хубаво е, че писа. Проблемът е принципен, като даваме мнение, това не значи, че споделяме лични впечатления или проблеми, нали?

    Но фактът си е факт. Успешните бизнес партньори у нас са малко. И трябва да се учим да се съобразяваме един с друг и да градим заедно. За да има напредък.

    Лека вечер,
    Поли


  3. Пламен юли 25th

    Comment Arrow

    Живота е низ от компромиси. И в личен и в служебен аспект.

    Мисля, че и в тази насока има да се учи много. Курса, който подготвяте може да бъде полезен и за тази човешка черта.

    Ще очаквам курса с нетърпение.


  4. Поли Козарова юли 25th

    Comment Arrow

    Благодаря ти, работим с Елза. Позитивното ти и конструктивно отношение към хората и ситуациите ще те изведе много напред в бизнеса. Успех!


  5. Пламен юли 25th

    Comment Arrow

    Не е като да не си блогваме рано сутрин 🙂 Хубав и спорен ден ти желая 🙂


Твоето мнение

  • Аватар

    ТИ


Comment Arrow




За автора

Pavlina D. Kozarova

Pavlina has worked for 20+ years as marketing specialist and business development manager in several Bulgarian and international IT and consulting firms. Her expertise is in the fields of project planning and management, business development, marketing & sales, innovation development and commercialization. Pavlina runs consultancy business with www.primavera88.com