Различната нова България

Вече почти 2 месеца в страната има невиждани като продължителност и категоричност на исканията протести. Исканията – прозрачно и конструктивно управление на държавата и обществените средства, без налагане на съмнителни интереси и със зачитане на европейските ценности, които вече сме припознали като свои на хартия. Резултатът – в средата на лятото сме и в средата на нищото…

Всички световни медии отразиха с удивление и възхищение факта, че в България изглежда, че негативизмът и безразличието си отиват. Защото досега всички проучвания сочеха, че сме една от най-негативно мислещите нации, без вяра в бъдещето, без упование в собствените ни сили. Днес се говори как протестите през 2013 година са различни и са сигурен знак, че страната най-после, цели 24 години след промяната, се променя наистина. Променя се или започва да се променя, се питам?

Преди 24 години си представяхме, че всичко ще стане много бързо, леко и светло, че като с вълшебна пръчица ще се пренесем /по-точно някой ще ни пренесе/ във вълшебния свят на нашите соц-мечти. Там, където ще можем да се обличаме различно, да се държим различно, да пътуваме много, да слушаме каквато музика си искаме, да четем каквото си искаме, да казваме истината, да бъдем себе си…

Като си помисли човек, не сме искали толкова много, нали? Оказа се, че да, всичко това вече се случи. Поне за активната част от населението, поне за доста голяма част от нея. Но ние някак си не бяхме разбрали какво се крие зад всичко това, зад възможността да бъдем такива, да сме различни, да бъдем себе си. Зад всичко това се крият много труд, много заедност, много отговорности

Стълб #1 на различността – Труд

В България думата „труд“ си я спомняме само на 1-ви май, по-точно припомнят ни я. Всъщност, българите не обичаме да се трудим чак толкова много. Работата не е заек, да избяга. Не могат да ми плащат толкова малко, колкото аз мога да не работя. Петък – ден на майстора. И доста още от зловещи, по-зловещи народни мъдрости, заседнали много здраво в народопсихологията.

Без труд обаче, без много градивни и последователни действия в дългогодишно правене на едни и същи неща добър стандарт на живот е просто непостижим.

Погледнете германците – най-добре справящата се европейска нация в т.н. световна икономическа и финансова криза. Нали сте били наскоро там? Прави ли ви впечатление, че в 7:30 там всички предприятия, офиси и магазини не само са осветени, те работят. Здраво работят. Моят собствен племенник, който е едва на 2 години и половина, става всяка сутрин в 6:30 часа, за да ходи на детска ясла.

А у нас? Макар, че познавам много работливи българи, сред които нескромно, но вярно – аз, родителите ми,  част от приятелите ми, аз лично смятам, че не работим достатъчно, за да имаме претенциите и да очакваме висок стандарт на живот за себе си и за нацията като цяло. Това само с протести не може да се оправи, за съжаление. Но категорично няма да се оправи със запъване в посока – който и както да работи, ние сме длъжни да го издържаме. Както правителството прави в момента. Не, не сме длъжни.

Време е хората, които работят както трябва, да постигат по-високи резултати и да живеят по-добре от другите и у нас. Време е да се даде икономическа свобода на хората, които могат и искат да правят бизнес. Свободата да развият своето предприемаческо начинание до степен, в която да бъдат полезни и на себе си, и на другите. А не да им се отнемат изработените резултати в полза на някой, който дори не може да оцени какво ще му дадем. Време е за промяна.

Стълб #2 на различността – Заедност

В България думата „заедност“ има различно значение от подобни думи в другите езици. Заедност е няколко или няколко десетки човека да си направят собствено кьоше – жилище, фирма или партия, и да обявят, че те са най-добрите. Всички останали – да го ду…, всички останали са боклуци.

Във фирмите поне 30% от назначените са роднини или близки приятели на собствениците. Различна заедност за нашите и за другите. Заедност?!

В държавната администрация над 90% от хората на ръководни позиции са с партийни назначения. Следите ли как в момента се обезглавява цялата администрация, направо се измитат хората на висши и средни позиции. Без конкурси, като всеки свален от длъжност е базжалостно отричан и охулван. Експерти?! На това ли му казваме експертиза?!

Какво е за мен заедност? Заедност е когато живееш в едно общество, независимо от това колко голяма е човешката група, да можеш да виждаш цялото, да осъзнаваш посоката, в която се е запътила тази група и да я следваш. Да можеш обаче да бъдеш самия себе си в този път. И да не пречиш на другите, пътувайки, да останат самите себе си. Тоест – равновесие, емпатия, съчувствие, баланс, хармония, синергия… Толкова рядко се използват тези думи в нашия език, не ви ли прави впечатление? Тъжно е.

Само с протести няма да стане, знам. Това е процес, много дълъг процес. Но имаме надежда. След като германците на два пъти през миналия век успяха да станат отново нация, да създадат своята заедност, след всичко което преживяха през Втората световна война и с обединението на двете изкуствено създадени Германии, значи има начин. Време е за промяна.

Стълб #3 на различността – Отговорност

И така, третият стълб на нашата мечта… Отговорност. Каква дума, изглежда безлична, но в нея има толкова много истина. Жестока истина. Отговорност е да си понесеш последиците за това, че си сгрешил. Да отговаряш за действията и думите си, да стоиш зад тях. Да не правиш другите виновни за своите грешки. Да не се преструваш, че отговорността изисква да продължаваш безотговорно да правиш същите грешки. Това би трябвало да е резонен резултат от протестите, това и очакваме. Време е за промяна.

И още, смятам, че е добре да благодарим на всички българи, които достойно и твърдо заявяват своята позиция за eвропейските ценности в нова България, и които застават пред нас и пред тези, които не искат да чуват гласовете ни, със своето име и своето лице:

Гордея се, че ви има – всеки един от тези 50 000 българи в новото ни народо-пространство, които заявяват своята позиция ежедневно и неотклонно. #респект

Нужно е да отдадем дължимото и на казващите истината медии БНТ, bTV, Нова телевизия, OffNews, Капитал, Неновините /които понякога са ценни като новини/ и други, които наистина изпълняват своята независима роля на посредници, комуникатори и честни информатори в тези объркани времена. Благодарим ви!

Ако бъдем честни, не съм си и представяла, че през 2013 ще бъде толкова трудно да се казва истината… Да, заради всичко това, заради различната България, която още можем да случим заедно, заради нашите деца, правителството трябва да си ходи.

#оставка



Коментари

Все още няма коментари.

Твоето мнение

  • Аватар

    ТИ


Comment Arrow




За автора

Pavlina D. Kozarova

Pavlina has worked for 20+ years as marketing specialist and business development manager for several Bulgarian and international IT and consulting firms.