Не мога повече, отивам си…

Днес един мой добър познат, консултант в ИТ компания, ми сподели, че напуска, не може да работи повече в тази фирма… Колко време беше там, попитах? От почти близо една година… Една година, това му е първата компания… Какво се случва?

Малко за младежа

Младеж е според мен, от позицията на моите 47 години. Още много му предстои да види и преживее в живота, с много илюзии да се раздели, с много различни хора да се срещне. Но според него 27 годишният човек е мъж в разцвета на силите си, който не може да си позволи да губи повече от 1 година за някаква си българска компания.

Образование – в чужбина, макар и че е учил 2 години за магистър в областта на информационните технологии и системи, е без никакъв практически опит. Не е програмирал дори. Аз лично се съмнявам във възможността един млад човек, който никога сериозно не се е опитвал да програмира, да стане експерт в областта на информационните системи. Да ме прощавате. Но само с теория как се правят бизнес анализи, и как се пишат софтуерни изисквания това е невъзможно да се случи. Май съм привърженичка на японската практическа система на обучение, при която един кандидат за мениджър на компания, пък бил той и син на собственика, е длъжен да премине през всяка работна позиция в компанията, докато стане ръководител. Той е чистач и пазач известно време, след това минава през отдела за маркетинг и продажби, бъхта се наравно с обикновените работници в производството, после пък става доставчик… и така, докато не разбере за собствена сметка какво представлява компанията и как се случва нейния  бизнес.

Младежът е безспорно много интелигентен, възпитан и с добро образование. Той очаква перфектна организация на работа във фирмата, добра структура, добре разписани отговорности и взаимовръзки… Очаква всеки да върши 10 конкретни неща и нищо повече и за тях да получава чудесна заплата. Колкото е по-добро образованието ти, толкова повече са очакванията. Очаква младите хора да имат до тях ментори или както му казваха по соц-време – наставници, по-умели и опитни колеги, от които да се учи и с чиято помощ да навлезе с летящ старт в професията.

Дотук – чудесно.

Сега нещо за фирмата

Фирмата е малка, с българска собственост, концентрирана в ръцете на нейния основател и управител. Той има много добри познания за пазара, нетипичен работохолик е за българските условия и води с твърда ръка и бизнеса, и фирмата си. Typical Bulgarian? Дааа, точно така.

Организационната структура е типично хоризонтална, ако изобщо я има. Няма отдели, има многоръки хора, около които са създадени малки екипи. Тези хора са по-скоро наказани, отколкото богопомазани заради това, че са начело на екипите. Защото работят 10 пъти повече от другите и защото носят цялата отговорност за работата на екипа. Ако нещо положително се случи – това е заради усилията на собствениците. Ако нещо отрицателно се получи – тук вече има виновни, и това са шефовете на екипи… Typical Bulgarian? Дааа, точно така.

Малко пари харчи въпросната фирма за квалификация на служителите си. Тогава, когато стане абсолютно наложително. Тогава, когато клиентите го изискват безпрекословно. А младите хора, ех, не е вярно, че не са ученолюбиви. Едва станали от студентската скамейка и влезли в реалния бизнес, много от тях осъзнават колко далече от истинските нужди на бизнеса са техните академични представи за нещата. И с удоволствие и настървение четат, продължават да се обучават в работна среда…

Въпросите. Има ли решение?

Преди години, когато аз започнах работа в частния бизнес, бях почти на същата възраст. Започнах също в такава малка българска ИТ компания. Бях до смърт уморена от научната среда, в която попаднах първоначално, от това безпаричие и претенциозност, от необходимостта 100 години да чакам докато успея да стана поне научен сътрудник 1-ва степен /имах колеги на 50 години, тогава ми се струваха старци, които още не бяха защитили въпросната мечтана степен/.

След това поработих няколко години в държавната администрация като ИТ експерт и ооох, как ми омръзна. От правене на едно и също, от необходимостта през 6 месеца да  свикваш с ново ръководство, от невъзможността някой да чуе моето мнение и да се съобрази с него.

Когато започнах в частния бизнес, нещата бяха супер нерегламентирани, динамични и сложни. Годината – 1997. Аз получавах 50 долара заплата, ако искате, вярвайте ми.

Първите дни ходих на работа пеша по 20 километра, защото в София имаше транспортна стачка. Температурата в началото на февруари беше -15 градуса… И през ум не ми минаваше да не ходя на работа обаче и да се оправдавам с това. Или да търся фирмен превоз. Героиня ли съм била или леко луда? Кой знае, може би зависи от гледната точка.

Толкова много ми се работеше. Истински компютри, мощни и бързи. Истински интернет, с е-мейл. Интересни проекти, в които можех да науча толкова много неща. Купчина книги по професионални теми, които ме интересуваха. Бях жадна за работа. Сънувах през нощта как продължавам да работя…

Нямах от кого да се уча. Ние бяхме само 7 колеги, млади и неопитни. Учехме се от клиентите, от книгите и ръководствата, от шефовете си, един от друг. Когато нещо се закучваше, по цели дни не излизахме от офиса, за да оправим софтуера, да направим тестовете, да довършим версията, да напишем документацията. Спяхме до компютрите, на смени, на газово отопление. И бяхме щастливи.

Какво се случва сега? Защо младите нямат хъс и желание да работят по този начин? Защо очакват, едва завършили да попаднат в супер уредена среда, в която всичко да е ясно, регламентирано, готово. Рецепта за добра работа.

Боят ли се да поемат отговорности? Страхуват ли се от натоварвания? Какво се случва? Нещо лошо ли се случва или драматизирам?

Не знам. Не знам и дали има решение.  А вие какво мислите?

Още по темата в Маркетинг Буркан

 



Коментари

  1. Гери август 15th

    Comment Arrow

    аз ще кажа, че всичко си е до човек…. попаднах в уникално вдъхновяваща среда, а работата изобщо не е от най-уникалните… просто хората са… имам хъс, имам желание, случвало се е да работя с 24+ часови прегръдки с лаптопа… И не за големите бонуси или тиквения медал, защото тях ги няма… Просто хората наоколо са като мен и никога няма да ме изоставят в батака на поредния бъг дори и да не е техен…. Благодаря за поста… Накара ме да се ухиля 🙂 И някак да реша, че не сме толкова уникален вид, преработващ бира в код…


  2. Comment Arrow

    Добър ден г-жо Козарова, младите българи не разбират колко важно е да имаш добро име .
    От тук идват всички проблеми .
    Не учат, защото не очакват конкуренцията им да учи .
    Не мислят за следващата фирма и затова не работят както трябва в сегашната .
    Нямат учители защото ние, старите не искаме да губим времето си.

    Преди 35 години една жена ми каза, че ТРЯБВА да работя всеки ден като първия. ДОРИ последния . Това ми помогна да живея добре и при двете Цивилизации .
    Арнолд Тоймби твърди, че това е невъзможно, но аз не мисля така .
    Не им стигат парите и рекламите ги подлудяват .
    ДА, рекламите подлудяват дори работещите в бранша . Не искат да разберат, че никой не може да си купи всичко .

    При нашата младост нямаше реклами и нямаше изкушения . Това помогна на милиони българи да се изучат и да отгледат и изучат децата си .
    Ние ТРЯБВАШЕ да учим и да сме добри защото владиките искаха работата ни за любовниците си .
    Днес гладът за работници е ОГРОМЕН и младите смятат, че ще се справят каквото и да са направили .

    Г-жо Козарева, моля да извините грубите ми думи .
    Защо този младеж се е върнал в България ?
    ТОВА е първото което бих го питал .

    Или е мързелив, или е глупав .
    Ако е мързелив няма страшно . Тук е мястото му .
    Ако е глупав и не разбира какво чака България пак няма страшно . Тук има достатъчно работа за глупави образовани хора .

    Просто го оставете да се учи от грешките си . Може пък да усеща, че има добра работа „зад ъгъла“ .
    Аз съм по-стар от Вас и знам, че късметът не работи заедно с логиката .

    Бъдете здрава !


  3. Поли Козарова август 15th

    Comment Arrow

    @ В.Йосифов – Благодаря за коментара Ви! Това също е вярно и страшно – че нямаме време и търпение да учим младите, ние също сме по своему вълци-единаци, може би. Аз също смятам, че нещата се постигат с много труд. Дали пък не е наивно?

    @ Гери – а, не сме измиращ вид. Има много странници като нас, аз познавам поне няколко. Надушваме се и взаимно се подкрепяме, да не изпаднем в потрес от себе си… Последните мохикани или динозаври…


  4. Ренета Кирова август 16th

    Comment Arrow

    Относно: „Ако нещо положително се случи – това е заради усилията на собствениците. Ако нещо отрицателно се получи – тук вече има виновни, и това са шефовете на екипи… Typical Bulgarian? Дааа, точно така.“.
    Знам една не-българска софтуерна компания, която плаща на HR agency една много добра сума, за да и препоръчат хора, които за 3 месеца работа оправдават вложението. След тези 3 месеца на компанията и е все едно дали ще загуби този специалист, защото ще си поръча друг. Така се „влагат“ пари в развитието на кадрите. Къде е грешката? Кой точно е глупакът?


  5. Поли Козарова август 16th

    Comment Arrow

    @ Рени – няма глупак, просто нискоинтелигентно и краткосрочно управление… Няма бъдеще за такива компании, ясно показва съвременната криза това. Бъдещето е на класическия капитализъм, дано по-скоро да се върнем към неговите ценности – свобода на словото, частно предприемачество, конкурентни пазари.


  6. Comment Arrow

    Здравейте г-жо Кирова, точно затова щях да питам този млад човек защо се е върнал .
    Ако не е знаел какво представлява Родината му значи е изгубил време в образоването си .
    Ако знае какво е положението тук значи няма нужда от съвети .
    Ако не го интересува какво е управлението на бизнеса в България значи е глупав и не трябва да губим време за да му помагаме .

    Отвратителната практика да се ограбва труда на работниците няма да спре . Андрешко е НАЦИОНАЛЕН герой .

    Това е причината българи да заминават за страни където вали по три пъти на ден …

    Животът е кратък .
    Не губете време за глупаци .


  7. Мег август 20th

    Comment Arrow

    Според мен пък процесът е двустранен. Мисля, че достатъчно се наслушахме на обвинения към младите хора. И също така съм на мнение, че е крайно време и бизнесът да бъде да ниво, ако иска и служителите му да са на ниво.
    Фирмата, която описвате в началото ми звучи по много различен начин от това, което сте описали от младостта си.
    Така че нека правим разликата. Много е лесно да обвиним само едната страна на барикадата.
    🙂


  8. Поли Козарова август 20th

    Comment Arrow

    В този пост най-малкото става въпрос за обвинения, особено към младите хора.

    Първо, младите хора дали си мислят, че е лесно да се прави бизнес в България? Да се поема отговорност за клиенти и други хора в условия на непрекъсната несигурност и нестабилност?

    Второ, в този случай специално – визирам младия човек, за който говорихме, аз станах причина той да бъде назначен в компанията, която споменавам. А също и положих всички усилия, за да остане той в нея. В момента все още е там, защото реши да не си тръгва.

    Барикада? Обвинения? Хайде, нека да четем по-внимателно. И да мислим за всичко и всички в една ситуация, не само за едната страна…


  9. Ренета Кирова август 20th

    Comment Arrow

    Здравейте, https://www.facebook.com/VladimirProperty, аз нямам информация за младежа, той е познат на Поли Козарова. 🙂
    Относно думичката „глупак“ – това е една роля в процеса на общуване, която не остава незаета – неволно или преднамерено. Припомням ви един от законите на Паркинсон, по смисъл – всеки се стреми да достигне своето ниво на некомпетентност. Той, вие, аз. Така се учим.


  10. Иванова август 20th

    Comment Arrow

    Уважаема г-жо Козарова,

    Аз почти съм минала по Вашия път. Образованието ми беше едно стъпало към вечното учене, самообразоване, любопитство, което обаче се оказа грешна стратегия за сегашната ситуация в България. Натрупала съм достатъчно опит, владея два чужди езика и имам съответното образование. Какво се случва като ходя на интервюта – плашат се от конкретни въпроси за длъжността, от претенциите ми за официално заплащане и не на последно място от опита ми. Стигнах до извода, че „бизнесмените“ търсят неуверени млади хора, с опит, без претенции, за да могат да им вършат някаква работа, да правят грешки и поради това да им се плаща малко или въобще да не им се плаща. Образованието и опитът може и да са ценност, но не и в България. Понякога съжалявам за усилията, които съм положила да се самообразовам и даже в области, които не са ми в периметъра. Знам, че не е лесно да се прави бизнес, но в момента всички са се вторачили в разходите и нищо друго. За арогантното поведение и липсата на комуникационна култура в областта на човешките ресурси няма да отварям дума.


  11. Comment Arrow

    Здравейте г-жо Кирова, думата „глупак“ е обида .
    Думата „Глупав“ определя постъпка или постъпки на човек и НЕ Е обида .

    Думичка, сумичка, апартаментче, количка, рокличка, сандалче, докторче, адвокатче, бизнесче и … думи-чки се ползват на 50 км. от столицата .

    Г-жо Кирилова, за човек, който чете тук … би трябвало да сте учили анализ на текст и да не пишете така на човек като мен .
    Хора като мен може да наречете спокойно простак без да ги обидите .
    Не се гъбаркайте с човек, който няма какво да губи … според Лорънс Дж. Питър …

    Ако работите с клиенти е добре да почетете по темата .

    Г-жо Кирилова, обещавам Ви, че ще попитам близки дали не живея според принципите описани от Питър…

    Бъдете здрава !

    P.S.
    Надявам се, че оставаме приятели в facebook .


  12. Ренета Кирова август 20th

    Comment Arrow

    https://www.facebook.com/VladimirProperty, не Ви разбирам. Кирова съм.


  13. Поли Козарова август 20th

    Comment Arrow

    Ей, хора, спокойно. В един разговор винаги им различни мнения, това е ценното, когато разговарят интелигенти хора. като нас 🙂


  14. Comment Arrow

    Моля за извинение !
    Вината е само моя .
    Пак няма да пиша дълго време .

    Успех на всички !


  15. Поли Козарова август 20th

    Comment Arrow

    @ В.Йосифов

    🙂 няма такава вина – да имаме мнение.
    до скоро!


  16. Поли Козарова август 21st

    Comment Arrow

    @ Иванова – благодаря за коментара и Ви пожелавам успех! Аз смятам, че винаги има път и решение за мислещите, образованите и активните хора на България. Дори и тук, дори и сега.


  17. Стефан август 23rd

    Comment Arrow

    Ето още един малък нюанс към обяснението защо младежите не искат да работят.

    Вчера гледах нашумял американски филм, за който прочетох доста суперлативи в нета (главно от тийнейджъри, ако съдя по правописа в коментарите). Главният герой болезнено иска да се измъкне от безпаричието и да стане „някой“. Това изгарящо желание го води на семинар от онези как-да-станем-успешни-в-ххх-стъпки. После изведнъж го осенява, че за да успее, трябва да намери някой богаташ и „да му вземе всичко, така че онзи да не се усети“. Следват лафове, пъчене на мускули, „як купон“ и нашият човек хоп… става богат БЪРЗО И ЛЕСНО НА ЧУЖД ГРЪБ.

    Изписах горното, за да кажа, че младежите масирано се облъчват от киното и телевизията с истории за лесно спечелване на богатство (сещам се веднага за поне дузина подобни филми). Някак неусетно тази идея превзема умовете на недораслите и после следва челен сблъсък с живота след 18-та им годишнина (за някои и по-рано).

    Просто няма как да станеш „някой“, ако нямаш поне едно КОНВЕРТИРУЕМО умение (само знание не е достатъчно), което е развито над средно ниво, и достатъчно контакти, за да продадеш подобаващо плодовете от използването на въпросното умение. А развито умение означава: тренировки, анализи, експерименти, нови тренировки, пак анализи и т.н. демек – РАБОТА.

    Сещам се обаче и за един филм, който смятам, че всички, които търсят професионална кариера, трябва да гледат – „The Pursuit of Happyness“ (на бълг. „Преследване на щастието“). Вярно е, че за постигане на успех трябва и доза късмет, но останалото е ЯКО БАЧКАНЕ 🙂


  18. Поли Козарова август 23rd

    Comment Arrow

    Стефане, за съжаление съм съгласна с теб. Аз наистина харесвам много работата си, защото в нея има супер много вдъхновяващи неща, възможности за изява и разнообразие. Но винаги съм споделяла, че резултатът за мен е дошъл с МНОГО ТРУД.

    Това е, на което искам да науча сина си. Но си прав, че младежите биват буквално заливани от лъжливи гурута, които им обещават лесен успех.

    Затова мисля, че всеки един от нас, които сме публични персони по някакъв начин, е хубаво да споделя своите размисли по въпроса… С риск да звучим назидателно.

    хубав уикенд!


  19. Вили септември 2nd

    Comment Arrow

    Поли, поста е чудесен, но най-много ми хареса дефиницията на „Typical Bulgarian?“ Чудесно звучи, дано така да продължи да бъде типичното за нас, аз се чувствам страхотно в тази среда.

    По темата: нереалистичните очаквания са причината според мен. От една страна в университета получаваме много изкривена информация за нивото си и за очакваното бъдеще, тъй като масовия студент е мързелив и на ниско ниво и няколкото отличили се се считат за уникално мега перспективни, на които няма как да им се изплъзне успеха. От университета скачат в дълбокото и губят търпение, защото очакват феята с вълшебната пръчица да направи магията и нещата да се наредят и те да заемат подобаващото място.

    Аз отчасти съм била в такава заблуда, надявам се все по-малко хора да изпадат в нея, на първо място трябва да си даваме сметка в каква среда постигаме „големите успехи“ и дали ги заслужаваме реално 🙂


  20. Пламен септември 23rd

    Comment Arrow

    Привет,

    факт е, че на младежта (като цяло не й се работи много). И разбира се има причини за това.

    Моето мнение за тях е малко по-различно :):

    1. Няма много родители, които да учат децата си на труд. Все още преобладава мнението – учи, за да не работиш. Само дето и с учене и без учене, трябва да се работи. Това е първата изненада.

    2. През последните 20 години младежите, в масовия случай, виждат как родителите им се сбръчкват от работа. Резултата е гъбаркане от шефове, неплащане на заплати, чудене как да се платят сметките и прочие и прочие. Т.е. и да си скъсваш задника от работа все са малко парите. Това е втори кофти извод.

    3. Едно време не е имало глезотии. Сега има много канали по ТВ, Интернет с всиииичките му благинки, игри и прочие. Има наркотици, трева, секс от 13 годишни и прочие и прочие. Всичко това със сигурност променя ценностната система. Трети кофти извод 🙂 – свободията не е толкова хубаво нещо :).

    4. Типичното за България – и на 30 да стана мога да живея при мама и тате и те да поемат сметките. Е как един младеж да е стимулиран. Нали има кой да се грижи за него.

    5. Образованието – за нищо не става, дори няма и да коментирам.

    6. Пазарната икономика – много е млада и всеки има много да се учи. Като се почне от меринджеите – да дават знания и опит на по-младите, да им дават бонуси и да ги оценят подобаващо.

    Всъщност всичко се променя. Това е очевидно. Колко млади хора коментират в този блог. Всички ние явно разсъждаваме по-различно. А има и още и ще се увеличаваме.


  21. Поли Козарова септември 23rd

    Comment Arrow

    Пламене, благодаря ти за позитивизма! Имам нужда от него през последните 100 дни 🙂


  22. Пламен септември 23rd

    Comment Arrow

    Аз през последните 100 дни съм много позитивно настроен :). Може би никога не съм бил по – позитивен :).

    Давай по – ведро. Бъди себе си. Бъди здрава.

    :


  23. Пламен септември 23rd

    Comment Arrow

    Сетих се какво забравих да напиша в предния пост.

    7. Днешния младеж не знае какво иска. Лутането без цел не води до нещо креативно :).


  24. Поли Козарова септември 23rd

    Comment Arrow

    дааа, брилянтен поглед върху младежите. какво ли ще виждаш, когато децата ти станат големи? това, в рамките на шегата 🙂


  25. Пламен септември 24th

    Comment Arrow

    Както казах, нещата се променят :). И се надявам да успея да предам поне част от моя хъс на децата ми :).


  26. Димитър август 29th

    Comment Arrow

    Логично е младежа да си тръгне, ако усеща, че не се чуства добре там.В крайна сметка, шефовете са длъжни да осигурят оптимална среда за работа. Трябва желание и от двете страни работодател работник !


Твоето мнение

  • Аватар

    ТИ


Comment Arrow




За автора

Pavlina D. Kozarova

Pavlina has worked for 20+ years as marketing specialist and business development manager in several Bulgarian and international IT and consulting firms. Her expertise is in the fields of project planning and management, business development, marketing & sales, innovation development and commercialization. Pavlina runs consultancy business with www.primavera88.com