Офисът – уютен, мотивиращ или…

Все по-често си мечтая да работя в офис, където да се чувствам самата себе си. Уморена от почти 25 години изтрайване в работна среда, сътворена от други, вече искам да сътворя по собствен начин работната си среда. Собствена. Моя.

Спомени от местата, където съм работила

Малки стаички с огромни соц-бюра, очукани и прашни.

Неполивани от 100 века цветя в ъглите, посадени от бабата на днешната чистачка. Отново прашни, с вид на препарирани.

Струпани купчини с папки и документи от 100 века. Няма кой да ги подреди, да извхърли ненужното, да остави само актуалното. Ако го направиш, изглеждаш глупак в очите на колегите.

Кубинска кафеварка и малък котлон с диаметър 15 см и опасно оголен шнур. Зарежда се от новодошлите. Кафето се пие два пъти дневно, по един час. Съчетава се с вестници и клюки от кулоарите на организацията.

Мръсни стъкла, закривани от разкривени щори или още по-просто – хартия, залепена със скоч.

Допотопни телефонни централи. Печати. Преспапиета.

Ужасни, ожулени шкафове с плъзгащи се нагоре надолу врати. Побрали архивите на света.

Отвсякъде духа. От прозореца, от вратите, под тях и около тях. Вятър навява вода или сняг върху принтера ми, взависимост от сезона.

Опит за модернизиране – претенционзни работни кабинети, които шефовете показват на чужденците с гордост и умиление. А те ги оглеждат с ужас. Свръхмодерната офис машина е поставена обаче в коридора. За да наблюдава секретарката разхода на хартия…

Опит за модернизиране – градинка с богата екзотична зеленина, по проект на ландшафтен дизайнер. Стои пред офиса, за да се демонстрира на чужденците. Оградена с оградка. Единствената пейка е без облегалка, разположена на най-горещото слънце. За да не си губят времето в седене служителите…

Друг опит за модернизиране – отворен офис спейс. 24 човека в общо пространство с размери на малък апартамент. Таванът е с 40 см по-нисък от норматива. Първото, което виждаш, когато влизаш в офиса, е отворената врата на тоалетната… Интериорното решение, съчетано с културата на служителите, води до умопомрачителен аромат…

 

Спомени от бъдещето

Най-добрите работни среди в света. Преобладавашо ИТ компании. Сред тях – SAS Institute, Google, NetApp, Microsoft, Intel, Cicso…

Детски градини за децата на служителите.

Места за отдих се редуват с работните помещения.

Работните помещения не приличат на работни помещения.

Докато мислиш върху проекта си или го обсъждаш с колегата, можеш да поиграеш тенис или да поплуваш.

Кафе, напитки, вода.

И много, много зеленина. Зелено. Успокоява. Зарежда. Дава енергия…

Офис, в който работиш с удоволствие. Не поглеждаш часовника с нетърпение. Имаш настроение и кондиция за това, заради което си там – работата.

Защо бъдещето не се случва у нас?

Толкова ли е беден нашият бизнес? Или собствениците му са духовно бедни?

Три мерцедеса по-скъпи ли са от освежаване на офиса?

Нямаме ли интериорни дизайнери, които могат да предложат добри решения? Или поне да провокират бизнеса да мисли в тази посока?

В правата на служителите не влиза ли да дишат по-добре, да почиват отвреме навреме? Да не се тревожат за децата си, ако работят повече часове? Да имат достъп до прясна вода и свеж въздух? Да имат причини за вдъхновение и работен заряд?

И какво правят профсъюзите, освен да заседават с правителството и да се уговарят с някого зад кулисите? Трябва ли да има профсъюзи в страна като България, изобщо?!

Трябва ли да си Google, за да се опиташ да направиш работната среда уютна и мотивираща?

Само Google ли може да си го позволи?

Тъжни въпроси, с още по-тъжни отговори…

 

 



Comments

Съжалявам, но коментарите са забранени.

За автора

Pavlina D. Kozarova

Pavlina has worked for 20+ years as marketing specialist and business development manager for several Bulgarian and international IT and consulting firms.