Раните на търговеца

Какво правиш – ме пита днес един познат. Отговорих със стандартното „добре съм“, но на наум си помислих – ближа си раните. Раните, които придобих в 17-годишния ми вече път като търговец. Търговка? Все едно, все същото…

Човек не усеща как се променя и как дори се деформира с течение на времето, ако остане в една и съща професия. За добро или за зло, идва момент, в който го разбираш. И тогава трябва да погледнеш в огледалото и да видиш истината. Такава, каквато е.

Какво ме рани и промени професията ми на търговец, макар и в един от най-облагодетелстваните от гледна точка на възможности и финанси сектори на българската икономика – софтуерния бизнес.

Ето това е, което днес виждам в огледалото пред мен.

Едновременното общуване с много хора вече ми пречи да видя отделния човек.

Денят ми преминава в много, много разговори. Седмица след седмица, година след година – много думи, много срещи. За да се спасиш и да оцелееш, започваш да типизираш хората. Сегментация на клиентите. Сегментация на хората. Отмяташ статистически данните от срещите и гледаш да не се задълбочаваш.

Защото няма време да се замислиш. Защото е важното да постигaш резултати, да вървиш напред.

С какви хора? Все едно.

Преди време избирах. Да, избирах си клиентите. Работех с хора, които са ми симпатични, които пасват на моя начин на мислене и с които се разбирам добре. Но когато един познат търговец ми каза, че това е непрофесионално и от мен се очаква не да си подбирам клиентите, а да мога да се справям с всякакви типове хора, май се промених.

Каква ставам? Не зная… Може би заприличвам на хирург, който не бива да изпитва емоции докато оперира. За да може да го прави добре и утре…

Обработвам данни от срещи и все по-малко се вглеждам в очите на събеседниците си.

Все по-малко време имам да се уча и да навлизам в нови посоки.

Целите пред мен стават все по-високи. Непрекъснато ме затрупват нови задачи, нови проекти, нови продукти. Трябва да поемам, обработвам и осмислям все повече информация. Какво успявам, какво не успявам.

Писането на оферти, па било то и за сложни продукти, не е високо-интелигентно начинание. Не те и окуражава да знаеш повече. Важното е да направиш повече оферти. За да дойдат повече клиенти.

За съжаление, в България и работата в областта на продажбите, както и всяка друга, е нерегламентирана. Не са описани точно отговорностите на търговеца. Нито пък неговите права. Като? Правото да се развива, да чете, да знае повече и повече. За да бъде мотивиран лично да се занимава с тази изтощаваща и непрощаваща професия…

Ако намеря фирма в България, която дава възможност на търговците поне 15% от работното време да отделят за четене и усвояване на нови знания, ще повярвам, че доброто може да го има и в бизнеса. Но сега, не ми е оптимистично. Никак.

Имам чувството, че търговците са заточени да живеят на отделна планета.

Липсва ми усещането за синергия. Синергия с другите хора в бизнеса.

Продажбите са отделна функция, обособена от останалите, да. Търговците имат собствена територия, отговорности, задължения, да. Но да продаваш това, което другите правят, е много отговорно, трудоемко, трудно. Нужна ми е комуникация с всички останали отдели и хора във фирмата.

Нужно ми е тяхното мнение. Нужна ми е тяхната подкрепа. Подкрепа за моите идеи. Разбиране за това, което правя. Идеи за това кое би работило най-добре.

Това не значи, че съм слаба. Не. Аз наистина смятам, че екипността в бизнеса е безценно предимство.

И че има разлика между картина и пачуърк. Да, можем да направим от фирмата си пачуърк. Но можем и да нарисуваме картина, заедно. Тогава стойността е много по-висока. И резултатите. И удоволствието от работата…

Наивна ли съм? Вероятно искам от бизнеса неща, които не се случват в него. Уморена ли съм? Сигурно… Както винаги, ще се радвам да чуя и вашето мнение.



Коментари

  1. Reni ноември 18th

    Comment Arrow

    Да, изкривяваща и изтощаваща професия. Говорене. Говорене и пак. И все пак, смятам че ние търговците сме много облагодетелствани, именно заради тази синергия. Какво по-мощно и по-заразяващо от синергията на добре сработените бегачи на дълги разстояния, на отбора, на добрия търговски екип.


  2. Поли Козарова ноември 19th

    Comment Arrow

    Да, Рени, страхотно е, нищо че си мрънкам. Стига да успяваме да я изградим. Синергията…


  3. Пламен ноември 19th

    Comment Arrow

    Аз пак с моето негативно отношение… ама то в БГ кое е нормално, че търговците да са наред. Всичко е толкова криворазбрано.

    Работодателите очакват някакви чудеса от търговците. Последните пък имат странни разбирания за работата. Дават му 100 телефона за днес. Презвънява ги и… готово. Свършил си е работата.

    Та си мисля, че голяма част от търговците нямат никакви рани. Просто работа. Днес е търговец, утре слага дограма, после пак търговец и така.


  4. Поли Козарова ноември 19th

    Comment Arrow

    Ей, зависи от работодателя, зависи от търговеца. Има различни работодатели. И различни търговци.

    Аз се жалвам за собствените си рани…


  5. Пламен ноември 19th

    Comment Arrow

    Хехехе, естествено, че има и качествени работодатели и търговци :).

    Като някакво лекарство за твоите рани, ще споделя следно мнение: всеки „занаят“ предизвиква някакви подобни „рани“. Неизбежно е. Задълбочаването, рутината, идентичните проблеми и радости… За това са измислени почивките и пътуванията. Разнообразие, срещи с нови хора, обичаи и култури – всичко това зарежда.

    Макар, че точно аз да говоря за почивки е малко цинично :).

    Спорен ден на теб, Поли и на всички читатели на блога :).


  6. Пламен ноември 19th

    Comment Arrow

    Забравих – пиенето на кафе с приятни хора също е вариант 🙂 :).


  7. Поли Козарова ноември 19th

    Comment Arrow

    🙂 абсолютно. малките радости извън работата.


  8. jseven август 5th

    Comment Arrow

    Много хубава статия и много вярна.


Твоето мнение

  • Аватар

    ТИ


Comment Arrow




За автора

Pavlina D. Kozarova

Pavlina has worked for 20+ years as marketing specialist and business development manager in several Bulgarian and international IT and consulting firms. Her expertise is in the fields of project planning and management, business development, marketing & sales, innovation development and commercialization. Pavlina runs consultancy business with www.primavera88.com