Какъв ще станеш като пораснеш?

Сигурно са ви питали преди години какви искате да станете, когато пораснете. Типичен за българското приятелско и семейно обкръжение въпрос, с който си мислим, че изразяваме приятелско отношение към малките деца на близките си, но всъщност ги объркваме или озадачаваме. Сигурно са ви го задавали, няма как…

Новото и озадачаващото днес е, че този въпрос трябва да се задава не само на малките, а на всеки.

Какво става с технологиите?

Светът се променя със зашеметяваща бързина. Информацията, която е налична в интернет, се е удвоила за последните две години. Технологиите се развиват по-бързо, отколкото пазарите могат да ги поемат и по-бързо, отколкото на потребителите им се иска.

Ако си купите днес нов лаптоп, след една година той вече е остарял. Същото е и мобилния ви телефон. И с таблета ви. И със стария обикновен домашен телевизор – случват му се необикновени подобрения и промени на всеки няколко месеца. Бялата техника също се променя непрекъснато. Пералните се вкючват и изключват сами, избират сами програмите си на работа и дозират без ваша намеса перилни и ароматизиращи препарати… Печката ми се включва половин час преди да си тръгна от работа и ме изненадва с добре изпечено и ароматно пиле. Умни къщи, пълни с умни вещи. И с хора, уморени от необходимостта да бъдат умни.

Семейната ми къща, в която живеят родителите ми, се е превърнала в музей на домашната техника. За над 23 години брак моето семейство, което традиционно не обича да изхвърля старата техника, която сменя, е прехвърлило в къщата на родителите ми… 4 компютъра, 3 печки, 3 хладилника, без да броим телевизорите и мобилните телефони…

При всяко прехвърляне се налага да обучаваме родителите си как да боравят с новата за тях техника. Майка ми, която е на 67 години, се справя без проблеми. Радва се на новите придобивки и бързо заучава функциите и особеностите им, това й доставя удоволствие. Баща ми обаче почти се е отказал да напредва. Изнервя се. Отказва да използва нова техника, ако старата все още работи. Ние му се ядосваме. Но всъщност, може и да е прав. Не е много приятно да се усещаш остарял и не особено умен, и да те обучава внука ти, който е с 50 години по-млад от теб.

За себе също понякога усещам как ми идват в повече новите устройства, социалните мрежи, оптимизациите за търсачки, всички новости в хардуера, софтуера и мобилните технологии, с които ми се налага да свиквам непрекъснато. Светът ме повлича в шеметно темпо напред и нямам време да се опомня. Да се усетя сигурна в това, с което работя. В професия като моята, свързана с маркетинг  в ИКТ света, това темпо и тези промени са ежедневие. Понякога си задавам въпроса докога така? Радвам се на сина си, от който бързо и сигурно научавам за новите тенденции и технологии, и едновременно се чувствам щастлива от това, че той знае и може повече от мен в моята професия, и малко объркана и неуверена от мисълта дали се справям достатъчно добре. Успокоява ме мисълта, че самият Ноам Чомски, световно известният лингвист, споделя, че обича много да общува със студентите си и да научава нови неща от тях.

Светът търси начини да финансира стартъпи на 15 годишни деца. Не знам дори дали можем да ги наречем младежи. Технологиите станаха достатъчно евтини и децата могат да си позволят да ровичкат и човъркат в технологично най-новите играчки и с интуицията,  бързината и смелостта на младостта да предвиждат новите посоки, да измислят новите поколения хардуерни и софтуерни продукти. Не напразно има такъв бум на инвестиционни фондове и инструменти, които все по-често се доверяват на младежки, дори детски екипи.

Какво става с образованието?

В училище и в университета продължават да стоят доста възрастни преподаватели, които са на светлинни години разстояние от новостите в науката и технологиите. Учебните програми не са се променяли, поне в България, от над 20 години. Учителите се опитват да възпроизвеждат упорито цялото знание на света, започвайки от най-древни дни и повтаряйки папагалски всичко, което хората са открили и разбрали за света оттогава… В най-добрия случай успяват да стигнат до Дарвин и Айнщайн…

Децата пък все по-трудно възприемат традиционното знание, те възприемат информация по съвсем различен начин, при тях осмислянето е свързано с правенето. Бързат да експериментират, да действат, да изпробват на практика това, което са научили. Не в училище, не в университета, а от приятелите си или сами от интернет.

Какво става с професиите?

Знанията се променят. Начинът, по който се обучават хората, се променя. Затова може би и професиите се променят. Начинът, по който знанията се прилага и по който хората работят, се променя…

Имам приятелка, която на всеки 10 години си сменя професията. Вие я познавате добре – това е психотерапевтката Елза Калоянова. Започвайки от балерина като дете, на 25 години тя е машинен инженер, на 35 години – икономист, а на 45 години – успешен психолог и психотерапевт. Елзи твърди, че се чувства чудесно по пътя си. Даже споделя, че има желание да се пробва и в друга професия след няколко години. Честно, възхищавам се от способността й да се учи, да върви напред, да се променя и утвърждава в новите професионални поприща.

Може би това е гласът на бъдещето? Вероятно това вече няма да е изключение, а правило? Въпросът „Какъв ще станеш, когато пораснеш“ все повече губи смисъла си. Той може да бъде зададен днес с еднаква тежест и на 7-годишен, и на 47-годишен, и на 67-годишен човек.

Вие знаете ли какви ще станете като пораснете? Аз не знам отговора. Знам само, че продължавам да уча всеки ден и се променям заедно с променящия се свят…

 



Comments

Съжалявам, но коментарите са забранени.

За автора

Pavlina D. Kozarova

Pavlina has worked for 20+ years as marketing specialist and business development manager for several Bulgarian and international IT and consulting firms.