Какъв ще станеш като пораснеш?

Сигурно са ви питали преди години какви искате да станете, когато пораснете. Типичен за българското приятелско и семейно обкръжение въпрос, с който си мислим, че изразяваме приятелско отношение към малките деца на близките си, но всъщност ги объркваме или озадачаваме. Сигурно са ви го задавали, няма как…

Новото и озадачаващото днес е, че този въпрос трябва да се задава не само на малките, а на всеки.

Какво става с технологиите?

Светът се променя със зашеметяваща бързина. Информацията, която е налична в интернет, се е удвоила за последните две години. Технологиите се развиват по-бързо, отколкото пазарите могат да ги поемат и по-бързо, отколкото на потребителите им се иска.

Ако си купите днес нов лаптоп, след една година той вече е остарял. Същото е и мобилния ви телефон. И с таблета ви. И със стария обикновен домашен телевизор – случват му се необикновени подобрения и промени на всеки няколко месеца. Бялата техника също се променя непрекъснато. Пералните се вкючват и изключват сами, избират сами програмите си на работа и дозират без ваша намеса перилни и ароматизиращи препарати… Печката ми се включва половин час преди да си тръгна от работа и ме изненадва с добре изпечено и ароматно пиле. Умни къщи, пълни с умни вещи. И с хора, уморени от необходимостта да бъдат умни.

Семейната ми къща, в която живеят родителите ми, се е превърнала в музей на домашната техника. За над 23 години брак моето семейство, което традиционно не обича да изхвърля старата техника, която сменя, е прехвърлило в къщата на родителите ми… 4 компютъра, 3 печки, 3 хладилника, без да броим телевизорите и мобилните телефони…

При всяко прехвърляне се налага да обучаваме родителите си как да боравят с новата за тях техника. Майка ми, която е на 67 години, се справя без проблеми. Радва се на новите придобивки и бързо заучава функциите и особеностите им, това й доставя удоволствие. Баща ми обаче почти се е отказал да напредва. Изнервя се. Отказва да използва нова техника, ако старата все още работи. Ние му се ядосваме. Но всъщност, може и да е прав. Не е много приятно да се усещаш остарял и не особено умен, и да те обучава внука ти, който е с 50 години по-млад от теб.

За себе също понякога усещам как ми идват в повече новите устройства, социалните мрежи, оптимизациите за търсачки, всички новости в хардуера, софтуера и мобилните технологии, с които ми се налага да свиквам непрекъснато. Светът ме повлича в шеметно темпо напред и нямам време да се опомня. Да се усетя сигурна в това, с което работя. В професия като моята, свързана с маркетинг  в ИКТ света, това темпо и тези промени са ежедневие. Понякога си задавам въпроса докога така? Радвам се на сина си, от който бързо и сигурно научавам за новите тенденции и технологии, и едновременно се чувствам щастлива от това, че той знае и може повече от мен в моята професия, и малко объркана и неуверена от мисълта дали се справям достатъчно добре. Успокоява ме мисълта, че самият Ноам Чомски, световно известният лингвист, споделя, че обича много да общува със студентите си и да научава нови неща от тях.

Светът търси начини да финансира стартъпи на 15 годишни деца. Не знам дори дали можем да ги наречем младежи. Технологиите станаха достатъчно евтини и децата могат да си позволят да ровичкат и човъркат в технологично най-новите играчки и с интуицията,  бързината и смелостта на младостта да предвиждат новите посоки, да измислят новите поколения хардуерни и софтуерни продукти. Не напразно има такъв бум на инвестиционни фондове и инструменти, които все по-често се доверяват на младежки, дори детски екипи.

Какво става с образованието?

В училище и в университета продължават да стоят доста възрастни преподаватели, които са на светлинни години разстояние от новостите в науката и технологиите. Учебните програми не са се променяли, поне в България, от над 20 години. Учителите се опитват да възпроизвеждат упорито цялото знание на света, започвайки от най-древни дни и повтаряйки папагалски всичко, което хората са открили и разбрали за света оттогава… В най-добрия случай успяват да стигнат до Дарвин и Айнщайн…

Децата пък все по-трудно възприемат традиционното знание, те възприемат информация по съвсем различен начин, при тях осмислянето е свързано с правенето. Бързат да експериментират, да действат, да изпробват на практика това, което са научили. Не в училище, не в университета, а от приятелите си или сами от интернет.

Какво става с професиите?

Знанията се променят. Начинът, по който се обучават хората, се променя. Затова може би и професиите се променят. Начинът, по който знанията се прилага и по който хората работят, се променя…

Имам приятелка, която на всеки 10 години си сменя професията. Вие я познавате добре – това е психотерапевтката Елза Калоянова. Започвайки от балерина като дете, на 25 години тя е машинен инженер, на 35 години – икономист, а на 45 години – успешен психолог и психотерапевт. Елзи твърди, че се чувства чудесно по пътя си. Даже споделя, че има желание да се пробва и в друга професия след няколко години. Честно, възхищавам се от способността й да се учи, да върви напред, да се променя и утвърждава в новите професионални поприща.

Може би това е гласът на бъдещето? Вероятно това вече няма да е изключение, а правило? Въпросът „Какъв ще станеш, когато пораснеш“ все повече губи смисъла си. Той може да бъде зададен днес с еднаква тежест и на 7-годишен, и на 47-годишен, и на 67-годишен човек.

Вие знаете ли какви ще станете като пораснете? Аз не знам отговора. Знам само, че продължавам да уча всеки ден и се променям заедно с променящия се свят…

 



Коментари

  1. Антон Костадинов февруари 13th

    Comment Arrow

    А забелязвате ли, че има и не променящи се неща като, отговорност, добронамереност ……. Общо взето всички позитивни черти в характерът ни все повече и повече се ценят и търсят. Може би най-правилният отговор на въпросът „Какъв ще стана като порасна“ е … Добър Човек


  2. Поли Козарова февруари 22nd

    Comment Arrow

    Да, това е безспорно. Но тук става въпрос за професионален избор, който е част от нашата човешка реализация, при това много важна. Добрите хора обикновено са и добри професионалисти.


  3. Dessy Dimanova март 28th

    Comment Arrow

    Като бях малка, в училище, не помня кой клас, може би ІХ-ти или Х-ти, се чудех каква ще стане и записвах в едно тефтерче каквото ми хрумнеше. Тефтерчето се изгуби, но помня, че всеки месец имах различни идеи, и бях убедена, че това е То! От тракторист до певица…
    Е, станах човек, добър човек – поне така си мисля.
    Сега пак ми е щукнало да ставам тракторист, но ще видим …
    Относно образованието в университетите – 1998 година бях ІІІ-ти курс и ми се наложи да прекъсна. 2008 година се върнах да си доуча. Промяната беше само в новите тоалетни! Същите учебни планове, същите преподаватели, същите учебници. 🙂
    А Елза е прекрасен човек! Много слънчева и усмихната!


  4. Поли Козарова април 18th

    Comment Arrow

    Образованието в България се нуждае от спешна промяна. Търсят се хората, които могат да направят това…

    Елзи е прекрасен човек, смела и разчупваща представите за жените в България. революционно!

    не знам дали точно слънчевостта и усмихнатостта са най-важните й прекрасности 🙂


  5. jseven август 5th

    Comment Arrow

    Аз също мисля, че човек се учи докато е жив и от всяка професия могат да се извлекат полезни неща за личностното ни развитие.


Твоето мнение

  • Аватар

    ТИ


Comment Arrow




За автора

Pavlina D. Kozarova

Pavlina has worked for 20+ years as marketing specialist and business development manager in several Bulgarian and international IT and consulting firms. Her expertise is in the fields of project planning and management, business development, marketing & sales, innovation development and commercialization. Pavlina runs consultancy business with www.primavera88.com