Защо не пиша?

Не пиша. От два месеца и за първи път в Маркетинг Буркан не се е появило нещо ново. Защо е тихо тук?

Благодаря ви, че забелязахте моето мълчание. Обадиха се най-верните приятели на блога, за да ме попитат какво става? Защо не пиша? Да не се е случило нещо?

Но това не променя нещата. Не пиша.

Продължавам да вярвам в силата на маркетинга.

Това е невероятна, творческа професия, която е прекрасна реализация за динамични и емоционални хора като мен, които са интегративни по природа.

Маркетингът – това е душата на всяка една компания, връзката между всички елементи на бизнеса. Комуникацията му със света. Всичко е, каквото го вярвам от години.

През тези пет години, през които по няколко пъти на седмица аз вдъхновено и вдъхновяващо пишех в моя блог, много неща се промениха в България. И аз съм истински щастлива, че бях част от промените и част от причината за тях, колкото и нескромно да ви изглежда това…

Точно преди пет години, малко хора вярваха в силата на маркетинга у нас. Маркетингът изглеждаше понятие от учебниците, един от задължителните изпити, който веднъж взет, се забравяше завинаги. Бизнесът смяташе, че всичко е производство, че се продава с връзки, че е важно какво ние можем и правим, а не какво пазарът иска. Че всичко ново и несъществуващо на пазара, което предложим, ще се купува. Бяхме много неграмотни, да си го признаем. Бяхме хищници в бизнеса. Налагахме на клиентите собствените си представи. И собствените си ограничения… Не се интересувахме толкова какво искат те, а какво ние можем да направим и най-вече – да спечелим.

Интернет беше място за търсене на информация. Трибуна за разпространяване на реклами. Е-мейли, чрез които едностранно и ежедневно изсипвахме нетърсени съобщения в пощенските кутии на неизвестни „таргети“. Колко примитивно. Колко неграмотно. Срам ме е дори да си го спомням.

Вътре в бизнеса маркетингът отделът беше свеждан до хора за всичко. Някой, който замества секретарката. Някой, който върши всичко, което другите не искат да вършат…

Е, това исках да се промени. И работих пет години за тази промяна. Ентусиазирано. Ежедневно. Без почивка и без умора. Пет години.

В началото ме гледаха с интерес и насмешка. Някаква Поли, нещо си приказва там, в някакъв Буркан. Не се обиждах и нищо не ме спираше. Това се промени, това се променяше всеки ден.

Към мен се присъединиха много колеги. Много хора ми повярваха, четяха ме, следваха ме. Моят собствен син израсна и уверено пое по пътя ми. Много млади колеги, които само коментираха в блога, сега уверено вървят по пътя си и работят за успеха на своите компании. Достойно, като истински професионалисти.

Щастлива съм. Това, за което мечтаех, се случва. Дай Боже, на всеки блогър, да види по този начин как се променя светът около него благодарение и на самия него… И как в промяната той става все по-малък и все повече се превръща в малка частичка от пътя…

Затова реших да помълча. Обмислям как да продължа професионалния си път, така че да съм максимално полезна със знанията и опита си.  На другите и на себе си. Защото за мен това е важно –  да съм самата себе си, докато вървя по пътя. Да вървя по моя път.

Длъжни сме да бъдем самите себе си и да бъдем част от промяната, която искаме да видим в света.

Благодаря ви, че бяхте с мен през тези пет години. Благодаря ви, че ми вярвахте. Благодаря ви, че ви има и че бяхте заедно с мен част от промяната в българския маркетинг през това време!

Спрях за малко, за да помисля как да продължа напред… До нови срещи 🙂

 



Коментари

Все още няма коментари.

Твоето мнение

  • Аватар

    ТИ


Comment Arrow




За автора

Pavlina D. Kozarova

Pavlina has worked for 20+ years as marketing specialist and business development manager for several Bulgarian and international IT and consulting firms.