Църна маца, бел котак…

Отминаха поредните безумни майски празници. За какво са празниците в живота на един човек и в живота на една държава? Да се отбележи нещо радостно и хубаво, което се е случило преди или се случва сега, да се преживее или съпреживее нещо важно, което да те накара да спреш, да се замислиш и с нови, свежи сили да продължиш напред.

Как се справяме ние, българите, с празниците? Ами никак не се. Не ги усeщаме като наши в душата си. Националните празници, имам предвид. Все още имаме лични, свои и семейни. Където все още празнуваме, че сме човеци.

Но и това не се знае докога. Защото ние сме духовни емигранти тук, в бедната ни духом родина. В която съвсем съзнателно, наивно и всеотдайно решихме да останем да живеем.

Сърцата ни не са тук обаче. В душите ни думата „България“ все повече избледнява. Днешната България ние, нормалните, почтени и трудещи се българи (забележете, че не използвам думата „трудолюбиви“) ние все повече отлюбваме. Защото тя не ни иска.

Българското правителство ни доказва месеци наред, че ние сме три синджира роби, във време, в което хората по белия свят  имат свободата да работят и да живеят достойно. А на нас ежедневно ни обясняват колко прекрасно върви икономиката на страната за разлика отпреди.  Ооо, не на мене тия, моля, моля! Обясняват ни как предишното правителство било само от маскари, които омаскарили всичко за четири години (не е ли очевидно, че това беше едно несъвършено, но работещо правителство), а сега за няколко месеца новите политици, които завзеха страната пред очите на наивно надяващите се на поредната по-добра промяна българи, ще оправят всичко… Обясняват ни как имаме демокрация и те са най-големите демократи на света, но ни подслушват непрекъснато. И нямаме свободата дори да бъдем чути! Можем само „демократично“ оградени с веригите на собствената си наивност да продължаваме да им повтаряме „ах, ребята, все не так. все не так, как надо“… Каква наглост, Боже мой!

Оправиха? Оправиха ни. За пореден път. Така добре сме оправени, че вече никак, ама никак не ни е празнично. Вече дори не искаме да празнуваме празниците си тук, в нашата бедна, трудна, абсурдна държава.

Всички мои познати и приятели, които можаха да си го позволят, напуснаха страната през тези „празнични“ дни. На Изток – Турция, Израел, арабския свят. На Балканите – в Гърция, в Турция, в Сърбия… В Европа – кой до Виена, кой до Будапеща, Прага или Париж. Но не и тук. Никой не искаше да празнува тук!

Защото тук не е празнично. Защото освен правителството, тук туристическите услуги са под всякаква критика. Под всякакво качество. Какво да се лъжем? За какво да говорим…

Отпреди седем години моето семейство взе решение никога повече да не прекарва ваканциите си в нашите курорти. Това се случи по време на едно безумно летуване на морето, когато отседнали в някакъв  хотел, рекламиран като семеен тип хотел и изглеждащ нормално в интернет, ние за 10 дни преживяхме цялото безумие на света.

Стените бяха тънки като коприна. Хората бяха отишли да правят летен секс. Ние – с тийнейджър, с широко отворени уши. Всичко, което си мислехме, че не може да се научи докато си в един прилично изглеждаш хотел, беше научено…

Храната беше нещо средно между 100-годишните запаси на американската армия и прясно произведение от калорична пластмаса в невероятно проницателен филм на Луи Дьо Финес.

В мъничкия ресторант от 20 маси на хотела имаше оркестър и певица. Чалга, естествено. Не от най-циничната, но от най-безвкусната. Музика и песни, които тъжно се съчетаваха с тъжната, безвкусна храна. Аз бях в недобрия си период, когато ходех с много болка и семейството ми се съобразяваше с мен, оставайки да вечеря в този тъжен хотелски ресторант на крайбрежния наш варненски хотел. Всяка вечер слушахме репертоар от десет песни, чиито текстове певицата дори не успя да запомни през това време, нито да изпее правилно…

Не знам къде водата беше по-замърсена – дали в малкия, локвоподобен хотелски басейн или в голямото море, в което спокойно можеше да се роди нов земен живот отново… без използване на специални опитни постановки. Така съпругът ми и синът ми получиха страшно възпаление на ушите, дадохме огромни пари за лекари и лекарства и останаха за няколко дни в хотелската стая, докато температурата им спадне под 39 градуса… та да можем някак си да се пренесем от единия до другия край на прекрасната ни туристическа държава.

Ако искайте, вярвайте, но това не беше всичко…

В този хотел аз преживях нещо абсурдно. Докато отивах към басейна, загрижена за нещастно потящата и страдаща мъжка част от семейството ни, видях нещо уникално. Край басейна снимаха ромска сватба. Празнично, нали затова говорим, ако си спомняте 🙂 Снимаха сватба без звук, като в немите филми отпреди век. Помислих си, че халюцинирам. Само това оставаше, и аз да легна болна!

Собственикът на хотела припечелваше едновременно от нас и като отдаваше прекрасния дворен екстериор под наем за заснемане на ромски сватби! Беше пълно с млади смугли лица, облечени като в цигански табор. Трябва да призная, че тези лица и роклите на циганските момичета бяха единственото хубаво нещо в ситуацията. Някакъв снимач ги преследваше с камерата си, а те булката, младоженецът и техните гости и роднини безмълвно му позираха в усмихнати прекрасни пози около басейна и в градината.. Празнични сватбени статуи? Вероятно озвучаването го правеха после в студийни условия. Тази тиха демонстрация или по-скоро имитация на щастие продължи около половин час. След това сватбарите напуснаха беззвучно двора и имах чувството, че съм преживяла сън наяве. Но не бях…

Беше българско безумие. Приличаше на тих кадър от филма „Църна маца, бел котак“. Няма филмирана имитация на многоцветна ромска сватба… Имитация на празник, тиха и тъжна имитация. Каквато е цялата наша държава днес.

Празник, който можем да усетим само ако избягаме оттук? Не ми е празнично. Не, не ми е. Където и да се пренеса за няколко дни, пак няма да ми бъде. А на вас?

И не ми казвайте, че трябва всеки да има позиция и да се бори… Аз не съм политик, аз не искам да съм политик. Искам да си остана нормален човек с нормален живот в нормална държава.  Искам да ми е празнично на душата тук! Аз не съм политик и никога няма да бъда!

 



Коментари

  1. секс шоп януари 13th

    Comment Arrow

    Летният секс, авантюри и приключения са нещо което всеки трябва да изживее.


Твоето мнение

  • Аватар

    ТИ


Comment Arrow




За автора

Pavlina D. Kozarova

Pavlina has worked for 20+ years as marketing specialist and business development manager for several Bulgarian and international IT and consulting firms.