Какво става с българския маркетинг?

Знам, че ви липсвах – писахте ми, питахте ме… Отговорът го знаете и той не е свързан с умора, нито с колебание дали да продължа… Отговорът е простичък – работа, много работа… Ето ме отново тук, в любимия ми (надявам се все още и на вас) Маркетинг Буркан.

Вие ми липсвахте също! Много повече, отколкото можете да си представите…

И така, стига мелодрами, да си дойдем на думата. Днес ви предлагам да си поговорим затова какво се случва в българския маркетинг. Така и така ме е нямало доста време, през което светът не стои на едно място, и по неволя – и българският бизнес също.

Изминаха няколко трудни месеца за българския бизнес от началото на 2014 година, и това го чувстваме всички. След прекрасните обещания на политиците за бърз икономически напредък и държавна подкрепа за бизнес развитие, всички виждате къде сме днес. Все още тук, в средата на реката, в очакване някой да ни спаси – Годо, Неволята или Кой?

Тъй като съм привърженичка  на максимата, че делото по спасяване на давещите се е в ръцете на самите тях, с интерес следя какво се случва с маркетинга в тези трудни за бизнеса и всички хора в страната времена. Следя отвътре, работейки и мислейки, също като вас.

Радващото е, че въпреки героичните напъни държавата да подкрепи точно определени компании, те едва ли имат сериозна перспектива за развитие. Да, днес, тук и сега, със сигурност се оправят по-добре от нас. Но едва ли имат бъдеще утре, и не на международните пазари, като част от нормалната икономика. На останалите компании не им е лесно, те се борят със стиснати зъби за нормални клиенти и пестят всеки лев, за да оцелеят. Така е, но това ги прави по-силни и те ще са новите бизнес лидери утре. Това е ясно, ние сме част от европейското културно и бизнес пространство, и за нас няма път и няма развитие извън него. И това  не е бодрящина, а естественият път на развитие на страната и икономиката ни.

Това е пътят, по който ние преди двадесет и пет години пожелахме да вървят децата ни. И техните деца… Няма как да ни върнат обратно. Няма такъв Кой.

Нормалният български бизнес в момента мисли и работи под пълна интелектуална пара. Свивайки се, ние анализираме къде сме, какво сме сбъркали в годините, в какво сме добри и какво можем да правим по-добре за нашите клиенти днес, какво ново можем да предложим утре.

Това, изразено на прост маркетинг език, значи анализи и планиране, обмисляне на нови стратегии.

Свили са се разходите за реклама, прекратили сме неща, които са впечатляващи и помпозни, но които не са ефективни. Изтощителни шикарни изложби, шарени щандове, бизнес делегации към далечни туристически дестинации, луксозни диплянки и дебели брошури. Изхвърляме всичко, което прави разходи, но не носи приходи.

Не защото сме стиснати капиталисти без фантазия, а защото приходите означакат доволни клиенти. Качество, стойностни предложения за тях, нашите клиенти. Заради които ние съществуваме.

Затова днес внимателно оценяваме кои са наистина работещите маркетинг стратегии. А истината е, че тя е само една и винаги е била само една – по-близо до клиента, там, където той търси информация, там, където той работи.

Не трябва да губим ценното му време, не трябва да го откъсваме от неговия бизнес, не трябва да му се перчим и рекламираме, той очаква от нас не подарък, не помощ, а истинско сътрудничество за оцеляване на неговия бизнес днес и за развитието му утре.

И ако нашият маркетинг отдел не намери пътя към сърцето на клиента, такъв, какъвто е той днес – затруднен, изнервен, нетърпелив и начумерен (също като нас понякога даже отчаян), ние едва ли ще бъдем полезни на фирмите си…

Ще ми бъде полезно да чуя и вашето мнение?



Коментари

Все още няма коментари.

Твоето мнение

  • Аватар

    ТИ


Comment Arrow




За автора

Pavlina D. Kozarova

Pavlina has worked for 20+ years as marketing specialist and business development manager for several Bulgarian and international IT and consulting firms.