Защо толкова трудно иновираме?

На фона на възможностите за внедряване на иновации, които предложи предишната оперативна програма „Конкурентноспособност“ и на фона на съществуващите в момента възможности за финансиране на иновативни идеи по Horizont 2020, постигнатите от българските фирми резултати са повече от скромни.

Кратък преглед на финансираните проекти по българските програми показва, че преобладават инвестиции в консервена промишленост и анализи на поведението в социалните мрежи, които едва ли са ключови сектори за благосъстоянието на една нация. А съкрушителният факт, че все още няма нито един финансиран български проект по новите механизми за разработване на иновации в ЕС, е достатъчно доказателство за състоянието на нашата икономика и възможностите на бизнеса да иновира и да завладява нови пазари.

Защо това е така, защо все още сме страната, която най-слабо инвестира в нови продукти и  услуги в бизнеса в цяла Европа?

От гледна точка на човек, който работи от почти 18 години в частния бизнес и като се занимавам с бизнес развитие, маркетинг и отвреме навреме пиша иновативни проекти, смятам че имаме много сериозни основания да се съмняваме в готовността на нашите фирми да иновират.

Тук изобщо няма да отварям дума за ролята на държавата и университетите, сама по себе си много болна тема. Макар че, трябва да си признаем, че държавата си върши в доста голяма степен работата като осигурява фондове и административен капацитет за обсужването им.

Какви са причините тогава за това дълбаене на едно място?

Българският бизнес над 20 години работеше, за да запълва съществуващите пазарни липси у нас. Да продаваш автомобили втора и трета употреба е едно, а да произвеждаш автомобилни части и аксесоари – съвсем друго. Да обслужваш документооборота на държавните институции е едно, а да предлагаш облачно базирани услуги за съхранение на данни и документи като масов бизнес продукт – съвсем друго. Заети да се трудим в технологично изостанали ниши, ние изпуснахме тенденциите и развитието на технологиите на външните пазари. Имам предвид, най-развитите пазари.

У нас драстично липсва информации за новите пазарни тенденции и технологичното развитие в отделните индустрии. Всяка компания по собстени пътища се оправя и обучава служителите си на това кое е най-новото и съвременното в нейния бизнес. Често това се прави единствено и само по волята на собствениците, които вече нямат достатъчно сили и енергия да тикат бизнес локомотива напред. Няма фирмен капацитет за промяна и бизнес развитие, казвам го най-отговорно и с болка.

Няма създадено фирмено ноу-хау за следене на пазари, технологии и развитие на нови продукти. Като консултираща в тези области бизнеса, съм свидетелка как в много български фирми просто липсват кадри, които могат да осмислят продуктовото развитие по начина, по който това се прави в Западна Европа.

Непознати са основни понятия в логиката на пазарите като value chain, не се познават технологии, не се познава логиката в жизнения цикъл на продуктите.

Има огромна пропаст между знанията, с които хората идват от университетите и това, което се случва на международните пазари, и състоянието на нашите фирми.

И ако хората в бизнеса не започнат да работят за да вдигнат нивото на знания и да създадат организация за създаване и управление на иновации, много трудно ще се придвижим напред.



Comments

Съжалявам, но коментарите са забранени.

За автора

Pavlina D. Kozarova

Pavlina has worked for 20+ years as marketing specialist and business development manager for several Bulgarian and international IT and consulting firms.