Защо толкова трудно иновираме?

На фона на възможностите за внедряване на иновации, които предложи предишната оперативна програма „Конкурентноспособност“ и на фона на съществуващите в момента възможности за финансиране на иновативни идеи по Horizont 2020, постигнатите от българските фирми резултати са повече от скромни.

Кратък преглед на финансираните проекти по българските програми показва, че преобладават инвестиции в консервена промишленост и анализи на поведението в социалните мрежи, които едва ли са ключови сектори за благосъстоянието на една нация. А съкрушителният факт, че все още няма нито един финансиран български проект по новите механизми за разработване на иновации в ЕС, е достатъчно доказателство за състоянието на нашата икономика и възможностите на бизнеса да иновира и да завладява нови пазари.

Защо това е така, защо все още сме страната, която най-слабо инвестира в нови продукти и  услуги в бизнеса в цяла Европа?

От гледна точка на човек, който работи от почти 18 години в частния бизнес и като се занимавам с бизнес развитие, маркетинг и отвреме навреме пиша иновативни проекти, смятам че имаме много сериозни основания да се съмняваме в готовността на нашите фирми да иновират.

Тук изобщо няма да отварям дума за ролята на държавата и университетите, сама по себе си много болна тема. Макар че, трябва да си признаем, че държавата си върши в доста голяма степен работата като осигурява фондове и административен капацитет за обсужването им.

Какви са причините тогава за това дълбаене на едно място?

Българският бизнес над 20 години работеше, за да запълва съществуващите пазарни липси у нас. Да продаваш автомобили втора и трета употреба е едно, а да произвеждаш автомобилни части и аксесоари – съвсем друго. Да обслужваш документооборота на държавните институции е едно, а да предлагаш облачно базирани услуги за съхранение на данни и документи като масов бизнес продукт – съвсем друго. Заети да се трудим в технологично изостанали ниши, ние изпуснахме тенденциите и развитието на технологиите на външните пазари. Имам предвид, най-развитите пазари.

У нас драстично липсва информации за новите пазарни тенденции и технологичното развитие в отделните индустрии. Всяка компания по собстени пътища се оправя и обучава служителите си на това кое е най-новото и съвременното в нейния бизнес. Често това се прави единствено и само по волята на собствениците, които вече нямат достатъчно сили и енергия да тикат бизнес локомотива напред. Няма фирмен капацитет за промяна и бизнес развитие, казвам го най-отговорно и с болка.

Няма създадено фирмено ноу-хау за следене на пазари, технологии и развитие на нови продукти. Като консултираща в тези области бизнеса, съм свидетелка как в много български фирми просто липсват кадри, които могат да осмислят продуктовото развитие по начина, по който това се прави в Западна Европа.

Непознати са основни понятия в логиката на пазарите като value chain, не се познават технологии, не се познава логиката в жизнения цикъл на продуктите.

Има огромна пропаст между знанията, с които хората идват от университетите и това, което се случва на международните пазари, и състоянието на нашите фирми.

И ако хората в бизнеса не започнат да работят за да вдигнат нивото на знания и да създадат организация за създаване и управление на иновации, много трудно ще се придвижим напред.



Коментари

  1. Петър Воденчев март 7th

    Comment Arrow

    Според мен има и друг много по-важен момент, а именно, че по европрограмите се договарят средства, но не се разплащат. За сравнение през изминалата година са сключени договори за над 2 млрд. лева, а са разплатени около 300 милиона лева по тях. През последните 3 се наблюдава постоянно увеличаване на сключените договори, но разплатените средства все така си остават 300 милиона лева и винаги за този 3-годишен период разликата между разплатени и договорени средства е поне петорна. И именно това е факторът, който най-много отблъсква повечето предприемачи, поне според мен.


  2. Поли Козарова март 7th

    Comment Arrow

    Въпросът е наистина много сложен, тъй като има много отговори. Един от тях е безспорно свързан с усвояемостта на евро-фондовете от България. Ние нямахме достатъчно административен капацитет затова, нито бизнесът имаше опит в изпълнението на проектите.

    От една страна, недостатъчният опит в усвояването на средствата доведе до това начина на кандидатстване в процедурите да е много по-сложен у нас, в сравнение със средно-европейските страни (визирам Унгария и Полша). Много се бавят също оценките на проектите – иновациите не могат да чакат с години, през това време конкуренцията в другите страни напредва… Не са много и възможностите за финансиране на иновации с евро-фондове у нас – можем да споменем само Националния Иновационен Фонд и две процедури по ОП „Конкурентноспособност“ за миналия седемгодишен период на планиране в ЕС (2007-2013).

    В нашите процедури за финансиране на иновации бяха дефинирани критерии като притежаване на патентни и авторски права, това е по-високо ниво на иновацията, а иновативни идеи от scratch трудно пробиваха…

    От друга страна, трябва да си признаем, че българският бизнес няма голям опит в развойната дейност, ние през годините на социализма „усвоявахме“ чуждия опит чрез копиране (в което само по себе си няма нещо лошо, в крайна сметка това правеха и японците), но в новите български фирми (тези с под десет годишна история, например) наблюдавам какви огромни трудности има в замислянето и създаването на нови продукти. Най-малкото фирмите не са готови да инвестират време, пари и хора в развитието на иновации. Не трябва да затваряме очи за истината…


Твоето мнение

  • Аватар

    ТИ


Comment Arrow




За автора

Pavlina D. Kozarova

Pavlina has worked for 20+ years as marketing specialist and business development manager in several Bulgarian and international IT and consulting firms. Her expertise is in the fields of project planning and management, business development, marketing & sales, innovation development and commercialization. Pavlina runs consultancy business with www.primavera88.com