Теорията на сложните системи и организационната промяна

Въпреки, че съм човек на практиката и действието, и аз си имам слабости. Залитам интелектуално и имам доста любими теории – от тази за хаоса, през тези за частните диференциални уравнения и относителността, та до теорията на сложните системи. Какво общо има това с начина, по който организациите се променят, ще попитате?

Продължавам да се удивлявам колко точно могат съвременните теории да обясняват динамиката и сложността на света, в който живеем. Продължавам да се възхищавам на възможностите на човека да обхване, усети и обясни света около нас и самите нас. И да не се уморява да търси… Но за една от любимите ми теории, съвсем накратко 🙂

Кои системи са сложни?

Разбира се, в основата на теорията на сложните системи е прочутата австрийска икономическа школа, според която пазарното поведение на една система е в голяма степен спонтанно, а не толкова провокирано от човешки планове. Ммм, какво ще кажете за годините на планово-базираната икономика? А за упражненията ни по бизнес планиране и маркетингово планиране? Спонтанност в основа на пазарното поведение, какво ли ще да значи това?

Теорията на сложните системи обединява понятия и подходи на границата между математиката и философията.

За сложна може да се приеме всяка една система с достатъчно много компоненти, които взаимодействат помежду си и не биха могли да съществуват самостоятелно и която система живее в динамично променяща се среда, с която на свой ред си взаимодейства.

Твърде общо определение? Може би, защото според тази дефиниция всичко – от един град, през амебата и човека, до самата Земя са примери за сложни системи. Всяка бизнес компания и изобщо, всяка човешка организация (семейство, партия, училище…) биха могли да бъдат тълкувани в различна степен като сложни системи.

В случая ни интересува това, че една фирма предстявлява сложна система и можем да се опитаме да разберем нейния живот (или както се казва по научному, нейното развитие) като приложим теорията на сложните системи.

Какво представлява теорията на сложните системи?

Според нея, сложните системи живеят (или се развиват) не планирано, а спонтанно. Защо е трудно да се предвиди и насочва поведението на една сложна система? Защото тя живее в сложна среда, която се характеризира с динамика и много фактори, които влияят на участниците в нея. Характеризира се с пренаситеност на информация, която участниците в нея обменят с нея и помежду си.

Много е трудно да се обхване цялата тази информация, да се структурира и анализира, да се подреди удобно и „завинаги“.

Живеейки, сложните системи импровизират, като експериментират различни типове поведение. Вървейки „напред“, неудачните практики отпадат, а тези, които им помагат да оцелеят и да се развиват, се прилагат отново и отново, затвърждават се и се развиват. Това е една от най-характерните черти на сложните системи- динамика, способност за промяна, адаптивност.

При това тук трябва да забележим разликата с хаотичните системи – сложните системи практукуват самообучение, основано на поведение в миналото. Тоест, те имат понятието за време, за история. По един много интересен начин чувството за време е свързано с обмяната на информация между системата и средата, т.е. системата върви напред и се развива, понеже приема и излъчва информация, интерпретира я и я прилага в своето поведение.

Друга характерна особеност на сложните системи е, че при тях няма ясно разпознаваема йерархия на компонентите. Не бихме могли да кажем, че един техен компонент е главен, най-важен завинаги, а другите имат второстепенно значение. В един отделно взет период може да се разпознае водещ в дадени ситуации компнент, но в друг период и в друг вид ситуация „лидерът“ се сменя.

Тъй като липсва строга йерархия, друга отличителна характеристика на сложните системи е способността им да се самоорганизират. Самоорганизацията става чрез активно взаимодействие на отделните компоненти, като по естествен начин за всяка ситуация излиза напред различен лидер, който има най-голямо специфично „умение“ и може да „поведе“ системата на базата на усвоената информация в миналото.

Сложничко ли ви се струва? Помислете си за нас и нашето ежедневно поведение, то е също толкова сложно…

Какво общо има всичко това с организационната промяна?

Ясно е вече, че всяка компания представлява сложна система. Тя функционира чрез отдели-компоненти, които непрекъснато си взаимодействат. Едва ли може да се каже, че има най-важен отдел. Ако компанията е производствена, ще кажете, че това е производственото й звено. Да, но в такъв случай, ако отделът по маркетинг и продажби не се справя добре, какво ще прави горкото производство?

Бизнес средата, в която е „потопена“ всяка компания е сложна, информационно претоварена и непрекъснато се променя. Компанията се развива, като ежедневно обменя ресурси (пари, продукти и услуги, информация) с околната среда.

За компанията, в качеството й на сложна система, е жизнено важна способността й да се адаптира гъвкаво на непрекъснатите промени в средата. Като се учи от вчерашните си грешки и успехи.

В този смисъл, за да продължи компанията да се справя добре, най-естественото нещо за нея е да се променя. Промяната е признак на обучаемост и интелигетност на компанията. Няма друг начин да продължи да съществува, освен да мине през промяната.

Промяната не е толкова въпрос на планиране, а умение на отделните звена на компанията да се вслушват в околната среда, да разпознават и тълкуват правилно знаците, които идват отвън. Да използват добрите си практики от миналото, да се опитват да не повтарят грешките.

Промяната е също умение на отделите да взаимодействат помежду си, тъй като всеки зависи от другите. Тя е и умение на индивидите да общуват и си помагат, защото всеки един от тях е ценен със своите специфични знания и умения в контекста на отделните бизнес процеси.

И още – няма само един лидер в процеса на промяна, нито индивид, нито отдел. Има индивиди, способни и желаещи да се променят.

 

 



Коментари

  1. rene.kirova април 8th

    Comment Arrow

    Ако се срине в основната си дейност, докато се променя, стигаме до важността на теорията за управлението на риска.


  2. Поли Козарова април 8th

    Comment Arrow

    Дарвин си е казал, че оцеляват силните и адаптивните. Риск? Промени се или умри.


Твоето мнение

  • Аватар

    ТИ


Comment Arrow




За автора

Pavlina D. Kozarova

Pavlina has worked for 20+ years as marketing specialist and business development manager in several Bulgarian and international IT and consulting firms. Her expertise is in the fields of project planning and management, business development, marketing & sales, innovation development and commercialization. Pavlina runs consultancy business with www.primavera88.com