За фините умения

Вървейки в бизнеса вече толкова много години, все повече се  убеждавам колко важни са хората в него, как нашите характер, възпитание и навици влияят върху бизнес ежедневието ни, върху начина, по който правим бизнес, и върху резултатите от бизнес дейността.

Преди години страдах много от това, че в българския бизнес осезаемо се чувстваше липсата на знания за управление и за организация на работата. Щастлива съм, че с течение на времето все повече стават добре организираните компании в България и се увеличава броя на хората в тях, които са професионално подготвени за нелекия път на мениджъра.

Все още обаче в България дори и в перфектно организирани компании, с добре установени бизнес процеси и удачни стратегии за развитие се подценява ролята на хората. Не се разбира достатъчно колко важен е човешкият фактор за всяка компания. И че за успеха на компанията най-важните неща са не финансите и не оборудването, а клиентите и хората, които работят в нея.

Ролята на човечността, интелекта и емоциите в бизнес ежедневието се признава все повече от бизнес теориите. Говорим не просто за управление на човешките ресурси, което се изучава от дълго време в бизнес университетите. А за съобразяване с различията на хората, с техните предистории, с техните характери… За така наречената „емоционална интелигентност“, тоест способностите ни да общуваме, да се съобразяваме един с друг, да правим успешен екип, а не просто сбор от различни длъжности във фирмата.

Всички умения, които са свързани с прилагане на емоционална интелигентност, се обобщават в термина „фини умения“ или „soft skills“ (не съм против думата „меки“, но да си призная, не ми звучи достатъчно сериозно директния превод). Най-общо, тук се включват комуникационните умения, възможностите ни да презентираме и да говорим пред публика, да мотивираме и убеждаваме, да бъдем лидери, да делегираме…

Мисля, че ни е време да признаем и ние значението на емоционалната интелигентност в бизнеса, и да потърсим начини да обучаваме хората в компанията за формиране и прилагане на фини умения. Познавам много хора, които са се разделили с компанията, в която са работели, поради комуникационни проблеми, които са си отишли с чувството, че не са били разбрани, изслушани, правилно оценени… Това е огромен пропуск за самия бизнес, неизползван пълноценно човешки ресурс, средства, които не са доказали ефекта си 🙁

За съжаление, за пореден път трябва да отчетем, че българските бизнес университети са далеч от съвременните тенденции и не са много възможностите на българските студенти да напреднат в тези области. На пръстите на едната ръка се броят и компаниите, които предлагат обучения за soft skills у нас…

Въпрос на бъдеще 🙂 И ако погледнем от маркетингова гледна точка – една добра бизнес възможност.

 

 



Comments

Съжалявам, но коментарите са забранени.

За автора

Pavlina D. Kozarova

Pavlina has worked for 20+ years as marketing specialist and business development manager for several Bulgarian and international IT and consulting firms.