За кукеруването и българщината

И в тези дни на тотално объркване и липса на оптимизъм, позволявам си тихо и скромно да напомня, че не, нещата не са толкова зле и не става нищо страшно. Поводът – кукерските празници, които тихо и упорито отбелязваме през годините и десетилетията, често без дори да осъзнаваме колко е важна за нас тази колективна памет… В България са се случвали, случват се и ще се случват хубави неща, от които ние всички се нуждаем и които ни дават основание да имаме своето самочувствие за мястото си в Европа и света.

Всяка година в началото на януари в почти всички краищата на България започва нещо, което светът призна за уникално и за принос в духовната памет на човечеството. Нашите кукерски маскаради.

Навсякъде из страната се спазва този атрактивен обичай, пренесен през далечното езичество – пъдене на злите сили със страшни маски и колективни игри. Обичаят се отбелязва в семейството, рода, квартала и се правят местни състезания за най-страшна маска (или лик, както се нарича в Пернишко), най-атрактивен малък кукер, най-възрастен кукер. Кукерските групи обикалят селата и малките градчета, и от къща  на къща се пренасят страховитите маски, придружавани от дрънчене на звънци. Това продължава няколко дни, обичайно в средата на януари.

Много се различават кукерските маски взависимост от това къде се правят, но ги обединява едно – те са уникални, всеки влага в тях парченце от душата си, и правейки ги или носейки ги, се бори по своя си начин с демоните си и се моли за здраве, добро и красота. В изработването им се влагат само естествени материали (био са) – дърво, кожи, рогове, пера. Правят се от всеки участник, със собствените му ръце, в дългите зимни вечери, в които вятърът свири през комина, а къщата се гуши в преспите. И понякога имаш чувството, че това е завинаги…

Това са мъжки игри. Мъжете правят маските, носят тежките ликове и обикалят, пъдейки злото. Страшно, но и успокояващо. Обичайно в кукеруването не се включват жените. И никакво gender issue не може да ме убеди колко е важно да сме равноправни във всичко. Има си мъжка роля и място в живота, а ролята на жените е друга. Колкото и да се опитваме да го забравим, природата има строги правила и ние нямаме право да вървим срещу нея. Ако не искаме да изчезнем…

Много интересни са също отделните роли в кукерските игри. Защото това не са просто шествия през селото, а почти навсякъде се изпълняват малки смешни скечове, в които има традиционни участници. Булка, поп, войвода, дяволче, орач и волове, са най-често срещаните. Правят се маскарадни магарета и камили. Народното чувство за хумор често е доста солено. Ако внимателно се загледат в тези скечове, пренасяни през времето, нашите съвременни програматори на училищно историческо съдържание, повярвайте ми, ще имат доста поводи да се замислят. Преди да загладят удобно и дискретно родовата ни памет…

Израснах в край и род, който уважаваше и пренасяше кукерската традиция през десетилетията. Много от моите роднини се включваха и продължават да участват в кукерските празници. Свидетелка бях на трескавата подготовка, която течеше месеци наред, на обединяващата емоция в самите дни на кукеруване и мечкаруване, и на успокояващата тишина, която настъпваше в домовете, когато кукерите излизаха от дворовете. Тези лични и колективни емоции по някакъв начин ни изграждат и съхраняват като нация, и никакъв нихилизъм или песимизъм не могат да угасят туй, що не гасне. Българите имаме много поводи да се гордеем със себе си, един от който е това несломимо упорство, с което запазваме обичаите си, носиите си, песните и приказките си век след век и отдолу-нагоре, както е прието да се казва.

Не са само кукерските празници, които успяхме да съхраним и които ни сплотяват, и ни правят интересни и ценни за Европа и света. И фестивалът на розата в Казанлък, и надпяванията в Рожен и Копривщица – доста са  уникалните обичаи и фестивали, които можем да покажем с гордост на света. Но аз най-вече си пожелавам да можем ние да ги изживяваме… Да предаваме този колективен спомен и емоция на децата си. Да имаме сили да продължим през времето това, което сме наследили от предците си.

Сурва!

И последно, съвсем маркетингово, да споделя, че в рамките на процедурата за разработване на иновации от стартиращи предприятия на ОПИК 2014-2020 (ех, накъде върви светът…) има възможност предприемчиви българи да финансират малък бизнес за производство на национални носии или сувенири, а също и да разпространят иновативни продукти, свързани с фестивален туризъм 🙂



Коментари

Все още няма коментари.

Твоето мнение

  • Аватар

    ТИ


Comment Arrow




За автора

Pavlina D. Kozarova

Pavlina has worked for 20+ years as marketing specialist and business development manager for several Bulgarian and international IT and consulting firms.