Новият начин на живот

За тези, които още не са чули – от година и половина живея отново в Перник, моя роден град. Причините бяха лични в началото, не особено добре осъзнати и по-скоро инстинктивни, но вече разбрах, че да, това е моето място и тук искам да живея. Защо?

Аз съм пътник по природа, сигурно сте чули и че съм даоистка. За мен отдавна е важно по-скоро да вървя, да развивам нови идеи, да пътувам, да откривам нови места, да се срещам с нови хора… Така, когато човек се посвети на кауза, която си заслужава времето и усилията му, резултатите сами си идват. Не е нужно да се превръщат в самоцел…

Може би затова още от петнадесетгодишна пътувах ежедневно по маршрута Перник-София-Перник. Докато учех в гимназия, в университет и работех като научен сътрудник в един изследователски институт. Така – в продължение на 10 години, всеки ден около 100 км, като включим и пътуването през София. Изчислила съм, че през това време съм преминала разстояние = 36 пъти Екватора. Много хора ме съжаляваха и смятаха, че съм уморена. Но за мен това беше огромно удоволствие. Сериозно… Пътувайки, аз си почивах. Или четях книга. Или разговарях с интересни приятели и със случайни хора, не по-малко интересни. Гледах през прозореца на влака или автобуса навън – пролетта, лятото, есента, зимата…

След това създадох семейство. И се роди Димитър, моят син. Преместих се да живея в София. И животът ме пое… В продължение на 25 години. Както е при всички – работа, работа, работа. Аз съм си работохоличка по принцип, така че някак си не усетих как минаха тези години. Как Димитър порасна и създаде свое собствено семейство.

Докато в края на 2014 година се сринах. Буквално.

Изведнъж този начин на живот ме затрупа. Почувствах края на енергията си, имах нужда от ново начало, от промяна. Какво ми тежеше в София? София е прекрасен град. През уикенда. И в центъра. Тя има невероятен чар на стар европейски град, с древна история, непрекъснато текат интересни културни събития, има чудесни местенца за отдих и вино или кафе с приятели. Има много зелени пространства. Да, така е. Но през уикенда и в центъра.

През останалото време аз пътувах по 3 часа на ден, за да ходя на работа. В продължение на години. В големия ни квартал бяха събрани над  300 000 други хора като мен, които по същия начин странстваха през града. За да работят и да се връщат вечер в своите… домове или хотели? Не зная… Постепенно губех чувството за реалност. Тези хора, които живееха край мен, на 10 метра от мен само, какви ми бяха? Какво ме свързваше с тях? Какво можех да ги попитам? За какво можех да им разкажа? Разговарях с колегите си и със семейството си само. През уикенда нямах никаква енергия да изляза навън. Пълен блокаж…

Фамилният ни дом стоеше самотен и ме чакаше. Родителите ми – също, все повече вървяха през времето, превръщайки се във все по-големи деца. И имаха все по-голяма нужда от време, от разговори, от внимание. Самотата е страшно нещо. Никой не може да ме убеди, че първо трябва да минеш през Голямата самота, за да можеш да оценяваш присъствието на другите. И да бъдеш щастлив. Ние сме социални същества. Създадени сме, за да общуваме, за да обичаме и да има кой да ни обича. Това е смисълът да ни има, да сме тук на този свят.

Така че, вече съм у дома. Фамилната ми къща живна. Подове, покрити с лак с аромат на теменужки. Балкони във френски стил. Прозорци, пред които се вият лози и птичетата чуруликат. Слънцето, което навлиза през тях сутрин. Тишината. Розите на двора. И Витоша през прозореца.

Щастлива съм и работата ми спори. Посрещам утрините бодра и имам енергия и мотивация за всичко, с което се занимавам. Пътувам до своите клиенти в София и страната по 3-4 пъти в седмицата. И новият начин на живот ми харесва.

Ако и вие го обмисляте, ето какво ви очаква тук:

Мисля, че все повече хора, чиято работа им позволява това, ще се връщат в своите родни градове. Страната ни ще се оживява. Опустелите къщи ще прогледнат отново. В дворовете ще разцъфнат цветя. И всички ние ще работим и живеем по-уравновесено, по-богато и удовлетворени от всичко, което правим.

Намасте!

 



Коментари

Все още няма коментари.

Твоето мнение

  • Аватар

    ТИ


Comment Arrow




За автора

Pavlina D. Kozarova

Pavlina has worked for 20+ years as marketing specialist and business development manager for several Bulgarian and international IT and consulting firms.