Еко? Колко да сме еко?

През последните години все повече в западния свят се утвърждава тенденцията да се завръщаме към природата, към чистите храни и продукти, към по-екологичен начин на живот. Да, това е прекрасна тенденция и след дългите години на индустриализация, бурно развитие на технологиите и навлизане на химията и генните постижения на биологията в домовете и телата ни, тя е съвсем разбираема. Но дали не отиваме прекалено далеч с нея?

Спомням си преди много, много време как гледах „Крилце или кълка“ с невероятния Луи Дьо Финес… Там с гениална фантазия привързаните към добрата кухня французи показваха съвременния хранителен апокалипсис. Изкуствено пилешко месо, цялото синтетично и произвеждано напълно автоматично… Изглеждаше съвсем като истинско. Оказа се, че това е едно съвсем реално прозрение, което се случва днес. Всъщност, филмът е правен преди точно 50 години…

Когато бяхме малки, играехме и тичахме навън на воля. Едно поколение, което не се страхуваше да пада, да става, да обели колената си, да се нацапа юнашката и да играе до полунощ навън. Не си спомням да сме гълтали антибиотици по повод и без повод. В моя клас нямаше алергии. Нито епидемии от бронхопневмонии… Сега децата са крехки като стръкчета. Кихнат ли, цялото семейство потреперва и започва едно ходене по лекари, едно гълтане на лекарства… Почти са забравени чайовете от билки, разтриването, потопяването на крачетата в гореща вода с морска сол и други бабини хитрини… Страхуваме се да се върнем към екото, май.

Същевременно, масова съпротива срещу ваксините. Не били полезни, имало страшно много вредни ефекти. Отричане до крайност. Там, където не бива да се шегуваме със здравето на цяло поколение…

Празниците ни също се повлияват от еко тенденциите. Много интересно ми е какво се случва с коледните елхи. От малка обожавам коледното дръвче, и то истинското. Баща ми донасяше елхата и беше моя радостта да я украся. Замирисваше на бор, на гора, на свежест… Светлинките играят в клоните, играчките просвятват… Задължително под елхата се слагат опакованите подаръци и няма как, чакаш да им дойде времето… И до днес не мога да свикна с пластмасовите подобия на елха. Нито зелени, нито бели, нито сини… Не ми е Коледа с тях, просто е. И си правя истинска елха. Искам да ми е празнично в душата. Искам да ми е истинско! И знаете ли – отказвам да се чувствам виновна затова.

Мисля си, че не бива да отиваме в крайност в нашите еко желания.

Да, хубаво е да помагаме на популациите от пчели да се запазят. Но едва ли това ще стане на балконите в градските ни апартаменти, в презамърсения въздух и при липса на всякакви цъфтящи растения наоколо. Важни са полетата, парковете, градинките в градската среда. Те ще привлекат пчелите към градовете.

Да, хубаво е да се храним здравословно. Но аз предпочитам да мога да си закупя здравословни домати, отглеждани в близкото село, а не да ги отглеждам на балкона си. Защото просто не става, опитвала съм се няколко пъти. Да, цъфтят, но не връзват. Ефектът беше само възпитателен – детето разбра, че и майка му може да отглежда домати.

Да, хубаво е да се грижим за горите. Но е и хубаво да имаме коледна елха, ухаеща на гора. Нека не забравяме, че това са растения, отглеждани за Коледа. И едва ли точно ние с коледните си елхи ще унищожим природата.

Да, прекрасно е децата да са здрави. И това изисква здравословно мислене и поведение от страна на възрастните. Не спиране на ваксините, а истината за тях. Не отказване от лекарства, а непрекаляване с тях… Тънка е границата.

Има много, много тънка граница между разумното и залитането. Имам чувството, че не винаги я намираме в стремежа си да бъдем еко и здравословни 🙂

Желая ви Весела Коледа, светлина в душите и топлина в домовете ни през 2017 година!



Коментари

  1. Gery Dotseva декември 25th

    Comment Arrow

    Всяко нещо, което е в крайност по-скоро ни вреди, отколкото да ни помага. Относно бабините илачи – някои са супер ефикасни 🙂 Весела Коледа!


Твоето мнение

  • Аватар

    ТИ


Comment Arrow




За автора

Поли Д. Козарова

Поли има 19-годишен бизнес опит и специализация в развитие на бизнеса, маркетинг и продажби в ИТ и консултантски компании. От над 5 години Поли се занимава с подготовка на европроекти и консултиране при кандидатстване за еврофинансиране. Едноличен собственик на консултантския стартъп "Примавера 88" ЕООД.