Роботите и хората

Все по-често през последното десетилетие говорим и мислим затова как роботите ще изместят хората от много упражнявани сега професии и рутинни дейности.

Фантастични разкази и книги започват да ни се струват реалност. Отдавна перем, мием съдовете си и чистим домовете си с роботи. Произвеждаме с роботи машините си – от компютри до автомобили. А вече упражняваме роботи-автомобили, роботи-влакове и роботи-комбайни, и те шофират, превозват пътници и товари, жънат полята ни сами, без директна човешка намеса.

Непрекъснато се говори за променящата се роля на образованието. Затова колко важни са ИТ уменията за всеки човек, тъй като без тях новите технологии нито могат да бъдат разбрани, нито могат да бъдат ползвани. Затова колко много ИТ специалисти липсват. Говорим много затова, че човекът на 21 век трябва да може всеки ден да учи и да се опитва да овладява нови умения.

Вдъхновяващи се тези шеметни промени. Да виждаш как дрони снимат прекрасни фотоси от градовете и труднодостъпни за човека места, е интересно и вдъхновяващо. Да си представиш как след 20 години роботите ще правят 80% от физическите дейности, упражнявани в момента от човека, също е интересно.

Доста е предизвикателно, обаче. Защото остава въпросът – а какво ще правим ние?

Ако роботите правят всичко вместо нас, какво ще остане за нас, хората?

Промените в технологиите се възприемат и технологиите се въвеждат в ежедневието на хората и обществата, ако те се чувстват комфортно с тях. Според мен се подценяват значително въпросите колко гъвкава е човешката психика – индивидуалната и колективната, и колко бързо може на практика една технологична промяна реално да се възприеме от хората.

Освен това, има общности на различно ниво на развитие. И ако едно общество може да си позволи автоматизация и роботизация в голяма степен, вероятно друго просто няма ресурси да направи това. Отново подценяваме въпроса за неравномерното навлизане на технологиите в света. И готови ли сме ние, хората, да приемем че някъде живеят в пъти по-добре от нас, а ние все още не можем да си го позволим. И от друга страна – няма ли да решим, че сме всесилни, ако сме имали късмет да се родим в технологично общество? Доколко имаме търпението и силата да приемем това неравномерно развитие? И да останем хора във високотехнологичния, бързо променящия се свят…

Подценяваме и факта, че доста трудно се изгражда един ИТ специалист. И че ИТ уменията изискват дълги години обучение и специфични знания. Освен това, хората са различни. Ние сме устроени да мислим по различен начин. Не всеки има природните дадености и нагласа да бъде ИТ специалист.

Какво ще се случи с роботите и какво ще бъде нашето, човешко място в новия технологичен свят  – бъдещето ще покаже. Но когато говорим за роботизация, би трябвало най-вече да сме загрижени за хората. За нас самите.

 



Коментари

Все още няма коментари.

Твоето мнение

  • Аватар

    ТИ


Comment Arrow




За автора

Павлина Д. Козарова

Павлина има 20-годишен бизнес опит в развитие на бизнеса, маркетинг и продажби. От над 5 години Павлина се занимава с разработване и комерсиализация на иновативни продукти и услуги, включително и със средства от еврофондове и инвестиционни фондове. Основател и собственик на консултантска фирма primavera88.com.