Нуждаят ли се от маркетинг отдели консултантските фирми?

Мисля, че има резон и в едните, и в другите аргументи. Аз по-скоро си мисля, че по-голяма тежест във вземането на решение за или против маркетинг отдела има размерът на фирмата. Да, размерът има значение!

Малките фирми, особено ако са консултантски, може и да нямат нужда от маркетинг, защото с малко усилия могат да получат достатъчна натовареност на екипа, която да им носи прилични доходи. При по-голям размер на компанията вече се появява нуждата от маркетинг отдел, който да може „да продаде“ уменията на всички консултанти.

Така си мисля аз, макар и да не съм специалист.

Склонен съм да се съглася с Майк за размера на фирмата.
Личното ми мнение е, че от чисто практическа гледна точка малките фирми нямат ресурс за маркетинг. Парите, бивайки вложени в маркетьори, са прекалено голям процент от приходите на малка фирма и нямат необходимата възвръщаемост в достатъчно близък период от време. Поддържане на основни функции като PR, уебсайт и реклама, съчетани с мениджърски нюх, са достатъчни за развиване на малката фирма до по-голяма такава. Вече новият обем на wanna-be корпорацията може да инвестира в маркетинг, при което настъпва в едно по-сериозно ниво на отношенията си със света.
Такива са наблюденията ми от БГ пазара през първите 2-3 години на малки фирми.

Майк и Марио, благодаря за бързото включване и наистина ценното мнение!

Честно казано, изобщо не се замислих за размера, а малките фирми за съжаление, не могат да си позволят да имат дори някой, който 100% от времето прави маркетинг. В този случай собственикът е и консултант, и си търси клиенти, и май няма друг избор.

Не знам какво друго е възможно да се направи, за да ползват квалифицирана маркетингова подкрепа?

Обаче за големите консултантски фирми продължавам да не мога да си обясня защо някои от тях решават да нямат специален отдел маркетинг и продажби…

Бил съм в 2 или 3 малки фирми (зависи от интерпретацията) и съм участвал в позицията на ‘момче за всичко’ и ‘one man army’ – в малките фирми може да си чирак, след малко да станеш временно псевдо-мениджър или ръководител на екип (като най-опитен по дадено направление), после отново да си наравно с останалите, изведнъж да си дясната ръка на шефа по проект… Ти сам търсиш проекти за фирмата си (sales), изобщо гъвкава система. Не е професионално, т.е. хората обикновено нямат необходимия ‘налят’ материал в главата, но истински креативните, адаптивни хора, на които просто им се удават такива неща, съумяват да се развият достатъчно бързо и успешно, за да си самообучат такъв екип или да наемат т.н. професионалисти.

Аз съм се замислял за някакви по-големи ‘маркетинг организации’ тип социалните мрежи, които могат да правят маркетинг ‘на кило’, в смисъл да вършат много работа и да контактуват с множество клиенти за малък срок от време, помагайки на голям набор фирми на ниска цена. Това е съвсем флуидно, просто съм обмислял нещо такова като структура.

Offtopic: Препоръчвам ти Subscribe to Comments, за да можем да следим новите коментари по e-mail

Добър ден,
При малките фирми имат вина и собствениците.
Ще Ви дам два примера.
1. 1993г подарих на Кенар идеята и първите рецепти за салати.
Имахме добри отношения.
След време предложих да г-н Шахбазян / Кенар /, да създадем пазара на подправки в България.
Договорихме се да сме коректни един към друг.
Аз бях.
Г-н Шахбазян опита сам.
Без мен.
Знаеше какво мога, но реши, че няма да си отмъстя.
—
Станах маркетинг съветник на салати Алди.
Алди ми плати, но не направи бюджет за маркетинг, нито отдел маркетинг.
След изтичане на договора ми всичко си тръгна постарому.
Решиха, че е лесно и инженер, архитект и журналист могат да са могат да създадат маркетинг отдел. Трябва опит и познаване . Трябва непрекъснато да се учи. Провалиха се.
—
След 3 години Алди ми плати още един 6-месечен договр.
Сега пак са по стария начин.
…
Всяко парче от пазара на салати, което усвоявах за Алди беше пряка загуба за Кенар.
Грешка.
…
2. 1998-ма прредложих на води Девин да „подгоня“ Горна баня.
Явих се на конкурс. Показах опита си. Поисках 10% от оборота през първите 6 месеца – срока на договора ми. След този срок ще преговаряме за нов договор с разумно заплащане като контрол и помощ на екипа им. А аз започвам друг мой проект.
…
Официален представител на Девин пред много хора ми крещя , че съм луд. И то След като му обясних, че съм подготвил програма с която ще гарантирам завземане на 1/3 от пазара на Горна баня за 6 месеца !
Ще ми платят ако съм достигнал този успех.
…
Реших да се позабавлявам.
Намерих най-малкият на пазара на вода в София.
Продаваха по няколко стека на ден !!!
Уговорих се с тях за 6 месеца. Ще ги направя играч на пазара на води и безалкохолни напитки, като няма да имат нужда от реклама ! Искам парите си предварително, и добри заплати за хората , които избера да ръководя.
Работих за тях 3 години. Доволен съм. Те също.
Вече имат концесия на позната марка минерална вода. Имат добър бизнес и добро име на пазарана води и напитки.
3. Поканиха ме от маргарини LINKO. Обясних, че нямат никаква представа от пазара на дребно и затова губят парите си за реклама. Обидиха се . Платиха ми пробата. Ужасиха се колко е просто и решиха че могат. Някъде виждате ли LINKO ?
—-
Не искам да се изтъквам, а да Ви покажа, че грешка и неуважение на собствениците води до страшни загуби. Опитни хора не желаят да помагат на малки фирми защото не са сигурни, че ще си получат парите. Аз си получавам парите – предварително-.
—
През всичките тези години нито една фирма не дойде да ми предложи да купи опита и знанията ми.
Срещу мен Кока Кола поддържаше повече от 30 човека !!!!
Срещу мен Кенар подържаше поне 10 човека.
Срещу мен Горна баня имаше поне 10 човека.
Срещу мен Бени / безаркохолни / стоеше лично един от съдружницинте !
И никой не предложи цена за главата ми. Виждаха какво правя. Виждаха , че ги „обезкървявам“ но спестяваха.
Това е пазара на маркетинг услугите в малките фирми.

Владо, примерите ти са много горчиви и за съжаление, не ме изненадват…

Добрият маркетьор (независимо дали е вътре във фирмата или като консултант) може да промени значително нейните продажби!

Добрите са 5 пъти по-добри от останалите и лесно се разпознават – по резултатите.
Но българският собственик още не е готов да плати за техния труд подобаващо.

Добър ден г-жо Козарова, опитът ми не е горчив, защото си взимах парите предварително.
Научиха ме гърците преди 1989-та година.
Горчива е липсата на развит сектор търговия на дребно.
—
Без развит сектор търговия на дребно НЯМА да има нормална икономика в България !
Търговията на дребно е локомотив на индустрията.
—
Вие и друг път твърдите, че съм огорчен. Да, така е но не от самите фирми, а защото не съм намерил как да предам опита си.
Когато човек обвинява себе си е най-тежко.
“ бсп, сдс, гергьовден, ндсв“
На всяка от тези групировки предлагах безплатно и без ангажименти да участвам в проектите им за обучение на хора. Не ги интересува. Или ги е страх от нещо.
Отказах на дпс.
Само от дпс изпратиха мой роднина да ме уговаря.
Ако това не е горчиво – здраве му кажи.
—
Преди време писах за българското вино и шльоковиците, които пие народа.
Министърът на ЗГАР каза, че 10/90 е гроздето към спирта.
Това е горчиво.

Здравейте, приятно ми е, че коментирате отново в Маркетинг Буркан! Надявам се въпреки кризата и особеностите на българския национален бизнес да намирате поводи за усмивки.

Съгласна съм, че горчи, когато човек усеща, че знае и може много, а няма с кого да го сподели и няма на кого да предаде опита си. Изпитвам го на личен гръб от няколко години. Моето спасение е, че си намирам (все още) от кого аз да се уча – ако щете, от колеги и фирми в чужбина, ако щете, от по-младите, които са изпълнени с енергия да приложат знанията си в нашите фирми.

Сигурна съм, че нещата лека-полека се променят. Трябват ни само още около 20 години…

Здравейте,

Намирам темата, която обсъждате за доста интересна, и уважаемите г-жа Козарова и г-н Йосифов са специалисти, които предизвикват огромно уважение и респект в мен. Поздравления!
А какво да кажем, ние специалистите без стаж, които жадуваме за изява и творческо поле – за жалост няма такова, пазара на специалисти е доста свит (нужни са ти или добри познати или още по – добри познати ). Такава е неприятната действителност, та искам да Ви вдъхна малко позитивизъм, има хиляди желаещи, които са готови да се развиват в тази област, само че ние маркетолозите, трябва да намерим начин да „изтъргуваме“ добре самите себе си. Какви техники ще се прилагат, не е ясно, но трябва да сме настоятелни…

И аз съм убедена, че нещата ще се променят, но това трябва да се случи за период, много по – малък от 20 години…

@ Диана – добре дошла в този блог!

Той съществува и заради това – да помогне на вас, младите специалисти, да се ориентират в огромните възможности за реализация като маркетьори и да ви предпази от грешките, които ние, не толкова младите специалисти, сме правили… и правим.

Аз съм убедена в едно – не толкова целенасочените усилия всеки един от нас да изтъргува себе си ще доведат до успех, а желанието да се развива, да трупа знания и умения, и да създава нещо стойностно и полезно в ежедневната си работа. Който иска да работи – непременно ще се реализира. Дори у нас.

Но не съм убедена, че можем да надскочим себе си и да се променим за кратко време. Аз лично като пряк свидетел и участник в изграждането на българския бизнес през последните 15 години не съм голяма оптимистка, че това ще стане бързо. Поне не толкова бързо, колкото много от нас искат…