5 въпроса за блогването към Майк Рам

Днес откривам новата категория „Драги гости“. В него ще публикувам интервюта с известни български маркетьори, бизнесмени и блогъри в тези области.

С удоволствие ви представям Майк Рам – един от най-известните блогъри в нашата блогосфера, консултант по управление на проекти и изключително интересен събеседник:

1. Откога блогваш и какво те предизвика да започнеш?

Започнах в средата на 2007 г. Дотогава все търсех някаква форма на публична професионална изява, но не успявах да намеря най-подходящата за себе си. Имах нужда да споделя своите професионални виждания и опит в областта на управлението на проекти с колегите си и в един момент открих, че точно блогът е начинът и формата, които най-добре ми прилягат.

Първият ми блог беше по същество личен, а по съдържание – професионален. Естествено, започнах да пиша на английски, защото повечето блогове, които четях, бяха на английски. Малко по-късно започнах да разбирам спецификите на един тематичен (или професионален) блог, в който фокусът е върху проблеми от дейността ни, пречупени през призмата на личния опит и мнение. Освен това, осъзнах, че у нас на практика няма блог, посветен само на управлението на проекти и фокусиран в областта на софтуерното производство, и това наложи обособяването на PM Stories като такъв и отделянето му от личния ми блог.

В последствие, воден от различни съображения, създадох още няколко блога, посветени на различни теми и списвани както на български, така и на английски и тогава разбрах с колко тежка задача съм се нагърбил. Сега мисля за някаква форма на обратно сливане на блоговете, но това ще трябва да бъде много внимателно обмислена стъпка.

2. Какво е най-приятното и какво – най-трудно в поддържането на читателски интерес и развитието на блоговете ти?

Най-приятното и най-полезното за един блогър е обратната връзка. Приятно е, когато видиш статистиките на посещенията, показващи увеличаване на броя на читателите, но много по-ценна е дискусията в коментарите под публикациите, където читателите споделят тяхното мнение, техния опит и техните идеи. Това веднага дава насоки на автора за нови теми и материали и по този начин блогът се превръща в едно наистина полезно място за неговите читатели.

Точно затова, смятам, че успешните блогове в дългосрочна перспектива ще бъдат онези, които са посветени на някакъв конкретен кръг от проблеми, които живо интересуват техните читатели, отколкото онези, посветени на самата личност на техния автор.

3. Според теб имат ли влияние блогърите в България или на никого не му пука за тяхното съществуване (освен на самите тях)?

О, имат. Особено политическите блогъри. Това е лесно обяснимо – у нас масите се интересуват предимно от политика и политическите блогъри по естествен начин придобиват авторитет и влияние. Най-актуалният и най-показателен пример напоследък са антиправителствените протести в началото на тази година.

Аз вярвам, че и другите блогъри ще добият авторитет, особено онези, които показват пред света, че са стойностни и мислещи личности. Това ще бъде един бавен и тежък процес, тъй като в нашето общество винаги се е ценило поведението на безмълвна частица от тълпата и едва напоследък започваме да оценяваме всеки човек като отделна и уникална личност.

Мога да дам и един пример със себе си. Не знам дали аз лично съм бил причината за промяната, но факт е, че тя настъпи много скоро след една моя публикация. Става въпрос за следното: след тунела на Люлин, по посока Центъра на София, по бул. „Тодор Александров” има едно електронно табло. В началото, след като го поставиха, на него имаше надпис „Добре дошли в София!”. Аз реших, че това е обидно за всички жители на Люлин, сякаш те не живеят в столицата, а някъде в провинцията и написах една статия в личния си блог, озаглавена „Добре дошли в София, люлински селяни!”. Няколко седмици по-късно таблото изписваше телефон за сигнализиране при проблеми на пътя, което е значително по-смислено, а когато има ремонти или задръствания, също дава информация за това.

Може смяната на текста съвсем случайно да е съвпаднала с моят блог-публикация, но ако не днес, то съвсем скоро авторитетните блогъри ще бъдат много сериозен фактор във формирането на общественото мнение.

4. Като консултант по управление на софтуерни проекти, използваш ли блоговете си, за да привличаш клиенти (тоест, за маркетинг)?

Да. Поне се опитвам. В моя блог достатъчно ясно са изложени моите виждания по конкретни проблеми от практиката и всеки потенциален клиент може да прецени какъв ще бъде моят подход при тяхното решаване, и по този начин да прецени дали иска да ме наеме като консултант, лектор или мениджър. Силата на професионалния блог е точно в това, да демонстрира вашите умения, разбирания и идеи; да представи вас като личност и като професионалист пред хората от вашата среда, така че по-лесно да могат да направят избора дали могат да разчитат на вас или не.

За съжаление, читателската маса на блога PM Stories, който е посветен на управлението на проекти, е твърде малка, за да представлява достатъчна клиентска база. Затова се налагат и други маркетингови подходи за привличане на клиенти. Мисля, че комбинацията на традиционните методи за маркетинг и реклама, и блогът като форма за лично и фирмено общуване със света, ще бъде най-успешната формула за добър бизнес.

5. Смяташ ли, че в близко време ще се появят повече български корпоративни блогове?

Смятам, че трябва да се появят и сигурно ще се появят. Колко близко, обаче, е това време, не се наемам да предсказвам. Корпоративният блог все още е неясно явление. Има голяма разлика между една мултинационална корпорация с десетки хиляди служители и една дребна фирмица от 10-20 човека. Логично е и техните блогове да бъдат много различни.

Блогът е форма на лично общуване с другите. Макар че предлага някаква анонимност, посланието, мнението, отстояваните идеи, са лични. Самото понятие „фирмен блог” нарушава тази концепция, защото фирмата е безлична. Следователно, за да бъде успешно общуването на една компания със заобикалящия я свят, тя трябва да престане да бъде абстрактно понятие и да покаже своето лице. Фирмата трябва да демонстрира, че зад нейното име и марки стоят истински хора със своите човешки добродетели и недостатъци, и само така, издигайки взаимоотношенията с клиентите на едно ново ниво, подчинено на личното човешко общуване, тя би могла да спечели тяхната лоялност и да успее в бизнеса.



Коментари

  1. Стефан Русе март 17th

    Comment Arrow

    Интересна категория и интересен първи гост.

    Аз следя повече един друг блог на Майк Рам – Спри и помисли, но съм абониран и за PM Stories.

    Аз се интересувам от идеята за корпоративен блог и имам желание да направя такъв на фирмата в коята работя.

    „Блогът е форма на лично общуване с другите“ – много точно казано.

    Мисля, че корпоративния блог е много интересен и полезен маркетингов инструмент и смятам, че той ще започне все повече да се използва.

    Успех на новата категория и на Майк Рам.


  2. Поли Козарова март 17th

    Comment Arrow

    Благодаря ти за коментара и добрите пожелания, Стефане!

    Аз също съм на път да създам корпоративен блог, защото съм убедена, че има голям ефект върху целевата група – особено в бизнеса с услуги!

    И на теб успех с твоя блог-проект!


  3. Свилен януари 25th

    Comment Arrow

    Много полена и интересна статия.Разгледах блога PM Stories и съм тотално разочарован.Първите 2,3 статии на който попаднах, са дословно копирани от други по известни страници.Разгледах на бързо менюто и категориите и изобщо не ми допаднаха.До колкото разбрах от статията ,това е блог за „Софтуерното производство“,а в него има доста статии на тема „Лидерство“,“Мениджмънт“ и т.н.Това не ми допада.Вече не станаха ли прекалено много тези блогове в България?Не ми допада идеята,че хората от тези блогове си мислят ,че са компетентни по всички теми свързани с лидерство,мениджмънт,реклама,pr,човешки ресурси,как да си намерим работа,как се пише автобиография и т.н.
    Блогове,пълни с такива статии ме объркват и не се придържат към основната тема на блога.Ясно ми е ,че българите сме компетентни по всички теми,но нека караме малко по бавно и да пишем пълноценни статии по темата на блога ни.Има и друго нещо,което не харесва и виждам все по често в българското интернет пространство.Става дума за това,как повечето блогъри си позволяват да пишат статии за лидерство и успешен бизнес,а дори те самите нямат фирма и никога не са работили за себе си.Според мен хората,който трябва да пишат такива статии са хора като Доналд Тръмп и хора,който са минали по този път.Има много хубави български примери за това.Не може да пишем статии на тази тема ,само защото сме изчели всичко в интернет и сме запознати.Трябва дълга практика като приятелите от НоваВизия,защото разликата е огромна.


  4. Поли Козарова януари 25th

    Comment Arrow

    @ Свилен

    Приятно е да получиш коментар толкова време след публикуването на поста. Благодаря за което!

    Съжалявам, че сте останали с такива впечатления от блога на Майк. Той е приятен и увлекателен събеседник, който наистина се е разпрострял върху доста теми. Има и такива енциклопедични личности все още, слава богу 🙂

    Има различни видове блогове. Има блогове, чиито автори се фокусират върху публикуване на материали от други източници с надеждата, че систематизират и предоставят най-доброто по темата си на своите читатели. Може би авторите им се опасяват да не си помислят читателите, че самите те не са достатъчно компетентни.

    Има и други, които имат самочувствието да споделят своя собствен опит в блога си. От собствен опит знам,че това не е никак просто. От една страна, трябва да си полезен на читателите си, а от друга – да съобразяваш интересите на собствената си фирма или фирмите, за които си работил и да не ги засегнеш неволно.

    Аз не смятам, че обезателно трябва си Доналд Тръмп, за да имаш право да развиваш блог. Кой в България може да се сравнява с него дори и ако е бизнесмен? Нова Визия имат доста практически опит, но те също имат малка фирма и ако приложим този критерий, автоматично би трябвало да не го изпълнят, въпреки че блогът им е страшно полезен и се посещава от толкова много хора. А и хора като Филип Котлър, бащата на съвременния маркетинг, не са в бизнеса, а преподават в университет, нали?


Твоето мнение

  • Аватар

    ТИ


Comment Arrow




За автора

Pavlina D. Kozarova

Pavlina has worked for 20+ years as marketing specialist and business development manager in several Bulgarian and international IT and consulting firms. Her expertise is in the fields of project planning and management, business development, marketing & sales, innovation development and commercialization. Pavlina runs consultancy business with www.primavera88.com