Колко бързо бягат нашите конкуренти?
Нашите конкуренти са компас за нашия бизнес. Ако не се интересуваме от техните резултати и постижения, можем да постигнем спокойствие в кратко-срочен план. Но в дълго-срочен – рискуваме да останем далеч след тях…
Кои са нашите конкуренти?
Понякога се изнанадвам, че много бизнес мениджъри не знаят кои са точните им конкуренти. Случвало се е да чувам как малки местни фирми смятат глобалните лидери за тяхна конкуренция или се състезават за вниманието на даден клиент с фирми с различно портфолио и затова ги определят като своя конкуренция…
Когато работех в бизнеса със софтуерни услуги, българските софтуерни фирми смятаха индийските и украинските им колеги за свои съперници в Западна Европа. Чудела съм се как така можем да се състезаваме с индийска софтуерна фирма например със 700 програмисти, работещи за двойно по-ниски заплати от нашите? Или с украинска фирма, която е писала софтуер само за държавната администрация, намирайки договорите си по добре известни и у нас начини и никога не е работила за клиенти от частния бизнес? Другото интересно твърдение беше, че българските доставчици на софтуерни услуги са по-иновативни от западно-европейските фирми и имат по-талантливи софтуерни инженери. Това – в ситуация, в която над 70% от нашите фирми подценяват драстично обучението на хората си и нямат потенциала да създадат свои собствени продукти.
Същото е и с българските производители на облекла. Хубаво е да имаме самочуствие, че сме добри, но не можем да сме съперници на Зара или Бенетон - та ние дори нямаме търговски представители в чужбина, нито запазени търговски марки…
Наши конкуренти са фирми, които:
- предлагат подобни на нашите продукти и услуги
- работят за същите пазари, индустрии или целеви групи клиенти
- с подобна големина са, имат сходен производствен капацитет
- съществуват в подобна бизнес среда
- методите им на създаване на продуктите / производствените технологии са близки до нашите
Иначе можем да анализираме правилно конкуренцията, но анализираме неправилната конкуренция:)
Каква информация за конкурентите си да следим?
Най-често се сравняваме с финансовите показатели на конкурентите си. Бих казала, че за България това не е много показателно, като се има предвид, че немалко фирми не отчитат точните си бизнес резултати, и това е обществена тайна. Виж, тенденциите в показателите, можем да тълкуваме – защото фирмите всяка година отчитат поне правилните темпове на развитие.
Друга значима информация за начина на развитие на конкурентите:
- Как се разраства бизнеса като брой на персонала и производствен капацитет
- Навлизат ли на нови пазари и на кои
- Пускат ли на пазара нови продукти и услуги
- Печелят ли награди, какви сертификати получават
- Кои са техните бизнес партньори
- Кои са техните клиенти
- Променят ли формата си на собственост и начина си на управление
Почти не съм срещала, за съжаление, наша фирма, която да анализира маркетинговите стратегии и подходи на своите конкуренти. А оттам можем да научим много – не само за това къде са конкурентите, но и затова къде се намираме самите ние, дали не изоставаме в комуникацията с клиентите си, дали продуктите ни не остаряват, дали технологиите и знанията ни не остаряват…
Къде и колко често да поглеждаме към конкурентите си?
Повечето бизнес мениджъри у нас са почитатели на word-of-mouth research – отишъл на някакъв коктейл или Коледно парти и там един колега му казал, че… Разчита се на случайното и спорадично събиране на факти, а тогава вече е късно да направим не само изпреварващи, но и настигащи ходове.
Хубаво е да имаме система за следене на конкурентите си. Престорете се на дедективи смело:
- Отделяйте си съвсем съзнателно по няколко часа месечно да прегледате техните Интернет страници.
- Следете пресата – online или печатните бизнес и специализирани вестници и списания могат да ви кажат много.
- Посещавайте панаири и изложби, разглеждайте щандовете на конкурентите си, вземайте техните рекламни брошури и информационни материали, вижте рекламните им послания.
- Помолете свои познати или служители да направят разговор с техните търговци и проучете как предлагат продуктите си конкурентите.
Време за промени?
Събирането на фактите е само началото. Подложете ги на анализ заедно с вашите сътрудници. Сравнете бизнес резултатите на конкурентите си, производствените и човешките им ресурси, продуктовото им развитие, маркетинговите им стратегии и тактики с вашите.
Поне веднъж годишно можете да си правите вътрешно-фирмен семинар за сравнение с конкуренцията като включите в него водещите хора във вашата компания.
Brain storming-ът с вашия щаб ще ви помогне да погледнете ситуацията от различни гледни точки и да прецените време ли е да предприемете промени във фирмата и продуктите си, за да сте конкурентни.







Марио Пешев март 20th
Индийските писачи са конкуренция на много голяма част от малкия и среден пазар не в България, а и в целия свят – толкова са многобройни и работят на такива ниски цени (в сравнение с целия ИТ свят), че подбиват пазара на всички. Така че дали ще се нарекат ‘конкуренция’ или ‘спънка’, все имат един и същ много неприятен ефект.
В същата ситуация са и Западна Европа и САЩ спрямо нас, де… Просто всеки си гледа в паничката.
Поли Козарова март 20th
Благодаря ти за коментара, Марио!
Да, индианците пречат на тези, които ги третират като преки конкуренти.
БГ софтуерните компании имат този проблем, че не се състезават в Западна Европа (САЩ са друг филм) за правилните клиенти, с правилните партньори и с правилната конкуренция.
Ако имат наистина добри софтуерни инженери (подготвени не само да пишат код, но и да анализират нуждите на клиента на неговия език и да предлагат концепция за цялостно решение на проблема му) и могат да гарантират качествено изпълнение на проекта, както се намираме в Евро-съюза, нашите фирмир могат да имат много интересни договори на добри цени.
Въпрос на стратегия и позициониране. И естествено – базирани на реален потенциал за работа.
Петър Петров март 20th
Поредната прекрасна статия. Благодаря ти
Поли Козарова март 20th
С риск да съм малко досадна – тук опираме до проблема, че бизнесът е толкова голям, колкото са големи нашите мечти.
Положението с БГ софтуерната компания, „конкурираща“ индийска такава, не е ли подобно на това на български имигрант, състезаващ се да стане чистач на къща в L.A. с мексиканец?
Ако това е целта, която искаме да постигнем, и това са конкурентите, с които се състезаваме, нямаме шанс за успех.
Поли Козарова март 20th
Петър, и аз се радвам, че ви допада начина, по който разглеждаме заедно маркетинговите проблеми.
Аз съм фен на идеята, че маркетингът е светоусещане и успехът зависи от това доколко високо се целим:)
Марио Пешев март 20th
@Поли, по повод първия ти отговор, става въпрос за индийците, а не индианците. Само уточнявам, да не става объркване.
Колкото до конкуренцията… Какво да ти кажа. На пръв поглед твоята гледна точка е разумна. Макар и да ми звучи като ‘сравняваме се с нисшата класа’, което може и да не съм прочел правилно между редовете. Само че не можеш да отречеш, че всички гигантски корпорации работят с екипи от Изток, защото са по-евтина работна ръка. Главно Индия и Китай. В момента, във времето на криза, западноевропейските компании закриват офиси в родните си страни и отварят такива в Румъния и България. Всички страни са засегнати от кризата, но IBM и VMware тази година отвориха около 200 работни места (по спомен) за разработчици от България. В предишната ми фирма също се затваряха западните отдели, а се търсеха хора при нас. Нормално е – ако човек отговаря на изискванията и може да работи remote, защо да не го прави на 3 пъти по-ниска заплата?
Проблемът ми с конкуренцията е и във freelance мрежите, за които съм споменал – заради тълпите от индийци и китайци са подбити цените и е недооценен трудът на нормалните разработчици.
Опитах да намеря средни заплати за Индия, но не успях точно. Попаднах на различни числа, но данните сочеха, че средната годишна заплата там е под $1000. Ако приемем, че е $1000, разделено на месеци, това прави $84 на месец. И там хората преживяват с тези пари. Т.е. голяма част от тях (а те са мноо-о-ого голямо племе) нямат проблем да работят една седмица за $20.
Ти ще успееш ли да преживееш в България с 20 долара за седмица?
))
Поли Козарова март 20th
Марио, това с индианците беше очевидно неуспешна шега:)
Не отричам силата на огромните ресурси на евтина работна ръка от Индия и Китай. Ти си прав, че те не са за подценяване както като знания, така и като работливост – да не говорим за това, че всеки индийски
програмист от 17 до 77 години говори сносен английски.
Естествено е, че огромните ИТ и софтуерни, пък и не само такива компании (а и енергийни компании, банки и т.н.), които имат огромни обороти и мнооого клиенти, ще предпочетат да изнесат развитието и поддръжката на продуктите си в тези страни.
Ние нямаме шанс да се конкурираме с тях като капацитет и цени.
Затова аз смятам, че те не са нашите конкуренти (поне според мен) и е грешка да се напъваме да се позиционираме по такъв начин.
Ако продължаваме да го правим, и да предположим, че успеем да отворим оше 3-4 големи за нашите мащаби центрове за разработка, след няколко години, когато приемем еврото и се повиши стандарта в БГ (дай боже), тези глобални компании просто ще затворят тези центрове у нас и ще ги преместят по на изток.
Ако искаме не да оберем пазарната пяна, а да се позиционираме ДЪЛГОСРОЧНО, трябва да започнем да мислим за себе си по-взискателно.
Ако мислим по този начин, ще искаме в БГ да се отварят научно-изледователски лаборатории към глобалните компании, които да генерират иновации, а не само да пишат код… Или ще имаме поне няколко БГ софтуерни компании, които имам СОБСТВЕН ПРОДУКТ и го внедряват успешно не само тук по шуро-баджаначески, а и в други страни.
А за 20 USD на сдмица – естествено, че няма да преживея, съмнявам се, че и в Индия (особено в Мумбай) ще преживея с тези пари…
Поли Козарова март 20th
А за freelance мрежите аз имам следното предложение:
Да се направи специализиран сайт за freelance search, такива freelancers, които решават СПЕЦИФИЧЕН КРЪГ ОТ ЗАДАЧИ С ПОВИШЕНА СЛОЖНОСТ. Така в него може да се дефинира и МИНИМАЛНА ЦЕНА на човеко-час, която да не може да се подбива. И съответно – в него ще имат право да се регистрират freelancers, които притежават определени умения и са реализирали проекти, решаващи подобни задачи.
Това е маркетингът – за всеки клиент да се намери продукт. И обратното.
Марио Пешев март 20th
Не беше шега, просто нотирах откриването на първия ти коментар: „Да, индианците пречат на тези, които ги третират като преки конкуренти.„. Така, де, разбрахме се.
В Мумбай няма да оцелееш, но в България и в по-малките градове е абсурдно да оцелееш. Няма как да се покрият разходите, еле пък да остава за храна и други жизненоважни потребности. Средната работна заплата в България е неколкократно по-висока, а всички знаем как се преживява и с нея.
Инак си права – най-добрият начин изобщо е собственото производство: лаборатории, техника (таз’ година полупроводници, догодина – цели
), заводи, предприятия и прочие. Лошото е, че политиката на страната отдавна изхвърли този начин на мислене…
Поли Козарова март 20th
@Марио
Аз се пошегувах неуспешно като нарочно написах индианци вместо индийци:)
Не споменаваме изобщо държавата (искам да попитам какво е това, но не смея да се шегувам отново:)
Става въпрос за бизнес – SAP Bulgaria Development Center не е отворен от държавата, нито VMWare купи Sciant с нейна благословия. Фирмите трябва да искат повече от себе си и за себе си.
Марио Пешев март 20th
Впрочем, повечето фрийленс мрежи са такива. Категории проекти, дадени изисквания и максимална цена. В стандартния случай си достатъчно квалифициран, естимирал си цена, дал си я и няколко реда под теб се появява индиец с 4 до 10 пъти по-ниска оферта.
Както съм писал в поста ми по-горе, много клиенти са се ‘опарили’ от индийци, но това не означава, че абсолютно всички там са некадърни. Просто клиентът вижда 6-7 пъти по-ниска оферта и, ако е дребен клиент, директно захапва. Ако е в средния клас, след няколко разменени съобщения също е съгласен. А ти няма какво да направиш, защото имаш минимално време за работа, което е в пъти по-скъпо от това на индиеца. Факт.
Поли Козарова март 20th
@Марио
Остави freelancing-а на по-неопитните и по-евтините. След като в тази среда ти не можеш да получиш това, което заслужаваш, време е за промени – на конкурентите ти и на начина, по който търсиш проекти.
Марио Пешев март 20th
Към това съм се насочил, дай Боже да потръгне. Но преждевременно гледам да задвижвам малки неща.
П.С. Разбрах шегата първия път, но ми се стори грубичка и предположих, че е дело на мръсното ми чувство за хумор
Поли Козарова март 20th
Успех с промените! Който не е започнал, той не ги е осъществил.
П.С. Аааа, това ли било – мерси за комлимента:)
Марио Пешев март 20th
Мерси
Като потръгнат нещата, ще се ослушвам за маркетьори – че покрай вашите блогове се замислих сериозно за нуждата от такъв кадър.
Твоето мнение
ТИ