Колко бързо бягат нашите конкуренти?

Индийските писачи са конкуренция на много голяма част от малкия и среден пазар не в България, а и в целия свят – толкова са многобройни и работят на такива ниски цени (в сравнение с целия ИТ свят), че подбиват пазара на всички. Така че дали ще се нарекат ‘конкуренция’ или ‘спънка’, все имат един и същ много неприятен ефект.
В същата ситуация са и Западна Европа и САЩ спрямо нас, де… Просто всеки си гледа в паничката.

Благодаря ти за коментара, Марио!

Да, индианците пречат на тези, които ги третират като преки конкуренти.

БГ софтуерните компании имат този проблем, че не се състезават в Западна Европа (САЩ са друг филм) за правилните клиенти, с правилните партньори и с правилната конкуренция.

Ако имат наистина добри софтуерни инженери (подготвени не само да пишат код, но и да анализират нуждите на клиента на неговия език и да предлагат концепция за цялостно решение на проблема му) и могат да гарантират качествено изпълнение на проекта, както се намираме в Евро-съюза, нашите фирмир могат да имат много интересни договори на добри цени.

Въпрос на стратегия и позициониране. И естествено – базирани на реален потенциал за работа.

Поредната прекрасна статия. Благодаря ти

С риск да съм малко досадна – тук опираме до проблема, че бизнесът е толкова голям, колкото са големи нашите мечти.

Положението с БГ софтуерната компания, „конкурираща“ индийска такава, не е ли подобно на това на български имигрант, състезаващ се да стане чистач на къща в L.A. с мексиканец?

Ако това е целта, която искаме да постигнем, и това са конкурентите, с които се състезаваме, нямаме шанс за успех.

Петър, и аз се радвам, че ви допада начина, по който разглеждаме заедно маркетинговите проблеми.

Аз съм фен на идеята, че маркетингът е светоусещане и успехът зависи от това доколко високо се целим:)

@Поли, по повод първия ти отговор, става въпрос за индийците, а не индианците. Само уточнявам, да не става объркване.

Колкото до конкуренцията… Какво да ти кажа. На пръв поглед твоята гледна точка е разумна. Макар и да ми звучи като ‘сравняваме се с нисшата класа’, което може и да не съм прочел правилно между редовете. Само че не можеш да отречеш, че всички гигантски корпорации работят с екипи от Изток, защото са по-евтина работна ръка. Главно Индия и Китай. В момента, във времето на криза, западноевропейските компании закриват офиси в родните си страни и отварят такива в Румъния и България. Всички страни са засегнати от кризата, но IBM и VMware тази година отвориха около 200 работни места (по спомен) за разработчици от България. В предишната ми фирма също се затваряха западните отдели, а се търсеха хора при нас. Нормално е – ако човек отговаря на изискванията и може да работи remote, защо да не го прави на 3 пъти по-ниска заплата?

Проблемът ми с конкуренцията е и във freelance мрежите, за които съм споменал – заради тълпите от индийци и китайци са подбити цените и е недооценен трудът на нормалните разработчици.

Опитах да намеря средни заплати за Индия, но не успях точно. Попаднах на различни числа, но данните сочеха, че средната годишна заплата там е под $1000. Ако приемем, че е $1000, разделено на месеци, това прави $84 на месец. И там хората преживяват с тези пари. Т.е. голяма част от тях (а те са мноо-о-ого голямо племе) нямат проблем да работят една седмица за $20.

Ти ще успееш ли да преживееш в България с 20 долара за седмица? ))

Марио, това с индианците беше очевидно неуспешна шега:)

Не отричам силата на огромните ресурси на евтина работна ръка от Индия и Китай. Ти си прав, че те не са за подценяване както като знания, така и като работливост – да не говорим за това, че всеки индийски програмист от 17 до 77 години говори сносен английски.

Естествено е, че огромните ИТ и софтуерни, пък и не само такива компании (а и енергийни компании, банки и т.н.), които имат огромни обороти и мнооого клиенти, ще предпочетат да изнесат развитието и поддръжката на продуктите си в тези страни.

Ние нямаме шанс да се конкурираме с тях като капацитет и цени.
Затова аз смятам, че те не са нашите конкуренти (поне според мен) и е грешка да се напъваме да се позиционираме по такъв начин.

Ако продължаваме да го правим, и да предположим, че успеем да отворим оше 3-4 големи за нашите мащаби центрове за разработка, след няколко години, когато приемем еврото и се повиши стандарта в БГ (дай боже), тези глобални компании просто ще затворят тези центрове у нас и ще ги преместят по на изток.

Ако искаме не да оберем пазарната пяна, а да се позиционираме ДЪЛГОСРОЧНО, трябва да започнем да мислим за себе си по-взискателно.

Ако мислим по този начин, ще искаме в БГ да се отварят научно-изледователски лаборатории към глобалните компании, които да генерират иновации, а не само да пишат код… Или ще имаме поне няколко БГ софтуерни компании, които имам СОБСТВЕН ПРОДУКТ и го внедряват успешно не само тук по шуро-баджаначески, а и в други страни.

А за 20 USD на сдмица – естествено, че няма да преживея, съмнявам се, че и в Индия (особено в Мумбай) ще преживея с тези пари…

А за freelance мрежите аз имам следното предложение:

Да се направи специализиран сайт за freelance search, такива freelancers, които решават СПЕЦИФИЧЕН КРЪГ ОТ ЗАДАЧИ С ПОВИШЕНА СЛОЖНОСТ. Така в него може да се дефинира и МИНИМАЛНА ЦЕНА на човеко-час, която да не може да се подбива. И съответно – в него ще имат право да се регистрират freelancers, които притежават определени умения и са реализирали проекти, решаващи подобни задачи.

Това е маркетингът – за всеки клиент да се намери продукт. И обратното.

Не беше шега, просто нотирах откриването на първия ти коментар: „Да, индианците пречат на тези, които ги третират като преки конкуренти.„. Така, де, разбрахме се.

В Мумбай няма да оцелееш, но в България и в по-малките градове е абсурдно да оцелееш. Няма как да се покрият разходите, еле пък да остава за храна и други жизненоважни потребности. Средната работна заплата в България е неколкократно по-висока, а всички знаем как се преживява и с нея.

Инак си права – най-добрият начин изобщо е собственото производство: лаборатории, техника (таз’ година полупроводници, догодина – цели ), заводи, предприятия и прочие. Лошото е, че политиката на страната отдавна изхвърли този начин на мислене…

@Марио

Аз се пошегувах неуспешно като нарочно написах индианци вместо индийци:)

Не споменаваме изобщо държавата (искам да попитам какво е това, но не смея да се шегувам отново:)

Става въпрос за бизнес – SAP Bulgaria Development Center не е отворен от държавата, нито VMWare купи Sciant с нейна благословия. Фирмите трябва да искат повече от себе си и за себе си.

Впрочем, повечето фрийленс мрежи са такива. Категории проекти, дадени изисквания и максимална цена. В стандартния случай си достатъчно квалифициран, естимирал си цена, дал си я и няколко реда под теб се появява индиец с 4 до 10 пъти по-ниска оферта.

Както съм писал в поста ми по-горе, много клиенти са се ‘опарили’ от индийци, но това не означава, че абсолютно всички там са некадърни. Просто клиентът вижда 6-7 пъти по-ниска оферта и, ако е дребен клиент, директно захапва. Ако е в средния клас, след няколко разменени съобщения също е съгласен. А ти няма какво да направиш, защото имаш минимално време за работа, което е в пъти по-скъпо от това на индиеца. Факт.

@Марио

Остави freelancing-а на по-неопитните и по-евтините. След като в тази среда ти не можеш да получиш това, което заслужаваш, време е за промени – на конкурентите ти и на начина, по който търсиш проекти.

Към това съм се насочил, дай Боже да потръгне. Но преждевременно гледам да задвижвам малки неща.

П.С. Разбрах шегата първия път, но ми се стори грубичка и предположих, че е дело на мръсното ми чувство за хумор

Успех с промените! Който не е започнал, той не ги е осъществил.

П.С. Аааа, това ли било – мерси за комлимента:)

Мерси Като потръгнат нещата, ще се ослушвам за маркетьори – че покрай вашите блогове се замислих сериозно за нуждата от такъв кадър.