П.С. Аааа, това ли било – мерси за комлимента:)

П.С. Разбрах шегата първия път, но ми се стори грубичка и предположих, че е дело на мръсното ми чувство за хумор

Остави freelancing-а на по-неопитните и по-евтините. След като в тази среда ти не можеш да получиш това, което заслужаваш, време е за промени – на конкурентите ти и на начина, по който търсиш проекти.

Както съм писал в поста ми по-горе, много клиенти са се ‘опарили’ от индийци, но това не означава, че абсолютно всички там са некадърни. Просто клиентът вижда 6-7 пъти по-ниска оферта и, ако е дребен клиент, директно захапва. Ако е в средния клас, след няколко разменени съобщения също е съгласен. А ти няма какво да направиш, защото имаш минимално време за работа, което е в пъти по-скъпо от това на индиеца. Факт.

Аз се пошегувах неуспешно като нарочно написах индианци вместо индийци:)

Не споменаваме изобщо държавата (искам да попитам какво е това, но не смея да се шегувам отново:)

Става въпрос за бизнес – SAP Bulgaria Development Center не е отворен от държавата, нито VMWare купи Sciant с нейна благословия. Фирмите трябва да искат повече от себе си и за себе си.

В Мумбай няма да оцелееш, но в България и в по-малките градове е абсурдно да оцелееш. Няма как да се покрият разходите, еле пък да остава за храна и други жизненоважни потребности. Средната работна заплата в България е неколкократно по-висока, а всички знаем как се преживява и с нея.

Инак си права – най-добрият начин изобщо е собственото производство: лаборатории, техника (таз’ година полупроводници, догодина – цели ), заводи, предприятия и прочие. Лошото е, че политиката на страната отдавна изхвърли този начин на мислене…

Да се направи специализиран сайт за freelance search, такива freelancers, които решават СПЕЦИФИЧЕН КРЪГ ОТ ЗАДАЧИ С ПОВИШЕНА СЛОЖНОСТ. Така в него може да се дефинира и МИНИМАЛНА ЦЕНА на човеко-час, която да не може да се подбива. И съответно – в него ще имат право да се регистрират freelancers, които притежават определени умения и са реализирали проекти, решаващи подобни задачи.

Това е маркетингът – за всеки клиент да се намери продукт. И обратното.

Не отричам силата на огромните ресурси на евтина работна ръка от Индия и Китай. Ти си прав, че те не са за подценяване както като знания, така и като работливост – да не говорим за това, че всеки индийски програмист от 17 до 77 години говори сносен английски.

Естествено е, че огромните ИТ и софтуерни, пък и не само такива компании (а и енергийни компании, банки и т.н.), които имат огромни обороти и мнооого клиенти, ще предпочетат да изнесат развитието и поддръжката на продуктите си в тези страни.

Ние нямаме шанс да се конкурираме с тях като капацитет и цени.
Затова аз смятам, че те не са нашите конкуренти (поне според мен) и е грешка да се напъваме да се позиционираме по такъв начин.

Ако продължаваме да го правим, и да предположим, че успеем да отворим оше 3-4 големи за нашите мащаби центрове за разработка, след няколко години, когато приемем еврото и се повиши стандарта в БГ (дай боже), тези глобални компании просто ще затворят тези центрове у нас и ще ги преместят по на изток.

Ако искаме не да оберем пазарната пяна, а да се позиционираме ДЪЛГОСРОЧНО, трябва да започнем да мислим за себе си по-взискателно.

Ако мислим по този начин, ще искаме в БГ да се отварят научно-изледователски лаборатории към глобалните компании, които да генерират иновации, а не само да пишат код… Или ще имаме поне няколко БГ софтуерни компании, които имам СОБСТВЕН ПРОДУКТ и го внедряват успешно не само тук по шуро-баджаначески, а и в други страни.

А за 20 USD на сдмица – естествено, че няма да преживея, съмнявам се, че и в Индия (особено в Мумбай) ще преживея с тези пари…