Облеклото продава ли?

Как се обличат специалистите по маркетинг и продажби? Скучно облекло ли избират и имат ли свобода да изявяват своята индивидуалност чрез деловото си облекло?

Отдавна ме вълнува този въпрос. Аз се занимавам с маркетинг и клиенти вече над 13 години. Продавам все трудни за купуване продукти и услуги. Срещите ми с клиенти са много, дълги и сложни за отработване.

А като всяка жена, и аз се изкушавам от нови модни тенденции, цветове, които ме правят различна, бижута, които никоя друга няма. Всеки път, преди да тръгна за делова среща, обаче, в мен започва да говори друг глас. Дали това е гласът на родителите ми, или гласът на социалистическото ми детство, но аз се замислям. И отново си избирам костюм черен или сив, най-много тъмнокафяв, блуза бяла или нежно екрю, класически обувки и си скривам бижутата в кутията. Какво да се прави – трябва да се съобразяваме с рисковете на професията.

Даже имам и мои лични грехове, свързани с облеклото и продажбите. Признавам си, че в случаите, когато съм участвала в избора на специалист по маркетинг или търговец, съм се влияела силно от начина, по който бяха облечени хората срещу мен. И ако той се е разминавал с възприетия делови стил на обличане, съм влияела в негативна посока върху избора. Съвсем съзнателно. Дали съм била права?

Ето някои, лично изживени от мен, ситуации:

1. Среща с кръстче на врата

Аз съм по произход и възпитание източно-православна. Въпреки, че вярвам в една по-висша сила, неперсонализирана, която направлява по някакъв начин света и съдбите ни. Както всеки християнин, имам поне три бижута с кръстче, които отвреме навреме си слагам.

Имах труден период, през който ми се случи да бъда в чужбина за важни преговори. Взех си съвсем отговорно бижуто и не се разделях с него. На една от срещите усетих странно напрежение. Имаше всички предпоставки разговорът да тече гладко – имахме предварителна кореспонденция, бяхме си обменили купчина документи, смятахме, че фирмите ни имат нужда една от друга, бяхме и разговаряли по телефона… Обясних си какво става, когато забелязах как човекът гледа бижуто ми. Опитваше се да ме гледа в очите и да говори по същество, но нещо не ставаше…

Нещата се стопираха след тази среща. И съм почти сигурна, че част от причините бяха в моето бижу. Аз не бях проявила уважение към различната религиозна принадлежност на един друг човек. Пренебрегнала бях нещо, което непряко е свързано с правенето на бизнес – наличието на културно единство, разбирателството, общите виждания.

2. Екстравагантните кандидати за работа

Избирахме нов човек за екипа ни по маркетинг и продажби. Време беше за провеждане на първо интервю с няколко от кандидатите.Ето как се появиха облечени трима от тях:

• Млада дама 1 – Сако в ярко-жабешки цвят, коса – оранжево-червеникава, устни и маникюр – в пълна хармония, кърваво-червено. Нищо му нямаше на това момиче в разговора – премерено говореше, беше умно, имаше  подходящ опит… Тя трябваше да продава управленски консултантски услуги. И аз през цялото време си представях как отива на среща с някой директор на предприятие в този вид и всичко отива по дяволите…
• Млад господин – Стилен черен костюм, бяла риза, класика вратовръзка – нито много тънка, нито много широка, цветова комбинация от сакото и ризата, с малко сиво за баланс…
• Млада дама 2 – Тъй като беше лятно време, момичето беше дошло по блузка с къс ръкав. Стил романтичен, нищо в бижутата или в грима не дразнеше.  На едната ръка имаше няколко татуировки – пеперудки, йероглифи, някакви символи, чието значение за мен беше непонятно.

Разбира се, че не се повлияхме само от облеклото, но избрахме господина. Той ми стана колега и още поддържаме професионални отношения.

По ирония на съдбата, първият му работен ден ми поднесе тотална изненада! Дойде в рокерски черни дрехи с пламъци и носеше голям сребърен пръстен с череп. Помолих го, когaто отива на среща, да се облича така, както на интервю. И за да не се чуства несвободен в избора на облеклото си когато тръгва на робато, да има винаги в служебния си гардероб делови костюм. Работихме чудесно заедно цели две години. Той има своята индивидуалност, но винаги се съобразява с деловата ситуация.

3.Лежерно облеченият шеф

Всички знаят колко много усилия и време изисква организирането на среща на високо управленско равнище между две фирми. И колко важни за успеха й са добрата подготовка на срещата и всеки дребен детайл. В това число – облеклото на участниците в нея.

Спомням си случай, когато подобна среща беше организирана в събота, защото управителят на едната  фирма беше извънредно ангажиран през седмицата.

Едната страна пристигна точно навреме. Беше горещ съботен предиобяд, но двамата бяха облечени официално. Другата страна отиде с петнадесе минути закъснение. Управителят беше облечен с дънки и тениска, защото след срещата отиваше на пикник.

Получи се неловко. Разговорът беше учтив и внимателен, но продължение не последва. Да казвам ли кой от управителите поиска организиране на срещата в събота? Същият, който дойде съботно-облечен.

Ако се обличаме с уважение към другите и се съобразяваме със ситуацията, ще продаваме по-лесно.

Коментари

За автора