Къде в България да учим маркетинг?

@Поли, в НБУ маркетингът е модул към специалността Икономика. Ентусиастите учат 2 години обща икономика, след което специализират в Бизнес администрация, Маркетинг или Финанси. Доколкото знам, специалността е сравнително нова и не знам дали има завършили бакалаври маркетьори.

Тъй като НБУ е частен университет, цените също са по-високи от тези на държавните. Кандидатстващите тази година трябва да отделят 1170лв на семестър при желание за кандидатстване в Икономика и специализиране в маркетинг.

Имам познати икономисти 1-ви и 2-ри курс редовно (тъй като има задочно и дистанционно) в момента, като мненията варират. Не се ангажирам да давам оценка за преподаването там, но се надявам да съм бил полезен

Здравей, Марио!

Благодаря за информацията – прави картинката в НБУ значително по-ясна!

Цената на семестър определено е най-високата в българските университети.

И аз чувам много противоречиви мнения за обучението там – от суперлативи до традиционните оплювания на частното образование.

Обаче като гледам какво е публикувано на сайтовете на държавните университети, не знам трябва ли да се вярва на тези слухове…

НБУ е частен и затова цените са значително по-високи. Личното ми мнение е, че това вдига нивото. Няма да изпадам в подробности, защото това е един от flame-овете, които избягвам усърдно А и в момента се подвизавам именно там, така че мнението ми би изглеждало пристрастно.

За държавните унита и различните методи за изкарване на оценки и ‘разплащане’ – преобладаващият процент истории в нета са истина

Здравейте г-жо Козарова,

Поздравления за блога Ви.

Бих желала да внес едно уточнение – цената на семестъра за Маркетинг в УНСС за бакалавърска степен е 130 лв,а не 900. Това е цената само за семестрите в магистърската програма.
“ Приготявете си 900 лева за семестър и нямате грижа – добре сте дошли в катедра “Маркетинг и стратегическо планиране” на катедра “Управление и администрация”. “

Като студентка в същата специалност в същия университет бих добавила, че това не е достатъчно…иначе щеше да има много повече хора, учещи Маркетинг в УНСС. Има все пак кандидат- студентски изпити, което не е толкова възпрепядстващо, колкото класирането след това. Има статистики с броя желаещи да учат специалността за всяка година и с изискванията. Надявам се че калсацията, в която УНСС се подрежда на първо място – по цена за обучение ще има друг лидер след внесеното уточнение.

Поздрави,
Вили

@ Вили

Благодаря за първия Ви коментар в този блог и за направеното уточнение. Оправих сумите за семестър в УНСС според информацията, която предоставяте.

За изпитите – съвсем съзнателно не съм повдигала този въпрос. Аз мисля, че начинът на влизане в повечето български университети създава изкуствено напрежение преди изпитите и стрес у кандидат-студентите. В много други страни резултатите от дипломата и матурата са достатъчни за класация. После идва трудното, а не в началото. По-важно е да завършиш, да придобиеш определени умения и да се реализираш успешно в професията, а не да „влезеш“, както е изразът у нас.

Статистиката с интерес ще я прегледам по-внимателно.

Чудесен начин на мислене – и аз не одобрявам порочната практика на кандидатстудентски изпити, компенсирана с абсурдно преподаване след това.

Според мен много голям проблем е наблягането на теорията. Хубаво е да се овладеят основни знания за икономиката, бизнеса и маркетинга, но повечето току-що завършили студенти не могат да направят и една оферта и презентация самостоятелно, а когато става въпрос за по-сложни неща като маркетингово проучване или продуктово позициониране, съвсем се затрудняват.

Според мен това се получава, защото по време на следването те нямат достатъчно практика по специалността.

Това се наблюдава в почти всички специалности. Стажантските програми са малко (ако ги има) или не са заложени в програмата. Практикумите и курсовите работи също не симулират правилно реалния свят. Ако се поработи над тези направления, би имало доста повече смисъл.

Това е невероятен парадокс – фирмите имат нужда от способни и креативни млади маркетьори, а те идват с минимален опит от университета и поради тези причини току-що дипломиралите се не са предпочитани. Младите хора пък искат да работят в добри фирми, а не могат да им предложат практически опит…

Здравейте,

Аз като все още студент ми се ще да уточня нещо за НБУ. В момента завършвам графичен дизайн там и като цяло съм доволен. Ръководството са събрали преподаватели от другите университети и като цяло обучението е на ниво, НО за да остане студента доволен, то трябва да присъства ! Там няма заверки или подобни и за това е по-лесно за студента да пропуска голяма част от лекциите.

*извинете ако пиша объркано, сега се събуждам.

@ Fipo

Здравейте, добре дошъл в Маркетинг Буркан и благодаря за изпратения коментар!

Toва е другото, което ми се иска да се случи в БГ образованието (особено в унитата) – да отпадне задължението да присъстваш, а на негово място да дойде личния ангажимент да си вътре не просто тялом, а духом.

Здравейте.

Да кажа и моето мнение.
Аз съм завършил маркетинг, магистратура в ИУ Варна.
Прегледах сегашната програма и не виждам сериозна промяна от това, което аз учих (за добро или лошо).

Аз се дипломирах (1998-2004) в началото 2004. Нашето поколение беше второто, което учи маркетинг в България (за всички университети), до преди две години специалността се е казвала Управление и Маркетинг. Ние бяхме втория випуск, който бе профелиран само в областа на маркетинг. Това, което учихме беше изцяло теория и само теория. От тази теория почти нищо не е така в реалния бизнес. Когато завършихме бакалавър не се знаеше дали ще има магистърска програма, защото не беше ясно какво да се учи (за випуска преди нас не е имало магистърска програма за маркетинг), в последния момент скалъпиха нещо подобно (точната дума е скалъпиха), просто набутаха още теория, като математическо програмиране (!!!??) или нещо подобно. Само ни взеха пари за магистърска диплома. Имах приятел, който работеше в чужбина и аз му взех изпитите от един цял семестър (всичко беше някакво подобие на изпити) без да се е връщал.
Падна голямо четене на много теория.
Когато завърших разбрах, че реалността не е като в книгите (някои от които издадени през 1990 г).
Има една преподавателка от ИУ Варна (проф Ю. Узунова), която казваше: „В Маркетинга, Няма, Няма…….“От нея съм запомнил и от нея съм научил най-много. Тя ни учеше, че образованието и конкретно в маркетинга не е нещо което ще научите в училище и когато ви трябва нещо просто го вадите от „горния ляв шкаф на паметта“ и решавате проблема. Теорията е важна и дава основата на мислене, но всичко започва след дипломирането.

И ако някой ме пита какво е Маркетинг, ще отговора „В Маркетинга, Няма, Няма…….“ Тази преподавателка ни учеше да мислим, да търсим, да се борим, да откриваме, да не се отказваме, да не приемаме отговор „Не“, да четем, да се учим и тогава ще имаме успех в областта на маркетинга.

В крайна сметка резултатът в маркетинга се проявява в богатството и силата на една фирма. Ако се замисли човек, всяка голяма фирма е измислила нещо ново и различно в областта на маркетинга, а не никак лесно да се пребориш и откроиш. Това трудно може да се научи в училище.

Моето мнение, е че като цяло университетите предлагат подобна порграма, все пак преподавателите в областта на маркетинга са доста ограничена бройка, но важното е човек да има желание да работи това и непрекъснато да се учи от успелите в областта, сега поне литература колкото искаш. Пример – книгата Маркетинг 101 на Д. Тръмп (ако зависеше от мен, бих я сложил като учебник, по който да се учи).

Има една мисъл, която според мен представя специфичността на тази дейност – Смисълът на маркетинга не е да надхарчим конкурентите, а да ги надмислим.

Образованието е да те научат да вървиш, а къде ще стигнеш, зависи от теб.

Здравей Стефане,

Винаги ми е много приятно, когато коментираш, защото си пълен с интересни идеи и зареждаш всички с положителната си енергия!

Споделям и аз мнението ти, че следването у нас е свързано с прекалено много теория и е доста откъснато от реалните нужди на бизнеса и реалния начин на правене на маркетинг. Ти си прав, че преподавателите по маркетинг не са толкова много и е трудно да се направи качествено обучение.

Едва ли обаче само тoва е причината. Може би бизнесът не си говори достатъчно с университетите и не поставя ясно изискванията си? Трябва да има някакъв диалог, да не се оставят нещата на самотек.

Аз много харесах твоята последна мисъл и бих добавила, че именно в университета трябва и да ти покажат докъде можеш да стигнеш. А останалото – зависи от теб, и от фирмата, в която работиш (както самият ти отбелязваш!).

Така е по – добре: университета трябва и да ти покажат докъде можеш да стигнеш. А останалото – зависи от теб.

А за бизнеса – диалог никакъв с университетите.

Като се замисля какво е разбирането на управителите за маркетинг си обеснявам и защо няма диалог.

Въпреки, че има фирми, които знаят какво е марктинг, дано те се усетят и напрпят първите мостове със студентите в университетите.

Здравейте на всички,

Благодаря Поли, че си решила да направиш това проучване.

Ще отбележа само няколко неща:

- Мисля, че вече ти споменах – в УНСС не бих записала магистратура Маркетинг по простата причина, че вече видях как се преподава там (стигат ми двете ми специалности там, няма нужда от повече в същия уни), а и преди време като питах една моя позната дали е доволна от магистратурата по Маркетинг там, тя каза „Само си загубих времето и парите“. Естествено самото обучение зависи не само от преподавателя, но и най-вече от обучаващия се, но все пак… не бих записала тази специалност там.

- За НБУ – преди време бях голяма противничка на този уни, но вече виждам доста положителни страни – най-вече това, че най-добрите преподаватели от всички останали унита преподават там. Освен това мисля, че начинът на преподаване не е толкова остарял, както по другите места. Не знам как се получава това при положение, че част от преподавателите са едни и същи, може би защото има такива, които са по-млади специалисти и те предават този по-младежки и иновативен нюанс на обучението там. Силно се надявам това да е така и ако избера това уни, да не съжалявам.

- Стопанската академия – това, което прочетох сега за нея, доста ме учуди. Може би защото нямах до този момент някакви отзиви за академията. Поли, накара ме да се замисля, дали да не запиша там. )

А и още нещо – в УНСС от две години може би насам вече няма задочна форма на обучение. За магистратура има т.нар. дистанционна форма, която е подобна на задочната, с тази разлика, че като цена не е наполовина, а даже е по-висока.

По-горе казах, че избягвам флеймовете, но коментара на Силви ме подсети за нещо.

Един от топ 5 проблема на образователната ни система е, че болшинството преподаватели не са кадърни. За това си има фактори, сред които са ниските заплати (и респективно липсата на конкуренция за работни места в държавни унита). Същевременно много доценти и техните производни остават само ‘даскали’, като се дистанцират от реалния свят. На няколко пъти попадам на хора, които от 30 години не са в бранша и преподават неща от началото на втората половина на 20-ти век. Затова се радвам на университети с хонорувани преподаватели, които работят активно по специалноста си.

@Силви, много ми допада практиката във ФМИ към Софийския студентите масово да си организират курсове, кръжоци и прочие, водени от самите тях. Много добре действа!

@ Здравей, Силви!

Благодаря за включването! Както виждаш, сериозно маркетингово проучване се получи.

Надявам се да сме близо до истината, макар и тя да не е много симпатична. Ще се радваме, ако ни кажеш какво решение си взела. Късмет!

Здравейте,

Напълно съм съгласен с мненията за УНСС (Утре Носете Съответната Сума). Завърших бакалавър и не искам и да чуя повече за този университет. През цялото ми обучение имаше двама или трима преподаватели, който си заслужаваше да слуша човек и доброто в случая беше, че бяха по Маркетинг и Комуникационна политика.

На скоро бях в НБУ и същите хора се разхождаха по коридора и тогава осъзнах защо се случваше така, че в УНСС или закъсняваха или просто протежето ги заместваше. Прекалено голямата част на възрастни преподаватели в УНСС ме отегчаваха до краен предел – добре, че бях един от последните без заверки и имах възможност да се явявам само на изпити.

Като цяло системата в УНСС е объркана и много хора се взимат на сериозно – секретарки, охрана и други обикновени чиновници. Придаването на важности не е целта на обучението. Завърших 2007 нищо, че започнах 2001, просто системата ме …… . Три пъти ме връщаха за ненанесени оценки от преди 5 год. В 1 и 2 курс имах преподаватели над 65 г., и ми казваха да ги търся да ми нанесат оценките в главната книга, че те може да не са сред нас вече ??!?!?!?!

В крайна сметка след повече от 8 месеца (след второто ми явяване за първото разбрах, че съм допуснат един ден преди изпита и предполагам се сещате какво стана) и две явявания на държавен ми дадоха диплома. Нещата в този уни невървяха хич добре. За щастие вече бях почнал работа и закъснението на дипломата от 8 мес. след взимането на държавния не оказа влияние. Ами ако ми трябваше тази диплома за работа и седя толкова време без доходи? На този въпрос секретарката ми се усмихна ехидно и нищо. Пропуснах да спомена, че чаках 1 мес. деканът да подпише моя документ – много е важно!?!?!?!!

Голям кеф, че си се дипломирал – отиваш и си взимаш дипломата от секратарката. Няма тържества или поне ръководителят катедра да ти връчи НЕЩОТО, за което 5 год. си учил и си им давал средства за съществуването на уни-то. Пълно безхабери и нехайство, а завършваш МАРКЕТИНГ. Мисля, че това е достатъчен факт какво, как и на какво могат да те научат хората в УНСС.
Е как да запиша магистратура ?????!?!?!?!?!?!?!?!
Възможно е да съм бил един от малкото такива случаи на година и половина дипломиране поради техни грешки, но важното е че има такива и „лошите вести се движат по веригата 10 пъти по-бързо от добрите“ и много хора чрез този полезен блог ще разберат и ще разпространят този мой случай. Всички сигурно знаят случая когато един казал на друг, че банка фалирала и тя наистина фалирала след 2 седмици (или месец беше).

Благодаря за добрата тема и съвета ми към студентите в УНСС е ВИНАГИ ПРОВЕРЯВАЙТЕ ОЦЕНКИТЕ СИ В КНИГАТА. Ще Ви спести много ядове.

Здравейте,

Случайно попаднах на сайта, търсейки информация за маркетинг план. Иска ми се да мисля, че случайно сте пропуснали да споменете Великотърновския университет „Св.Св. Кирили и Методий“, Стопански факултет и катедра „Маркетинг и Туризъм“, където аз завършвам магистратура по маркетинг тази година, надявам се да е успешно!

Здравейте Маргарита и добре дошла в блога!

Наистина Великотърновския университет е пропуснат, но защото нямах информация за обучение по маркетинг там.

Благодаря за попълнения пропуск и ще се радвам да споделите Вашите лични впечатления!

А искам да ви попитам как е Маркетинга във Великотърновския университет ?

Здравейте всички и поздрави за авторката!
Поли, страхотно начинание, надявам се да е полезно за бъдещите виртуози в маркетинга
Първо да се представя, Ники, учих маркетинг бакалавър и след това магистър, завърших 2006г. в СА „Д.А.Ценов“ в Свищов.
Питаш за впечатления…
1. Бакалавър – един от стадото, никой не те счита за достатъчно узрял и развит за да ти обърне внимание с изключение на 2-3 преподаватели, опитващи се да ти покажат че си индивид и да освободят творческото ти мислене. Според мен основно загуба на време.
2. Магистър – Е тук вече съм на друго мнение, тотална промяна, внимание върху индивида, заливат те с толкова важна информация че нямаш време да я попиеш. Интерактивни игри симулации, работа в колектив, маркетинг софтуер, презентации на продукти, целенасочено развитие на качествата на всеки, определено първокласно обучение.
Ако някой реши да учи в Свищов, силно му препоръчвам магистратурата, за 3 семестъра съм научил 3 пъти повече неща отколкото за 9 преди това!

П.С. Използвам възможността да поздравя доц. Кръстевич, благодарение на чиято строгост научих нещо и доц. Янков, който се правеше на клоун за да ни накара да мислим самостоятелно.

@ Николай, благодаря ти за включването и полезния коментар за обучението по маркетинг в Стопанска академия – Свищов. Моето лично впечатление от всички възпитаници на това учебно заведение е прекрасно. Радващо е как без много шум и претенции успяват да се развиват! Убедена съм, че ако продължават така, след време ще бъде ценно човек да прави и бакалаврат там. Може би просто е необходимо да дойде ново попълнение преподаватели?

Здравейте, уча в момента Маркетинг в УНСС – доучвам.
И сега и преди 5 години всичко си зависи от студента – който иска учи, който не иска взима само изпитите.
Искам да споделя с вас няколко неща:
Огромна бе изненадата ми, когато влезнах на лекция в зала за 80 места, а потокът е от 200 души! Дори и да имаш желание да чуеш нещо, 2 пъти като не намериш място, на 3-тия просто не идваш. На всички ни взимат еднаква такса, и на този, който е седнал, и на този, който не е намерил място в залата. Това не е маркетинг, не само като специалност, а и като обучение.
Има интересни предмети, но… програмата е толкова разводнена, че специалните се учат само в 3 семестъра. Практически задания има. Не са много, но все пак ги има. От полза са само ако вложиш нещо от себе си. Всичко друго е за обща култура май, защото не-специалните предмети си ги взех само на прочит на учебника, лекциите и обща култура. Смешно е, но по 3 от не-специалните предмети изкарах отлична оценка с един и същи практически пример – все го докарвах до краставиците.
За обслужването да не говорим – има промяна само в тоалетните /което не е малко! ако някой е учил в УНСС преди 7-8 години ще разбере за какво става въпрос!/ Секретарките и завеждащите отдели те гледат на кръв, и е твоя не лека работа да ги уведомиш за какво са сложени и какви са техните задължения.
Относно подготовката на преподавателите на лекции – използват се медии, но презентациите са им под всякаква критика. Можеш да научиш какво не трябва да правиш.
И старата гвардия си е стара гвардия – надежда всякаква оставете! Май трябва да се смени едно поколение, за да има надежда за промяна.
Определено има разлика между преподавателите на хонорар и на договор. Първите са по-нахъсани, другите се мислят за фаворите. Студентите са потърпевши най-накрая.

Моят съвет е, ако сте изкарали Маркетинг бакалавър, запишете нещо друго магистратура, или поне в друг университет.

Здравей Поли,
Съгласен съм с теб, че е необходима „свежа кръв“ в преподавателските среди. Съмнявам се обаче, че няма от къде да дойде тя! Липсата на логистика, както във всеки друг сектор в България, така и тук е умопомрачителна. А това е крайъгълен камък за всичко. Действа се на парче, като „идеалната морална“ цел във всяко начинание е финикийските знаци.

Е да де, но аз не съм съгласен, че моя учител трябва да е търговец, който търгува с моето бъдеще! Че полицая, който ме пази, е търговец, които търгува с моята сигурност и разликата дали ще се блъсна със 150 км/ч. и това да навърша 30 години са едни 50 лева в книжката! Че горския е търговец, продаващ моята красива родина, и вместо да се грижи за гората, лишава децата ми от възможността да видят прелестите й!
Или както беше казал един румънец „Нашите страни са неземно красиви, само е жалко че са населени“.

Извинявам се за лиричното отколонение, но трябваше да подплатя моето мнение с нещо въздействащо и реално.

Надеждата ми е в новата генерация и в малкото останали идеалисти, които приемат преподавателската дейност като призвание, а не като работа!

Забелязвам как всеки един слой от млади хора е с различни качества и различно мислене. Имаше един период от 5-6 години, в който от конвейрната лента излезе „брак“, които характеризирам като деца на промяната – родени от и след промените, неспособни да придобият морални устои.
Радвам се че в момента наблюдавам обрат, „новите хора“ са качествени и притежават плюсовете на добрите поколения, без да допускат техните грешки.

Оптимист съм!

@ Николай

Прекрасно лирично отклонение, благодаря ти за него!

И аз се надявам в България все повече хора да започнат да харесват работата си и да я вършат и съвестно, и с удоволствие. Сигурна съм, че така резултатите (и паричните, и другите) ще са по-високи.

Особено е важно това за професии, които се грижат за човека, неговите знания, неговата душа, неговото здраве като лекарите и учителите. Аз самата много съм страдала от срещи и сблъсъци с хора в тези области, които не харесват работата си. Не мога да приема обяснението, че работиш толкова, колкото ти плащат – ако парите не са ти достатъчно, потърси друга професионална реализация, но не сей неграмотност и недоволство…

Поколенията са такива, каквито една държава си ги направи. Когато държавата абдикира от задълженията си в образованието и най-важното нещо e дали има или не униформи в училище и кой продава банички в училищните бюфети, какво да очакваме от децата, които учат в момента?

Ние, всички останали, които не сме пряко ангажирани в образованието, също имаме вина за това състояние, защото само критикуваме или си мълчим, а не провокираме реални действия за промени!

Има и други университети освен споменатите от вас, в които също се изучава специалността маркетинг и то на доста добро ниво.

Аз уча в Югозападния университет „Неофит Рилски“ в град Благоевград и съм много доволна от нивото на преподаване.

А голяма част от преподавателите са от УНСС, например доцент Галина Младенова, която е един чудесен преподавател.

@ Ева – Благодаря за предоставената информация за Югозападния университет в Благоевград!

Чудесно е, че университетите, които предлагат качествено обучение и имат интересни преподаватели, се увеличават – студентската оценка е най-сигурната гаранция за това!

Здравейте и поздрави за чудесния блог Поли

Та да изкажа и аз мнение във връзка с темата. Завърших ИУ Варна специалност „Маркетинг“ през 2008 г, а сега лятото на 2010 (живот и здраве) трябва да завърша и магистратура. Като цяло съм напълно съгласен с мнението, че обучението е само теория, теория и пак теория. Практика никаква.

Според мен университетът трябва да сключва договори с фирми от бизнеса, където студентите наистина да могат да придобиват някаква реална представа, как стоят нещата в практиката, а не просто да ти искат служебна бележка, че две седмици (май толкова бяха) си изкарал стаж еди си къде.

Сега в магистратурата специалноста ми е „Корпоративен маркетинг“, която според мен е абсолютно измислена. Просто се поварят неща, които са учени в предходните години само дето „Маркетингови изследвания“ стават „Корпоративни маркетингови изследвания“, „Продажбените стратегии“ стават „Корпоративни продажбени стратегии“ и така, много малко нова информация. Освен това магистратурата от 2 семестъра, е направена на 3, като в последния семестър няма изучавани предмети, няма изпити, няма нищо просто един Спец-семинар, в който трябвада да се научиш как да се подготвиш за Дъравия изит или Магистърската теза. Та целият този 3-ти семестър за моята специалност се състоеше от 5 дена (които аз поради известни причини пропуснах, ако изобщо се е състоял). Иначе таксата от 550 лв си върви. Като цяло оценавам решението си да запиша магистратура в този университет като голяма грешка и грешна инвестиция и не съветвам никого да прави същата.

А относно бакалавърсата сепен, наистина доста неща съм научил и съм получил една добра основа. Има преподаватели, които си заслужават и които не си заслужават, но като цяло за преподаателите от катедра „Маркетинг“ оценката ми е положителна.

Но нещата пак опират да това, че всичко е само на теория, а че тя има много общо с практиката, много не съм убеден.

Поли ще съм много багодарен ако публикуваш информация за обучение по маркетинг и в чужди университети, на мен лично ми е интересно как соят нещата и какво е нивото на обучение по маркетинг в Германия и Австрия и дали и там нещата са толкова теоретични.

Поздрави )

@ Иво – Благодаря за първото ти включване в Маркетинг Буркан и за коментара.

Каня те да напишеш авторски пост за университетското образование по маркетинг в България, където да изложиш впечатленията и предложенията си и което ще публикуваме в блога. Ако разбира се, имаш време и си съгласен

Моя отдавнашна идея е да проследим какво става в маркетинговите специалности в западните университети, но все не стига времето. През 2010 ще го предвидим!

Аз мога да дам мнение само за университета, където аз се подвизавам за момента, тъй като тук имам преки наблюдения. Не че нямам мнение за висшето образование в България по принцип.
Мога да спомена, неща, който на мен лично не ми допадаха по време на обучението за бакалавър. Примерно един от преподавателите ни по Маркетинг веднъж ни беше казал, че не можем да станем добри маркетингови специалисти, ако не знаем отлично английски. Аз също съм съгласен с това. Обаче, защо тогава в програмата за обучение за специалност „Маркетинг“ английският език не е заложен да се изучава задължително, а е факултативен предмет??? Аз лично учих 3 години немски в университета, всяка година при различен преподавател, без някакъв конкретен учебник или план за обучение, въпреки това аз съм благодарен на тези преподаватели, защото хората каквото зависеше от тях правеха. Освен това последна година, часовете по английски и немски бяха сложени по едно и също време и ако си се записал да учиш двата езика трябва да си избереш кой час да пропуснеш и на кой да отидеш. И така вместо да се учат неща като чужди езици или други предмети свързани конкретно със специалността, се изучаваха някакви предмети, който не че не са важни, но просто според мен има други, които са по-приоритетни. А по отношение на това, че обучението е прекалено теоретично, мога да дам идеи в тази насока.Примерно, преди университета учех в Техникум по туризъм (в последствие Професионална гимназия по туризъм). Докато учех там имахме доста на брой практики, изпращаха ни в туристически агенции, задавахме конкретни въпроси там, виждахме как хората работят, документите, които се ползват. Някои от хората, от тези агенции идваха да ни водят часовете в училище. (Все пак едно е нещо да ти го обясни учител, а друго е човек, който работи всеки ден това). Бяха ни поставяни конкретни задания, които да представим пред учителите си и хората от практиката. Дори участавахме в международно изложение на учебно-тренеровачни фирми.Това представлява симулация на фирмено изложение. Имаше и едномесечен стаж в хотел в Германия. Всички тези неща са договорени от училището с фирмите от бранша или организациите, които споносирарт дадените практики. И не виждам защо, университетите не процедират по същия начин (а просто ти искат някаква си служебна бележка и толкова). Защото сега най-малкото мога да кажа, че съм влизал в хотел и туристическа агенция и имам понятие как се работи там, докато за една маркетингова агенция не мога да кажа същото.

@ Иво – това сравнение със средното образование е изумително! Да не говорим, че не е задължително практиката на един студент по маркетинг да преминава само в маркетингова агенция – всяка обикновена фирма би могла да приеме студенти и така и фирмата, и следващите да имат полза!

В България и изучавене на маркетинг! Това се е направо виц.
Нито един от изброените университет не подготвя истински маркетингови специалисти.

Просто учебните планове и програма по маркетинг е замръзнала на нивото на 1994 година. Т.е. преди проф. Ф. Котлър и проф. Алън Андреасен да издадат книгата си „Стратегически маркетинг за нестопански организации“, която разкрива най-пълно философията на маркетинга и изискванията към един истински маркетингов специалист.

Пак идеята да пратиш на практика студенти в някоя организация си е чиста проба загуба на време, защото малко се съмнявам организация, практикуваща истински и модерен маркетинг, да се ангажира с подобно начинание.

Някъде прочетох да се включи книга от Доналд Тръмп за маркетинг, не мисля че Доналд Тръмп е пример за модерно маркетингово мислено. Но пък книгате е добра, защото не е писана от него, а от специалисти по маркетинг, в т.нар. Университет Тръмп.

Моето мнение, че самите университети трябва да си организират практика в самите тях. Според мен е въпрос на престиж в университет, където се преподава маркетинг, да се практикува от самия него модерен и истински маркетинг.

Възможности в тази посока са много, но докато се опитваме да търсим граници между маркетинг и мениджмънт това няма да стане. През учебната година студенти спец. Маркетинг могат да бъдат ангажирани с подобряване на комуникационните материали на университета, с подобряване на обслужването в учебен отдел, с професионални маркетингови проучвания за удовлетворението на студентите от обучение в съответния университет, с организацията и лансирането на кандидат-студентската камапния и т.н.

Пак за специалност „Маркетинг“ е просто задължително изучаването – интезивното на английски език и сериозно на поне още един, например, руски език. Бих споменал и турски, заради близост и на големия турски пазар, ама нали вилнее националистическа вълна в България.

Но при комшиите най-богатия техен гражданин, спонсорира университет с 10 000 хиляди студента, където за икономическите специалности се преподават китайски език и хинди.

Т.е. маркетинга е пряко свързан с развитието на големите пазари и с езиците, които се говорят на тях. Например, в САЩ за маркетинговия специалист е предимство да говори испански език, заради нарастващото благосъстояние и численост на испаноговорящото население.

За мен ще е интересна да науча повече за преподаването в частните университети, където се предполага, че качеството на преподаване е по-високо, но като гледам нивото на книгите и учебниците по маркетинг и мениджмънт от български автори, искрено се съмнявам, че по-доброто заплащане на преподавателите води до по-високо качество на преподаването.

@ Димитър

Добре дошъл в Маркетинг Буркан! Благодаря за интересния коментар с толкова много аспекти!

Ами… сега да помисля и аз, като съм захванала да пиша по тази тема?

1. Учебното съдържание – отдавна не съм студентка, но наистина ми прави впечатление от споделеното от мои познати и наскоро завършили колеги, че учебниците, по които се преподава, са далеч от световното равнище (ако говорим за класиката Котлър). За модерни виждания и течения в маркетинга пък почти не се говори.

2. Преподавателите - много от нашите университетски преподаватели преподават маркетинг без и един ден в живота си да са го практикували! А това според мен определя огромната пропаст между бизнеса и университета в тази насока. Така че може би ще се наложи практиците маркетьори да направим опит да влезем в университетите… защото не вярвам академиците „да се осквернят“ с проблемите на реалния бизнес.

3. Финансовияj ресурс - Парите обаче също са стимул за подобряване качеството на обучението, макар и не единственият и не най-важният… Но подобряване на студентските библиотеки, семинарни зали, зали за обучения по чужди езици… практикуми и повече възможност за общуване на преподавателите с други университети (съжалявам, но визирам такива на запад от София) биха свършили прекрасна работа.

4. Езиците – възможност за изучаване на повече чужди езици, в това число и турски, арменски, иврит (има и такива общности в България, нали?) би трябвало да има, но студентите сами трябва да избират КАКВИ езици да учат. Ако бях студентка сега например, щях да искам да изучавам норвежки, а не руски език. Така, че нека да оставим право на избор?

5. Практикуми по маркетинг в университетите – приветствам Ви за чудесната идея. От сайта на повечето американски университети можем свободно да свалим стратегическите маркетинг планове на университета… така, че поле за действие в тази посока има ОГРОМНО. У нас, за съжаление, все още не се говори достатъчно, а пък съвсем не се практикува маркетинг на обществени организации или в областта на образованието, така че опитът е нищожен на практика. И аз, честно казано, не виждам кой в университетите може да създаде такава вътрешна практикум програма по маркетинг? Освен ако самите студенти не се захванат да го искат, да го предлагат, да го правят. А и това не го виждам като желание…

6. Спонсори - отново прекрасна практика. Къде сте, спонсори на българското образование? Само паметниците на братя Георгиеви и университета (и стипендията Буров) напомнят, че в България е имало достойни богати българи…

7. Частни университети – май останаха НБУ, Застрахователния институт и Международния институт в София… Ще се опитам да събера информация за там.

Относно, чуждите езици е добре наистина студентите да имат по-голям избор на чужди езици, но да незабравяме, че организирането на чуждо езиково обучение с добри преподаватели се изисква значителен финансов ресурс. Безсмислено е да имат 30 или 60 часа на семестър с някакъв слабо квалифициран преподавател.

Здравейте, реших и аз да се включа в дискусията понеже ми предстои дипломиране и аз като много други се чувствам затруднена да избера мястото, където да запиша магистратура.
Нека кажа няколко думи за себе си: на 22 години съм и съм студентка в Университет „Проф. д-р Асен Златаров“ в Бургас, навярно повечето от вас дори не са чували за него или може би имат негативно мнение за ВУЗа.

Бих казала, че университета има нужда от смяна на учебния план, а оценката за преподавателите е….да кажем 5, иначе съм много съгласна за това, че практиката и обвързаността с бизнеса липсват.
Трябва да се направи нещо по този въпрос, но никой не иска да поеме инициативата- студентите се оправдават с учебния план, а бизнеса си измива ръцете с некадърността на студентите, а в крайна сметка в средата на сандвича се оказват университетските структури и явната им невъзможност или некадърност или нежелание да взаимстват добрите практики от западните университети.
Нека спрем да се оплакваме и да помислим откъде и по какъв начин да стигнем до бизнеса-през вратата, ако не стане, през прозореца, ако и от там не стане, през контакта, ако ли не, през абажура или миша дупка…
Наистина не искам да обиждам когото и да било, а само да се събудим и да се огледаме, да се отрезвим и най-накрая да поемем във вярната посока.
Поздрави на всички!
Зорница

Здравейте, на мен ми предстои да се дипломирам по специалност „Маркетинг“ в ПУ „Паисий Хилендарски“. Ще се опитам да изясня как стоят нещата там. Получава се много добра теоретична подготовка по общоикономическите дисциплини, като изключим няколко, заради преподаватели които представа си нямат от това което преподават. Ще спомена че работя като икономист-счетоводител във средно голяма фирма, така че мога да разглеждам нещата и от практически аспект. Доволен съм от:

- Микроикономика и Макроикономика – доц.д-р Маргарита Дончева – изключетилно съм доволен от отношението на тази жена към студентите, както и от начина на преподаване и примерите по време на лекции.
- Трудово право – Ас. Генова – Тук студентите се запознават с най-вече с Кодекса на труда.
- Информатика – доц. Сандалски – Изучава се предимно Microsoft Office, като се ползват някои от по-сложните функции и възможности на Excel.
- Публични финанси – доц. В. Консулов – програмата включва изучаване на държавните финанси, държавния бюджет, общински бюджети, процесите и функциите на НАП, НОИ и много много други неща в същата насока. Държа да отбележа, че тове е един от най-трудните изпити с най-много материал.
- Корпоративни финанси – доц. Христов – изучават се финансите на фирмите, формули за пресмятане на лихви, инвестиции, възвръщаемости на капитала, акции, облигации и т.н.
- Икономика на предприятието – доц. Иван Иванов – Тук е представен пример, в който са разгледани основните икономически процеси в една производствена фирма т.е. комбинирани са няколко други дисциплини. За хора, които не са изучавали икономика в средното си образование предметът със сигурност ще е от най-полезните във висшето.
- Маркетинг – доц. Ц. Инджова – Тук се преподават основите на маркетинга, понятия, политики, т.е. поставя се основата върху която да се надгражда. Учебната програма е по книжките Основи на маркетинга на проф. Филип Котлър.
- Търговско право – доц. Григоров – Изучава се Търговския закон. Преподава се добре и разбираемо.
- Данъци – доц. Захариев – голяма част се препокрива с публичните финанси, изучават се видовете данъци, тяхните значение и функции.
- Маркетинг на потребителския пазар – Гл. ас. Петров – предметът е свързан с потребителското поведение и потребителските стоки.
- Маркетингови проучвания – доц. д-р А. Николов – Наименованието на предмета говори само за себе си. Преподавателят дойде, даде ни една флашка с материали, вкл. и на английски и на руски език, за допускане на изпита трябваше да направим курсова работа по определена тема и да я защитим устно на изпита. Ако човек има желание може да научи много по този предмет.
- Продуктова политика – доц. д-р Иванка Костова – Стокова политика, видове стоки, характеристики на стоките, търговска марка, разфасофка, опаковка и маркировка на стоките, обслужване на клиентите, асортиментна политика, бизнес анализ.
- Маркетинг на индустриалния пазар – доц Захариев – индустриален продукт, видове индустриални продукти, пазар и процес на покупка на инд. продукти, инженерно-стойностен анализ, форми и канали за пласмент, търгове.
- Цени и ценова политика – доц. д-р И. Костова – Пазарно ценообразуване, подходи и методи на ценообразуване, анализ на цените, вътрешни и международни цени. Като цяло материалът по тази дисциплина е доста обширен и е с практически примери.
Не съм доволен от:
- Статистика – проф. Русев – Тук не научих кой знае какво. Добре, че учих статистика в Икономическия техникум навремето, за да мога да си взема този изпит.
- Стопанска история – проф. Кацаркова – да е жива и здрава жената, но не трябва да преподава повече. Време й е да прекрати трудовата си кариера. Разсейва се, преминава от един период в друг и с това само обърква студентите.
- Социология на икономиката – доц. д-р Генова – общи приказки, на всяка лекция еднотипни. На изпита се преписваше масово.
- Стокознание – проф. Андреев – Този предмет няма голям смисъл, поне не по начина по който ни беше представен. Включват се някакви знания за това как се произвеждат и какви характеристики имат стоките в основите видове индустрия. По мое мнение трябва да си има отделни специалисти за тази работа. Научих как се прави водка от дърво.
- Квалитология – проф. Андреев – Предметът е свързан с качеството и стандартизацията на стоките, но имам чувството, че учебната програма е от комунизма. Нищо съществено, една безмислена теория.
- Геоикономика – Влезнах на първата лекция, едва не заспах и реших че ще уча от учебника. Има някои полезни работи, но се изучават някакви таблици и работи на кой край на света колко въглища имало, кога ще свърши газта на планетата и такива работи. Информацията е леснодостъпна в интернет. В момента имам смътен спомен от този предмет.
- Икономика на труда – Нарочно няма да споменавам името на преподавателите. Учебника е разбъркан, с неясно съдържание, предимно теоретичен. Тук доста спорих с асистента, че ДДС-то е косвен данък и е върху потреблението, а той твърдеше че е данък върху дохода. Без коментар. Хубавото на този предмет беше, че и студентите вземат участие в лекциите и упражненията и имаше дискусия.

Вече се изморих да пиша, но ще довърша накратко:
Изучават се още Стокови борси, Фондови борси – този изпит също се слави с трудно вземане с многото скъсани на него, Управление на продажбите, Стратегически маркетинг, Комуникационна политика, Рекламна политика, Връзки с обществеността, Транспортна и спедиторска дейност, Управление на качеството, Международно право и Право на ЕС.
Безполезни в практиката дисциплини:
– Висша математика І и ІІ. Така и никой не ми обясни как ще ми помогнат интегралите и диференциалите за намиране на клиенти и позициониране на продукти примерно или пък за изготвяне на маркетингов план. Съмнявам се, че някой ще успее.
- Логика – тук преподаваше някакъв доц Вацев, който без да го обиждам, но една колежка определи като „клошар“. Нищо съществено. Пълна загуба на време по този предмет. Приказвахме си общо взето глупости по него.
- Политология – доц. Горанов – Този човек въобще не беше в час. Да се има в предвид, че в БГ преподават няколко доцента с това име, някой да не вземе да се засегне. Добре, че предметът беше факултативен и часовете бяха малко.
- Икономически теории – Аман от теории, ама честно. Микро- и макроикономика, основи на това, основи на онова, а сега и още едно недоразумение. Програмата се препокрива с Микро и Макроикономика на 80 %.
В заключение мога да кажа, че в университета се дава добра подготовка, но е необходимо и студентите да положат някакви усилия, което по моите наблюдения се прави от около 40 % от тях. Липсва програма по SEO-маркетинг, което в развиващия се свят е доста голям недостатък, но това го отдавам на факта, че никой няма да дойде да преподава SEO на сериозно за 500 кинта. Трябва някой да му е изпил мозъка. Миналата година ми беше попаднала магистърската програма по Маркетинг в СА „Д. Ценов“ и останах с добро впечатление от предметите, които се изучяват. Сега просто не можах да я намеря в сайта на академията, но ако някой има желание може да се порови. Смятам че си заслужава. Ако пък може да отделите средства, за да си позволите обучение в чужд университет, мисля че ето този http://online.fullsail.edu/degrees/internet-marketing-masters ще бъде доста полезен.

Здравейте … аз съм последна година ученик и смятам да запиша в ПУ – маркетинг . Но не съм сигурен дали задочно или редовно . Чух много отзиви за редовното обучение и не ми харесаха. Някой може ли да ми даде някакъв съвет.Смятам че сега ми е най-нужен.

Илияне, така и така, нищо полезно няма да научиш. Записвай задочно и не му мисли.

Видях два нови коментара в форума и намерих малко време да напиша два реда. Относно мнението, че трябва да се търси начин да се промени нещо има няколко сериозни резерви: мениджърската наука е силно фрагментирана в световен мащаб и имам чувството, че всеки гуру в нея се опитва да си направи собствена секта; проследих дискусията в сп. Мениджър относно бъдещето на тази професия и не видях никаква смислена и работеща идея, което потвърждава силната фрагментация; не мога да повярвам, че е възможно да се реформира преподавенето на маркетинг в съществуващите български университети по една проста причина за 4 години в университета не открих нито един преподавател – специалист по маркетинг.

Е, все пак имам план, какво и как може да се направи, но дано имам късмет да го приведа в действие.

Относно коментара за учебните дисциплини в специалност маркетинг ще споделя: нежелая изобщо да коментирам преподавателите, просто ги съжалявам, толкова могат горките; не може да се прави заключение, кои дисциплини са нужни и кои не, поради липсата на логика и смисъл при подготовката на маркетингови специалисти като цяло; SEO-маркетинга и други подобни модерни дисциплини няма как да се преподават в университета, но тяхното отсъствие не е фатално при правилно оформяне на маркетинговото мислене и философия в студентите; проблем не е липсата на SEO-маркетинг, а че идеята за маркетинг микс и комуникационен микс се е превърнала в свещена крава.

Между друго повечето преподаватели си докарват над 1000 лева на месец, а за 500 лева работят щатните асистенти без докторска степен, които не водят лекции. Бих преподавал и безплатно маркетинг, стига да виждам смисъл и резултат от това, но при действащите учебни планове, просто е едно замеряне с много ненужна и разпиляна информация, и дори студентите да се скъсат от учене, пак няма да разберат какво е маркетинг.

Това „..идеята за маркетинг микс и комуникационен микс се е превърнала в свещена крава.“ беше добро.

@ Хари – наистина маркетинговият и комуникационният микс са свещената крава на маркетинга, но има толкова малко хора, които са разработвали или могат да адаптират миксове, че е направо учудващо… Но си прав, че освен кравата има и много други свещени животни