Ако маркетьорите бяха политици

Обещах ви преди време да поразсмислим заедно как биха се държали маркетьорите, ако бяха политици. Тази поредица от постове е инспирирана от вас – коментаторите в Маркетинг Буркан и, разбира се, Уди Алън и „Ако импресионистите бяха зъболекари…“.

Как маркетират България нашите управници? Все ми се искаше да не ми се налага да пиша на тази тема – като един наивник на средна възраст се надявах, че с приближаването на изборите поведението на нашите политици поне малко ще се промени и ще заприлича на държането на един средно-интелигентен маркетьор. Но не би…

И така, политиците и дългосрочната им маркетинг стратегия

Става въпрос за период, който винаги е извън полезрението им – следващите 20 години. Разбира се, тях това не ги вълнува – тогава те няма да могат да бъдат вече парламентаристи, нито да управляват министерство, така че – защо да му мислят? Техните деца отдавна са извън страната въпреки призивите за връщане на интелигентните млади хора в България, идващи периодично и отляво, и отдясно… А техните родители – е, ние, които от 20 години стискаме зъби в опит да си изберем свестен управник и междувременно си плащаме данъците и социалните осигуровки, все някак ще съберем пари и за техните пенсии…

Всъщност, за какво ли говорим? Може ли някой да каже какво ще стане с България и всички нас, които избрахме да останем тук, след двадесет години?

Какво образование ще имаме?
Кой и как ще ни лекува?
Кои ще са повече – емигрантите или останалите тук пенсионери?
Ще имаме ли индустрия изобщо?
Всички ли ще живеем в София?
Черно море ще атрофира ли?
Кой ще рисува картини и ще пише стихове?
Ще ни има ли на картата на света?

За оперативния план и целите на политиците

Ако погледнем по-краткосрочно, както политиците са свикнали да разсъждават, виждаме множество партии, които претендират да имат различни цели и множество техни представители, които дружно и без противоречия помежду си се стремят към едно и също нещо. Всъщност – две неща: да се облагодетелстват максимално, докато са на власт и да останат на власт максимално…

Господа и дами, а нуждите на пазара, тоест – нашите – къде са? Ние ви избираме, работим и плащаме данъци – не е ли време да помислите какви са нашите цели през следващите четири години?

Ако случайно сте решили да направите едно маркетингово проучване и да се подготвите по-добре за избори, не се ограничавайте с любимите си социологически агенции и не спирайте до PR и комуникация… Маркетингът е далеч повече от това. Маркетингът се отнася до обмяна на реални ценности за пазара – ако не знаете, за същото става въпрос и в политиката… Ние, избирателите (вашите клиенти) искаме да получим реални ценности в отплата на нашето доверие.

За маркетинговите тактики на политиците

Е, сега нещо вечно – стига с тия временни цели и напъни. Само да уточним – не става въпрос за тактики на оцеляване във властта, а за маркетинг тактики. Колкото и парадоксално и нелепо да е – ние поотделно се стремим да представим по-добре България пред света, но вие сте нашето официално излъчено лице. Затова за нас е важно кои са предпочитаните от вас маркетингови тактики и как ги прилагате…

1. Брандинг

Брандът България се гради от 14 века, и може би затова е много противоречив. Не е ясно защо като се гради от толкова отдавна, не е никак популярен? А и се позиционира наред с други съмнителни брандове на държави, които не се намират в нашата част на света… Очевидно българските политици не са най-добрите бранд мениджъри. Ако работеха в частния бизнес, никак нямаше да са успешни.

2. PR & комуникации

На пръв поглед толкова лесно, а защо и тази тактика се използва с толкова слаб успех в българската политика? Учителите ли са били лоши или учениците – несхватливи?

Докога ще продължаваме с откриването на пътища със символично прерязване на ленти – може би, докогато те самите са символично построени.

А комуникацията ни с Европа? Всеки почтен човек би се засрамил, ако го нарекат „крадец“ и би обяснил защо не е. Ние обаче предпочитаме да наречем събеседника ни „лъжец“, нищо че става въпрос за собствените му пари, които кой знае как, изчезват при нас…

Last but not least… Директните излъчвания от парламентарна зала по-добре да престанат, защото не могат да се смятат за добър PR (меко казано).

3. Реклама

Какво да говорим – ако не е сполучлив бранда ти и нямаш дългосрочни цели, за какъв дявол ти е рекламата? А ако нямаш и продукт?

И въпреки това – изкушавам се да спомена как се промени рекламният символ на страната – розата – за няколко години… Докато беше на власт НДСВ, тя имаше ужасно жълт цвят. А сега – жълто със срамежливи червеникави листенца.

И още – обожавам да виждам гайдари, агнета по хайдушки, тепавици и нестинари на рекламните материали за страната, разпространявани от държавните ни агенции по панаирите. Така поне хората знаят в кой век се намираме и какво могат да очакват от нас.

4. Интернет маркетинг

Срам ме е да го споделя, но според мен нашите политици бъркат Интернет маркетинга с подслушване на електронната поща (пардон, съхраняването на архиви от Интернет доставчиците). Толкова ли няма кой да им обясни, че става въпрос за две съвсем различни понятия?

5. Директен маркетинг

Директен маркетинг според българските политици – отново креативност и гъвкавост:

Промяна на закона за изборите два месеца преди това – директно влияе върху целевата група
Мажоритарен вот с партиен елемент – можеш директно да гласуваш за уважавана личност, но тя няма да бъде избрана
Срещи с избирателите от градските гета на кепабче и зурла
Концерти по големите площади – добре заплатен плейбек…

И с това приключвам, че съвсем се демотивирах да прекарам остатъка от живота си в България.

Аз се засрамих от всичко, което написах… Но по-лошото е, че се уплаших. За всички нас и разбира се – за себе си…