Ако маркетьорите бяха лекари
Това е поредният ми пост от поредицата „Ако маркетьорите бяха…“. В нея публикувам моите размисли за професиите в България, които най-зле прилагат маркетингови похвати и техники, и които не се интересуват от това дали клиентите им са доволни и от какво се нуждаят.
Отново отбелязвам, че името на тази поредица е вдъхновено от великия Уди Алън (горещо препоръчвам „Ако импресионистите бяха зъболекари“), а всеки конкретен пост – за съжаление е предизвикан от мои лични преживявания или преживявания на мои близки, познати и приятели.
И така – днес посетих отново блога на едно младо, много умно и човечно създание. Той е част от списъка на блоговете, в които отивам винаги, когато имам малко повече време. И какво да видя – това младо момче има сериозен сблъсък с дейците на НЗОК и нашите лекари. В момент, когато има нужда от компетентна помощ и чисто човешка подкрепа, той излива своето разочарование от системата в блога си, докато чака с дни някой да започне да го лекува!
Спомних си преди време, когато имахме сериозен здравословен проблем в моето семейство, колко безпомощна и захвърлена се чувствах. Обикаляхме не дни, а месеци в търсене на помощ и лечение в уж добри софийски болници и нямаше нито положителна промяна, нито яснота къде да се отиде и какво да се прави… Накрая, почти плачеща, отидох при лекуващата тясна „специалистка“ и при ясно изразен проблем и диагноза, доста рядко срещана, я попитах къде в България можем да намерим помощ. Тя вдигна рамене и след месеци посещения и прегледи ми отвърна незаинтересовано – „Не знам“. Спаси ни Интернет – след неколко-часово браузване открих вярното място и верния лекар, който отстрани с търпение и професионализъм проблема… Разбира се, срещу солидно заплащане.
Как стигнахме дотам, че ние, клиентите на българската здравна система, се оказахме в това положение?
1. Очевидно проблемът не е в парите
При толкова много здравно-осигуряващи се лица и при начина, по който се осигуряваме без да имаме никакъв контрол върху сумите, които сме внесли, със сигурност здравната система в България разполага с огромни средства!
А знаете ли, че в древен Китай лекарят е получавал пари само ако пациентът му е оздравявал. Колко лекари и болници в България щяха да са богати при такава система на заплащане?
2. В здравната ни система липсват морал и професионализъм.
Ако забравим за думата „морал“, която е очевидно непозната на здравните ни дейци и се спрем на „професионализъм“, аз съм категорична, че и той липсва. При толкова много платежоспособни клиенти и толкова много средства, да не се вложат никаква енергия и ресурси в създаването на една приемлива система за всички страни, не само печеливша за някои, а удобна и за пациентите, тоест клиентите, е чисто престъпление!
За мен професионализмът е не само да можеш да диагностицираш правилно или да знаеш как да извършиш сложна операция. А да направиш целия процес на лечение поносим за пациента, да не добавяш стрес в и без това уплашената му душа и да предизвикаш възстановителните му сили!
3. Бизнес подход и маркетинг в здравната система са абсолютно наложителни!
Сигурна съм, че навлизането на повече икономисти, финансисти и маркетьори в нея ще промени нещата за добро.
Имаме много такива примери от здравните системи на старите членки на Евросъюза, а също и други европейски държави – Норвегия е типичен пример за една разумно организирана и добре действаща система. Необходим е бизнес подход в здравеопазването и маркетинг на здравните продукти и услуги, а не мафиотщина!
Ето само няколко конкретни добри маркетингови практики в здравеопазването в други страни:
- Получавате по sms или по е-мейл уведомление от личния си лекар, че наближава време за профилактичния ви преглед (Норвегия, Испания)
- Проверявате резултатите от направените ви изследвания в Интернет (навсякъде)
- Имате ясна представа за какво се изразходват средствата, които сте внесли в здравно-осигурителния си фонд (Израел)
- Ако се налага оперативно лечение на ваш кръвен роднина, можете да прехвърлите неизползваните си средства към неговата сметка (Израел)
- Ако се грижите години наред за тежкоболен роднина, държавата ви изплаща заплата, а тези години се смятат като трудов стаж (Норвегия)
- Ако сте претърпели тежка операция и се налага да ползвате психолог, можете да разговаряте със специалист-психолог, който помага на хора с проблеми, подобни на вашите
- Предлагат ви се алтернативи на лечение – консервативно, оперативно или с традиционна медицина – и вие имате възможност да избирате
- Около болниците има организирани групи за взаимопомощ и възстановяване, които често се събират в сградите на самите болнични заведения
- Когато имате заболяване, което изисква ежедневно приемане на лекарства, имате на разположение много видове лекарства с различен произход, а не зависите от капризите на системата…
Сигурна съм, че ще се съгласите с мен – нещо трябва да се направи! Но как можем да го предизвикаме ние, обикновените хора?








Майк Рам юни 7th
Болезнена тема. Проблемът е, че когато човек е зле, винаги търси начин да се спаси поединично. А здравната система използва един прост и могъщ принцип – разделяй и владей.
Поли Козарова юни 7th
Да, Майк, темата е много актуална и болезнена, с малки шансове за промяна в положението… Ако си го изпитал лично, знаеш колко е страшно.
За сравнение – ето линк към един пост „Благодаря ти, Испания“ на същата тема, но от другата страна на живота:
http://ivanhristov.blogspot.com/2009/05/blog-post_30.html
Марио Пешев юни 8th
Поли, благодаря ти за оценката. За съжаление нашите псевдо-лечители очевидно не са запознати с Хипократовата клетва, която са полагали преди години. Тъжна истина е още, че държавата не полага никакви усилия да задържи специалистите си мотивирани и в страната, защото шепата безподобни в управляващия корпус никога не биха си позволили лечение у нас, имайки възможност да се консултират с истински специалисти на Запад. Същевременно и мотивацията тук също я няма.
През уикенда намерих контакт за една частна клиника и ако НЗОК отново ми обърне гръб, поне имам светлина в тунела за хора с по-разчупена система от консервативната такава в държавните учреждения и по-мотивиращо заплащане.
Поли Козарова юни 8th
Здравей Марио, радвам се, че си тук!
За съжаление, има няколко паралелни Българии, в това число и здравни системи. Същите хора, които не лекуват в официалната система, са съвсем други и се грижат чудесно за пациентите си в частните клиники. Не знам има ли виновни, няма ли…
Но е по-добре да сме здрави, па макар и излекувани в паралелната система:)
Поздрави!
Марио Пешев юни 8th
Впрочем, паралелизирайки и образователната система, частни колежи и университети наемат кадри, които преподават по коренно различни начини в зависимост от мотивацията (обикновено във финикийски вид)
Но това е просто една от другите мултивселени, както би казал Пратчет или Луис.
Аз и днес цял ден явно ще се занимавам с нашата система, тъй като телефонните разправии стартираха още в 9 сутринта. Но таргета ми е в петък да съм свършил цялата работа, без значение къде, колко и на кой ще съм платил.
Поли Козарова юни 8th
Да, не е лесно да се живее on the dark side of the Moon, както се пееше в една песен на Пинк Флойд.
Успех и ако имаш нужда от нещо, обади се.
Ивелина Атанасова юни 25th
Поли, знаеш ли, когато се роди синът ми имахме толкова много проблеми, алергии и какво ли, които се оказа са в следствие неправилно поставени диагнози, неподходящи лекарства и изобщо „експерименти“ на светила в града ни (живеем във Варна – все пак е доста голям град). Този „кошмар“ продължи 4 месеца – четирите най-тежки и болезнени месеци в живота ми, когато детето ми плачеше, а аз заедно с него, защото никой не ми помагаше. По-лошото е че лекарите не знаеха как и не можеха ни помогнат, но не ми го казваха в очите – напротив, продължаваха да ме лъжат и да искат безумни суми пари за прегледи и лекарства.
Тогава, когато малкият стана на 4 месеца и аз видях, че изход от ситуацията няма да намерим следвайки „професионални“ съвети се зарових в книгите за алтернативна медицина и диагностика – за 1 месец успях да поставя диагноза на детето си и да започна правилно лечение и решение на проблема. Още един месец и бяхме забравили всичките си проблеми.
Изводът за мен беше, че понякога НЕтрадиционното е по-лесно, по-ефективно и най-вече – по-евтино. Нали, когато говорим за бизнес, парите са водещо понятие за успеха ни?
Сега, в работата си и в маркетинга продължавам да използвам нетрадиционни и нетипични методи, както за комуникация, така и за реклама и налагане на марката. Работи!!!
Така, че понякога е достатъчно просто да погледнем на нещата под друг ъгъл и всичко се оправя от само себе си
(е, и с малко помощ от наша страна)
Поли Козарова юни 25th
Ива, благодаря за твоя коментар!
Аз също съм привърженичка на нетрадиционната (или по-скоро традиционна) медицина, може би защото също като теб на 2-3 пъти, когато сериозно зависехме с моитe близки от лекарите, не можаха или по-скоро не искаха да помогнат…
Но има случаи като хирургически намеси, помощ за бебе (!) и други, когато са направо ДЛЪЖНИ да го направят. Ако искат да правят бизнес, ок, ще си плащаме, но нека ПРАВИЛАТА да са ясни и да има един наистина бизнес подход, а не изнудване.
Ивелина Атанасова юни 25th
Поли, няма правила!
Голяма част от лекарите в България (казвам го, защото комуникирам с не малко български и чуждестранни лекари) нямат нужната квалификация. Живеят с идеята, че знаят и могат всичко и са светила и не искат да погледнат на една педя пред носа си. Просто са велики!!!!
Освен маркетинга, като човек с ясна и изключително силно изразена обществена позиция се занимавам с организирането и провеждането на различни семинари,които засягат децата ни и тяхното здраве. Не мога да се примиря с идеята за обстановката в страната ни и проблемите в нея и вместо да се оплаквам се опитвам да променя нещата. Чудо, просто!!!
Провеждаме семинари и лекции по кърменето – факт е това е наболял проблем в България. Организираме семинари, каним известни лектори, световноизвестни, каним лекарите, акушерките, сестрите. Идват, плащат 10лв такса за лекарския съюз ( в случай, че той изобщо е решил да ни подкрепи), получават си точките и си тръгват – не влизат дори.
Имаме над 40% раждания със секцио в страната. Направихме семинар за естествено раждане – в три града в страната. Никой ЛЕКАР не дойде, само няколко акушерки. Коментарът на лекарите беше „Като започнат жените да раждат естествено, аз от какво ще живея“.
Няма яснота по болестите, които са свързани с геннетичните малаформации (говоря ти за поне 3 вида различни болести с от 2 до 200 случая в България). Искаме да организираме семинар, имаме чуждестранни лектори, които ще дойдат и ще обучат нашите лекари безплатно (всички семинари, които организираме за лекарите са безплатни) – НИКОЙ не иска да ги посети, никой не ни подкрепя. Като Дон Кихот срещу вятърните мелници сме, а правим нещо БЕЗВЪЗМЕЗДНО и ОБЩЕСТВЕНО значимо и полезно.
Ти разбираш ли в какъв абсурд живеем??????
Съжалявам, че превръщам темата ти в хулене срещу здравната ни система и положението в страната, далеч съм от идеята да я превръщам в заредена с негативизъм. Но проблемите със здравната ни система и неволите ми, промениха мирогледа ми за света и това се пренесе и в работата ми. Затова ти благодаря, че повдигна като въпрос сравнението между маркетинга и медицината, който на пръв поглед звучи малко странно, а всъщност изобщо не е!!!
Аз се научих да се справям сама, с алтернативни методи и подходи и по възможност търсейки чуждестранно мнение (това се отнася и за обучението ми и квалификацията ми като маркетьор) и да разчитам на себе си!!!!
Убедена съм, че поне 2/3 от случаите, когато се налага (препоръчва) оперативно лечение, то или не е толкова необходимо или нашите лекари не знаят как да го проведат и вредата, която могат (и често нанасят) надхвърля далеч повече евентуалните ползи!
Поли Козарова юни 25th
@ Ива
Taка… Изобщо не ме притесняваш с коментара си. Аз също съм боркиня за каузи. Най-скъпи са ми здравеопазването и образованието (полека, ще стигнеш и до там
)
Ако започнем подред:
1. Лекарите и тяхната мотивация
Съгласна съм и сама съм изпитвала на гърба си, че мотивацията им е страшно ниска и че се грижат само и предимно за себе си. Това според мен се получава защото те са част от една зле проектирана и неуредена система, каквато е здравната. В известен смисъл те също са такива, защото системата е такава. Учат по 10 години, през това време трябва да създадат семейство и дете, а почти не получават пари (по официален начин). Това е доста унизително, като се има предвид финансовото състояние на здравната система. Това ги деформира!
Ако успеем да променим системата и наложим бизнес правила в нея, и самите лекари ще се чустват по-добре. Ако могат да изкарват достатъчно пари без да изнудват пациентите и да се фокусират върху лечението и развитието на уменията си, нямаше ли да го правят?
2.Ролята на обществото
Смятам, че примерите за активна намеса на хората и организациите с идеална цел са малко. А те са регулатор на официалните институции, при това единствен! Не може да чакаме някой отвън да оправи страната ни!
В България все чакаме някой друг да промени нещата и да си създаде главоболия. А през това време негодуваме или се присмиваме. Явно ти си човек с активна позиция. Но такива хора у нас са малко. Ето защо нещата не се променят.
3. Лечение в здравната система и алтернативно
Убедена съм, че трябва да има баланс. Има ситуации, в които не може без лекарска намеса (раждане, апендицит, тежки катастрофи, изгаряния, инфекциозни болести…). В други природолечението и алтернативната медицина са по-ефикасни. Не бива да се отива в крайности. В Китай например всеки лекар, който завършва западен стил медицина, преминава основно обучение по ТКМ (традиционна китайска медицина) и може да прави акупунктура, акопресура и билко-лечение.
Ивелина Атанасова юни 25th
Ако не ме баннеш след тази тема, няма кога
1. По отношение мотивацията на лекарите не съм съгласна!
Професионалистът не се оправдава с липсата на средства и мотивация, а напротив инвестира в себе си и квалификацията си – инвестира средства, пари, време. И печели!
Правилата са еднакви и в бизнеса, и в медицината. Имената на професионалистите се знаят и те печелят пари. Не случайно съществува термина „viral marketing“
Останалите се самосъжаляват и обвиняват системата и държавата бездействайки.
2.По отношение обществото
Колкото повече се говори за гражданската позиция и правото ни да я защитаваме, толкова повече ще стават хората, които отстояват правата си.
Моите родители също са ме учили „со кротце, со благо“ и да се крия в миша дупка,когато ме настъпят – не знам дали това е бил прийом на социализма или не, но е факт, че хората след 40г някак си са се примирили със ситуацията. Докато младите и студентите, може би именно заради младостта си, са готови да се борят и да се защитават. Просто им трябва пример и импулс
3.Алтернативната медицина
Тук работата е дебела, защото са намесени много пари!
Простичките неща, билките, масажите, акупресури и -пунктури и какво ли още не вършат чудеса. Позитивната психология и различни нетрадиционни методи биха могли да ни избавят от много голяма част от проблемите и изобщо да не се стига до операции на апендицита или до голяма час от болестите, които ни спохождат (това обаче е съвсем друга тема, за съвсем други разговори и на друго място).
Има редица техники на дишане и масажи, визуализации и акупресурни точки, които да не налагат каквито и да е лекарски интервенции по време на раждането – при ситуации, за които ни е внушавано, че са опасни както за бебето, така и за майката.
При катастрофите е малко по-различно, но едни цветни есенции на Бах и малко хомеопатия дори в такива тежки ситуации биха намалили медицинските интервенции наполовина.
Ако се случи обаче всичко това и ние вместо да бъдем тъпкани с лекарства и химии, бъдем научени как да се грижим за себе си и да прилагаме всички тези техники (на мнение съм, че всеки практикуващ лекар трябва да е запознат ако не с всички, то поне с основните нетрадициони методи) фармацията и самите лекари биха загубили много, много пари! Химическата и фармацефтична индустрия управлява света, така че това е кауза пердута
Можем да си помогнем сами, ако си позволим да погледнем малко по-далеч от носа си и бъде по-скептични към всичко, което ни се поднася като информация!
Поли Козарова юни 25th
Eстествено, че няма
но малко поизместихме разговора встрани от темата, факт.
По същество – остава въпроса кое е началното – кокошката или яйцето? Дали бизнес системата прави професионализма или обратното
Ивелина Атанасова юни 25th
Професионалистът остава професионалист ВЪПРЕКИ системата!!!!
Поли Козарова юни 25th
Аз само бих довършила, че най-добрите професионалисти могат да направят нова система, но добрата система създава добри професионалисти…
Марио Пешев юни 25th
Поли, съгласен съм с Ивелина за едно нещо: „Професионалистът остава професионалист ВЪПРЕКИ системата!!!!“. Това като оправданието: ‘защо полицаите взимат рушвети’. И аз искам да работя много неща, но съм избрал само едно от тях, което ми харесва И е доходоносно. Може да искам да работя като музикант, но музикант къща не храни – респективно или ще работя за жълти стотинки и няма да мрънкам, или ще работя нещо друго. Всеки знае какво е положението в клиниките – не е като да им падне изненадващо на главата изведнъж и да не знаят за какво са учили.
Поли Козарова юни 25th
@ Ива и Марио
Ехх, 2:1 – май трябва да се предам?
Аз не оправдавам лекарите, които искат пари за да лекуват, с недостатъците на системата. Само се опитвам да кажа (очевидно неуспешно), че ако имаше по-добра система, лекарите щяха да лекуват, а не да изнудват.
Просто не ми се иска да продължи всеки един от нас в БГ да работи професионално ВЪПРЕКИ нещо, а ЗАРАДИ нещо. Разбирате ли ме какво искам да кажа?
Марио Пешев юни 25th
Разбираме те, ама социалната политика на БСП и ДПС нещо не работи
Дай Боже до някоя и друга година (дали ще сме живи тогава?) да не мислим за пари, а само, каквото ни е по душа.
Поли Козарова юни 25th
Ммм, да не бъркаме система с ляво управление. Нека видим здравните системи на Германия и Норвегия.
Аз даже казвам нещо съвсем дясно – да поставим здравната система на бизнес основи.
Марио Пешев юни 25th
Мда, и аз съм на това мнение напоследък. Както и да отпадне задължителното здравно за сметка на частни фондове.
Поли Козарова юни 25th
Абе, ще се разберем кой какво казва. Даже може да се окаже, че сме се опитали да кажем подобни неща…
Петър Атанасов юни 27th
Имало едно време, скъпи ми читателю, една ферма, около нея се ширели нивята, горе-долу гледани, давали добър плод, никой не бил гладен. Е, невинаги имало от всичко за всички, но хората някак свикнали да живеят така- нито много добре, нито много зле и си живеели в тоя унес дълго време.
Един ден нещата се променили. Дошъл нов управител(който странно приличал на стария)и заявил,че така повече не може и от днес ще се работи така, че да има за всички от всичко и няма две мнение по въпроса!Събудили се хората, погледнали нагоре и видяли,че има слънце и небе, започнали да подскачат по улиците и площадите от радост, може би опитвайки се да полетят, ентусиазъм завладял душите им. Веднага се спуснали да изпълняват новите директиви кое как да се прави и хукнали да строят, отново, новия живот. Втурнали се да гледат нивята(които все пак ги хранели) с нови сили, нови правила и модерни принципи.
Минало се не минало време, хората видели,че въпреки тези нови и модерни правила, указания и директиви някак си, доста плевели и други вредители плъзнали из тъй хубавите им нивя, а плодовете все намалявали, въпреки упорития, целодневен, тежък ненормиран понякога труд! Някак си едва стигало да преживяват! Оплакали се те на управителя,че не нещо не вървят нещата! Междувременно се сменили няколко управителя но всички те също някак си странно приличали на старите-интересна работа и водели със себе си няколко подуправители, те пък водели помощник управители и т.н.! Но управителя казал,че всяко живо същество има право да живее и не може току така всеки да унищожава каквото реши. Така или иначе намерило се решение-ще се косят нивите непрекъснато за да се прибира веднага всичко, което е пораснало и да чакат хората да тръгнат нещата! Край, въпроса бил решен и както казахме в началото, няма две мнения по въпроса! Хората се зарадвали-зер толкова хора са се засилили да ги оправят, и зачакали.
Само,че любезни ми читателю, с чакане не става, а и всички знаем, че много от бурените и вредителите пълзят и са ниско до земята и косата не ги достига, а тези, които са високи са толкова горчиви, дори отровни,че вгорчавали, дори отравяли всичко. Освен това тези бурени ставали все повече и повече и съсвсем задушили добрите,така че те, добрите, съсвсем не се виждали. И ако все пак, някое добро цвете успеело да цъфне разпилявало семенцата си далече, далече и някои стигали до далечни места, където растяли наволя!
Така минало много, много време, докато един ден…..
Не можах да измисля край за тази своя тромава, и недодялана приказка, даже име не можах да измисля. Надявам се някой да я поправи и завърши.
Поли Козарова юни 27th
@ Д-р Атанасов, добре дошъл в Маркетинг Буркан!
Винаги е много приятно, когато един пост, публикуван отдавна, продължава да предизвиква размисли и коментари, дори ако това може да се тълкува като доказателство за актуалността на неприятни обстоятелства.
Не знам какво продължение на приказката да предложа от моя страна… Но приказката определено се нуждае от такова, и то по-възможност да бъде намерено по-скоро.
Според мен всеки от нас трябва да мисли и да говори за това продължение, непрекъснато и без значение кой поред е управителят и дали е достатъчно компетентен или не, просто защото въпросът засяга всички ни, а и всички ние плащаме със здравните си вноски и данъците си, за да се разказва приказката, нали?
За мен е неясно защо хората, които са сред основните герои в нея, не осъзнават, че тази приказка не може да се остави така. Не може да се допускат основни лекарски грешки, без да има последствия. Пресен пример – смъртта на моята баба преди дни. Не може възрастните хора над 80 години да се тълкуват като излишни. Не може да няма превантивна медицина и рехабилитация, а всеки опериран да се изхвърля след няколко дни на произвола на съдбата и оцеляването му да зависи само от природата.
Тази приказка няма да се продължи, ако никой не я разказва!
Твоето мнение
ТИ