Работният ден на един маркетьор

Днес e ден на предизвикателствата. В нашата блогосфера плъзна една приятелска закачка, пусната на воля от Марио Пешев – как минава работният ми ден. Тъй като отдавна мислех за подобен пост, но малко ме беше страх да не стресна начинаещите маркетьори, поканата на Марио и Антон Радев ми даде импулс за писане… Е, добре – ето истината, на ваша отговорност

7:30

Събуждам се по-късно от планираното. Пак не съм чула часовника. Поглеждам едва-едва. Цяла нощ повтарям наум ангажиментите, които ми предстоят през деня като се опитвам да не мърдам, за да не събудя котарака…Имам нужда от една отчайващо голяма чаша кафе, за да стана наистина.

7:30 – 8:15

В много бърз ритъм – сутрешен тоалет, закуска за семейството и котарака, гладене докато се опитвам да не се ядосам на сутрешните новини и да не забравя нещо, което ми предстои да свърша през деня.

8:15 – 9:30

Придвижвам се от къщи към офиса. Все имам таланта да си избирам работни места на 35 км разстояние или час и половина път. Не шофирам – отдавна съпругът ми установи, че сутрин съм що-годе във форма да откарам колата до офиса, но вечер не мога да я докарам обратно, защото от умора често забравям името си и обърквам лявото с дясно. Е, примирих се и я продадох. Затова – докато пътувам: Чета вчерашната ИТ преса и някой документ, който трябва да довърша през деня. Мисля за някой клиент. Представям си някоя реклама. Съчинявам някое писмо. Все интересни неща, заради които обикновено слизам не там, където трябва…

9:30 – 10:00

Размени на бързи поздрави с колегите от офиса. Те се опитват да ми кажат нещо човешко, но аз днес трябва да довърша анализа на изпълнението на маркетинг плана, да прегледам 3 оферти, написани от колегите, да сложа новините на сайта и да преценя имаме ли компетенции и ресурси да участваме в един интересен търг. Затова изглеждам неучтива и гледам през колегите, които се опитват да си поговорят с мен. Е, утре дано си наваксаме…

10:00

Започвам анализа на маркетинг плана. Натрупани справки за приходите по месеци. Приходите, разпределени по клиенти. Разходите за различните маркетинг дейности. Анализ на резултатите на всеки един в отдела…Влиза секретарката със съобщението, че едни хора чакат шефа в семинарната зала, а той закъснява и не си вдига телефона… Така че… Оставям настрана документите и се запътвам към семинарната. Запознавам се с хората, слава богу – не са кандидати за работа, нито данъчни инспектори. Чужденци, които са пътували с него в самолета и които е поканил в офиса.

10:00 – 10:15

Опитвам се да омилостивя секретарката, която си бъбри пред офиса с един нейн почитател, да направи 3 кафета. Тя страшно се обижда и ревва, защото й е писнало да бъде унижавана. Докато я успокоявам, смилам кафе и измивам кафе-машината, опитвам се да намеря 3 еднакви чаши и подложки, но се отказвам. Бършейки сълзите й и успокоявайки я, спретвам по едно  кафе. За отмъщение му слагам ромова есенция и разливам  част от него го върху пода докато влитам в семинарната.

10:15 – 11:30

Обажда се шефът да ми съобщи, че е на другия край на града. Накратко ми разказва идеите си за посетителите, които включват презентиране на фирмата и на всичките й основни продукти и проекти и разговор за възможно сътрудничество. Започвам по плана на шефа, докато посетителите леко се мръщят заради неговото отсъствие. Презентирането на възможностите на фирмата минава добре, защото зависи само от присъстващите в семинарната зала. Понеже демонстрацията на продукти и проекти касае ръководителите екипи, положението се усложнява. На Танко детето му е болно и още го няма. Янко от 20 минути си купува цигари. Стоянко е закарал жена си да ражда. А Петранка днес е на изпит. Затова докато някой друг от екипа прави демонстрация на продуктите, обяснявам на посетителите основните идеи и предимства на продукта, както и какво е специфично в проекта и в процеса на разработка и тестване. През това време няколко пъти ми звънват клиенти, веднъж шефа да ми обясни в какво голямо задръстване е и веднъж – майка ми,  с която се справям най-лесно. Посетителите са вече нервни, но няма прошка. Повеждам ги обратно към семинарната зала да обсъдим възможностите за сътрудничество.

11:30 – 13:30

Тъкмо сядаме в семинарната, пристига шефът. Затова започваме разговора отначало. Малко по-обстоятелствено и картинно той повтаря обясненията за възможностите и капацитета на фирмата и въпреки всичко, решава, че проектите трябва да бъдат разгледани още веднъж под негово лично ръководство. Чужденците са леко объркани – нищо, ще им мине, трябва да свикват да работят с българи. И да се съобразяват с културните различия, иначе по време на проекта ще им се събере много… Оставям шефа да ги развежда из фирмата и продължавам анализа на маркетинг плана…

13:30 – 14:30

Секретарката ме сюрпризира, че шефът трябва да излиза, защото има заседание на Асоциацията на асоциираните шефове. Заместник-управителят пък не бил в кондиция да обядва с чужденци. Затова аз трябва да заведа чужденците на обяд. Ок, какво да се прави. Оставям пак анализа на маркетинг плана настрани. По телефона шефът ми съобщава докъде са стигнали – трябва да разговарям с тях за възможното сътрудничество… Чужденците се опитват да си тръгнат, обяснявайки, че имат още 2 срещи до края на деня, но това е невъзможно. Докато ядем шопска с пържени картофи и пием бира, обсъждаме възможното сътрудничество. Бирата леко ги отпуска. Мисля, че вече са наясно какво могат да очакват в България, но се страхувам, че започва да им харесва. Междувременно шефът се връща – не се събрал кворум, но е страшно гладен. Измъквам се към офиса и ги оставям да продължат да обядват с него.

14:30 – 19:30

Решавам да оставя анализа на маркетинг плана за утре. Днес трябва да свърша заплануваните оперативни неща.

Подхващам офертите, написани от колегите. Докато ги чета, преработваме основно концепцията, защото се намесват със съвети и препоръки заместник-управителят, системните аналитици, системните администратори и главната счетоводителка. Докато пуша нервно цигара пред офиса, установявам, че секретарката е доволно усмихната – сигурно вече е разбрала какъв е обемът на необходимите преработки.

Продъжвам с анализа на търга. Най-обичам да анализирам търгове. След като прочитам пет пъти витиевато завъртените изисквания към кандидатите, разбирам кой е проекто-избраният, но е добре, че и ние отговаряме на изискванията. Няма прошка – пак ще се борим с държавната администрация. Приятно изненадвам колегите. Всички се опитвам да ме разубедят, но аз съм непреклонна. Подготвям план със задачите, разпределям ги по екипи и съставям времеви график. Имаме цели 10 дни, през които трябва да подготвим около 100 документа! Усещам, че колегите ме обичат!

Междувременно набързо спретвам новините на сайта и откривам, че хостингът е изтекъл. Страхотно – един от колегите се понася към центъра да оправи нещата…

Няколко пъти ми звънват клиенти. Имат забележки по офертата от преди седмица. Имат предложение за нов проект. Ще пристигат утре в България. Имат идеи за нов продукт. Изслушвам ги внимателно, пиша всичко дума по дума. Внимавам да не пъхна написаното в кошчето за боклук или при документите за търга…

С изключение на анализа, мисля, че днес се справих горе-долу с всичко… Приготвям се да си ходя. Добре, че вече не шофирам.

19:30 – 21:00

Пред офиса срещам шефа. Току-що е закарал чужденците до хотела. Много е доволен от себе си! Страхотно сътрудничество ще се получи. Вече са планирали кога ще тръгне проекта. Стоим прави в градинката пред офиса и той изведнъж се сеща да пита какво става с анализа на маркетинг плана.

Не, това в никакъв случай не може да се отлага за утре. Връщаме се обратно в офиса да анализираме.

21:50

Спейки в маршрутката, изпускам моя блок. Пеша се връщам до в къщи. Поне се събуждам. Ура – ще имам време и за блогване!

ПП – Съвпаденията на лица и ситуации се отнасят за минал период от професионалното ми съществуване

Коментари

За автора