5-те изкушения на маркетьора

Това са моите залитания в ненужни посоки. Които лично съм изпитвала, от които съм страдала, от някои съм се отървала (или поне така си мисля), от други – не.

1. Да решиш, че си много добър, направо велик

Има един момент, в който натрупваш толкова опит и събираш толкова много знания, че се чувсташ като пълна амфора, от която винаги може да се излее прекрасно вино. Като се има предвид колко много си работил, за да стигнеш това състояние, много е лесно да си повярваш. Самочувствието е хубаво нещо, но пречи на развитието. Помолете някой приятел или близък веднага да ви алармира, ако забележи у вас симптомите на свръх-задоволство от себе си.

2. Да решиш, че сам можеш да се справиш по-добре

Почти като първото, но със силна насоченост против екипната работа. Получаваш нов проект и виждаш ясно целите му и как да ги постигнеш, знаеш точно какво да се направи във всеки един момент. Може просто да те домързи да споделяш проекта с колеги, да обясняваш и координираш и за по-просто да се втурнеш да го правиш сам. А може и да искаш да покажеш колко по-добър си от другите – сам можеш да се справиш по-добре! Молете се някой от колегите ви да ви набие канчето и да ви обясни, че не сте прави – колкото по-бързо, толкова по-добре.

3. Да започнеш да мислиш, че всички постижения на фирмата се дължат на маркетинга

Маркетинг, маркетинг, маркетинг… Все за това мислиш и все това правиш от сутрин до вечер. В много книги ти обясняват колко е важно съвременните организации да са маркетинг ориентирани. В блогове четеш как маркетьорите са най-умни, най-интелегетни и способни да създават стратегии за развитие. Какво ти пречи да решиш, че колегите от другите отдели са скучни? Първи признак – маркетинг отделът си става самодостатъчен. Пие си сам кафетата, ходи без колеги на обяд… Лечение – ако не дойде от вътре, последствията може да са сурови.

4. Да си внушиш, че работата е най-интересното нещо на света и нямаш нужда от почивка

Завъртял си здраво колелото, може би? Намирисва ли на работохолизъм? От сутрин до вечер мислиш само за работата и проектите, не чувстваш нужда да излизаш във ваканция. Когато си в отпуск, колегите продължават да ти звънят поне 3-4 дни и да те питат за щяло и нещяло, а ти с удоволствие висиш нa мобифона пред разочарования поглед на близките си… Пази се – има опасност от прегряване. Не се изкушавай да работиш повече, отколкото си заслужава. Животът е единствен.

5. Да престанеш да се интересуваш от други неща

Може би прилича на изкушение 4, но има силен интелектуален подтекст и съответно – последици. Окопаваш се в маркетинга. Преставаш да се срещаш с нови хора, не търсиш нови автори за четене, не се интересуваш от новините, не следиш какво правят колегите. Опасност да си останеш един полуграмотен маркетинг профан. Светът е шарен и непрекъснато се променя – огледай се наоколо!

А вашите професионални изкушения какви са? Успявате ли да се справяте с тях?

От Поли Козарова

Коментари

toto август 10th

Много точно казано, особено номер 3
Поли Козарова август 11th

Тото, благодаря за първото ти включване в този блог!

Много е лесно да се самозабравиш, нали? Хубаво е да го разбереш – ако не помага, поне намалява напрежението…
Стефан Русев август 11th

Много интересни неща за размисъл.
Поли Козарова август 11th

Благодаря ти за коментара, Стефане! В интерес на истината, трябваше ми доста време да ги осъзная.
yMladenov август 15th

Ето едно предимство човек като е дребна риба. Няма начин да се заблуди, че е прекалено добър, нито кампаниите да му вървят толкова добре, че да зареже всичко освен маркетинга!:)
Yanko август 15th

Поли,

Съветите ти определено са универсални – подходящи са за всяка една професионална област.
Вярвам, че биха били от полза на всеки един млад специалист, както и на утвърдени специалисти – често и те страдат от неспазването им.
Бих ти предложил да ги оформиш красиво под формата на картичка, от която да подариш по 1 брой на всички свои колеги в офиса, а също така и на всеки един нов съотборник в екипа.
Поли Козарова август 15th

@ Здравей Янко и благодаря за включването ти! Идеята ти е направо страхотна, още повече че едно от най-трудните неща за всеки ръководител на фирма е да сформира успешен екип по маркетинга и продажбите… Не знам защо сме толкова трудни за управление…
Екатерина Чонева август 15th

А зад това постоянно търсене на още и още работа, което наричаме за удобство работохолизъм, дали пък не търсим нещо друго? Нещо, което си стои като празнина в нас и което не ни дава мира. Нещо, което се опитваме да запълним именно с многото работа, за да не ни остане време да спрем и да погледнем в сърцето това Нещо, това бяло петно! Страхът, който не ни позволява това спиране, защото той ни държи в зоната на удобството. Напускайки я, откриваме толкова нови светове, но и ….. се лишаваме от старите, утвръдени удобства, признание, престиж, значимост, слава, утвръждаване …. все едни такива външни задоволства. А погледът и търсенето навътре?
Поли Козарова август 15th

Благодаря за коментара ти, Катя!

И аз много пъти съм търсила обяснение за работохолизма, в който изпадам от време на време, а също и за този на някои мои познати и колеги. Работохолизмът има според мен много възможни причини. Някои от тях са вътре в нас, а други са свързани с окръжаващата ни среда: несигурност в собствените ти качества и стойност, страх за бъдещето, компенсация за липса на други измерения в живота, страх да се впуснеш в другите измерения… Много неща. Може да бъде породен дори от недостатъчна родителска подкрепа и одобрение в детството. Както и от вечно недоволен шеф. Вечното неодобрение води до нужда непрекъснато да се доказваш…
Yanko август 16th

Поли,

Насърчавам те да реализираш тази идея.
Това е страхотен начин да споделиш опита си с останалите по един оригинален и забавен начин, а също така и да достигнеш до сърцата им.
Ще се радвам да получа копие от картичката ти.
Тихомир декември 15th

Моите изкушения? – Да сменям специализацията си често. Поредната професионална област в която трябва да станеш добър, на такова ниво, че да може да се издържаш от труда си.