Отново за нашия туризъм и … ресторантите в Париж

Пак ли за Париж, ще питате? Пак и още много дълго – който е бил за първи път в Париж, има голяма вероятност да стане досаден на околните. С впечатленията си от него, с нестихващото възхищение, с вълната от емоции, които не го напускат… И с неизбежните сравнения между там и тук…

Четох наскоро в един блог как България има голям шанс да направи страхотен пробив в световния туризъм, защото е третата в Европа страна с богатото си наследство от древни цивилизации. За доказателство в блога бяха поставили снимка на Асеновата крепост. Аз не знам доколко ще се реализира нашия звезден шанс, ако бъркаме Асеневци и траките, но знам, че ако продължаваме да посрещаме нашите международни туристи в нашите посредствени във всяко едно отношение ресторанти, просто нямаме никакъв шанс!

А сега, както ви обещах, малко и за ресторантите в Париж:

1. Имат лесно запомнящи се имена, които обикновено съвпадат с името на монумента, музея или площада, където се намират. Никакви авангардни напъни да се измисли и натрапи някакво необичайно име!
2. Всички ресторанти имат изложено на тротоара меню си, с отбелязани цени. Това спестява всякакви недоразумения.
3. Посрещат те на прага с усмивка. Обикновено един от келнерите се занимава с посрещане на гостите и още щом погледнеш вътре, той изниква и те поздравява. Не се сърди, ако си тръгнеш!
4. Ресторантите в Париж имат собствена уникална атмосфера. На пръв поглед повечето ресторанти си приличат по начина на разположение на масите си (най-малките – навън, за тези които просто ще постоят да изпият едно кафе, да изпушат една цигара и да погледат; масите за туристи, които обичат бързата храна от типа на сандвичи и кока кола – по средата; и чак вътре в заведението – масите за тези, които са сериозно изкушени от добрите френска кухня и вино). Но всяко парижко ресторантче има уникално обзавеждане, цветове на стените, столове, покривки на масите, различни чаши, различни картини по стените, различно осветление… Не чух никъде да звучи музика, която да ти бърка в душата и да те принуждава да гълташ бързо и да си тръгнеш.
5. Менютата са много скромни и къси. Не се забелязва стремеж да се предложи всяко ястие, което съществува по света. Никакви кулинарни сложнотии. Само 2-3 супи, 2-3 предястия и максимум 5-6 основни ястия. Основните ястия са различни във всеки ресторант. Патешкото задължително присъства в много вкусни вариации. Телешкото и пилешкото също. Десертите ги виждаш изложени на витрината. С ястията задължително получаваш нещо безплатно от ресторанта – малка салатка или пресен хляб… Във всеки ресторант сервират минерална вода в различни големина бутилки (стъклени, разбира се!).
6. Келнерите са много бързи, много дискретни, много усмихнати. Не изглеждат като гении, случайно попаднали в това заведение за да изкарват пари от разни досадници. Подхвърлят си приятелски шеги, дразнят се един друг ако предпочетеш масата на единия пред другата… Накратко, работят с удоволствие, а не по принуда.
7. Чисто и спретнато е. Келнерите са в униформи, много чисти и различни за различните ресторанти. И задължително са с престилки.
8. Барът работи непрекъснато. Има бар отделно от кухнята, който работи и през деня. Барманът е като вълшебник – прави разни фокуси, усмихва се, шегува се с келнерите.
9. Можеш да останеш, колкото си искаш… Ако два часа просто пиеш кафе или още по-просто – чаша лимонада, никой не ти прави намеци, че си попрекалил с времето и е наложително или да си тръгваш, или да си поръчаш още нещо.
10. Забелязват те и те помнят! Ако посетиш ресторанта за втори път и попаднеш на същия келнер, той ти се усмихва и ти напомня, че вече си бил там.

Какво повече да ви кажа? Храната е страшно вкусна и си тръгваш с настроение и желание да се върнеш… Толкова за нашите мераци да се наредим сред световните лидери в културния туризъм.

Коментари

За автора