Лесно ли е да пораснеш?

Както често се случва в блогосферата, един пост поражда множество размисли, които на свой ред причиняват нови посте по темата в други блогове – мозъчна атака за установяване на истината. Може би това е едно от хубавите неща на блогването – помага да се развие една идея, да се обогати с гледните точки на различни хора.

Та на темата – прочетох в Нова Визия публикацията на една млада авторка „Защо малките фирми си остават малки?“. Както може да се очаква, този пост предизвика множество коментари – от възторжени през приятелско-дипломатични до откровено критични.

Основно според мен недоразумението беше предизвикано от липсата на яснота какво се разбира под малки фирми – дали се работи по дефиницията на Евросъюза или се използва собствено виждане. Каквото и да се има предвид, не трябва да забравяме, че всяка една фирма е тръгнала оттам и че в модерните икономики голяма част от заетите работят в малкия и среден бизнес, и се влагат огромни средства за създаването на бизнес среда, подпомагаща развитието на тези фирми. Ето защо този въпрос е от особена важност за всяка една икономика – малките фирми и тяхното порастване.

Стори ми се също малко едностранно обяснението, че наличието или липсата на управленска компетентност е основна причина за порастването на малката фирма или оставането й такава. Може би причината за това виждане е младостта на авторката – когато си млад, ти се струва, че всичко е възможно и е изцяло в твоите ръце. И логичният извод е, че ако нещо не се случва, то вината е вътре в теб.

Всъщност, мениджърската компетентност е съвкупност от много компоненти и освен това не само управлението на фирмата е движещият фактор за нейното развитие. Мениджърската компетентност обаче трудно може да компенсира неблагоприятната външна среда.

Мениджърската компетентност е не само умението да управляваш човешките ресурси, да намираш качествени хора, да делегираш отговорности и да откриеш точния баланс между свободата и контрола във фирмата. Умението да се води напред фирмата, да се управлява, е сбор от качества, които никак не са лесни за постигане:

Умение да се виждат перспективите, да се дефинират стратегии за развитие
Познаване на пазара и възможностите за правене на успешен бизнес в дългосрочен план
Иновативност и потенциал за превръщане на бизнес идеите в продукти и услуги с висока стойност
Човешка смелост, лидерски качества
Способност да се привлекат инвестиции за създаването и развитието на фирмата
Технологична и техническа компетентност, знания за основната дейност на фирмата
Умения за бизнес партниране
Талант да се продава…

В този смисъл, от създаването на една фирма до разпознаването й като основен играч на пазара може да мине много време. И никак не е лесно това да се случи в икономика като българската, доминирана от сиви подводни течения, в една страна без последователна визия за икономиката, в една почти невъзможна за оцеляване банкова среда…

Познавах един унгарски предприемач, който с двама свои приятели беше развил консултанска фирма с над 150 служители, изцяло унгарска собственост и с бизнес в няколко направления. Те бяха тръгнали от нулата и за няколко години бяха успели да наложат фирмата си като силен конкурент на филиалите на глобални консултантски фирми в Унгария. Искаха да се разрастват в Източна Европа, търсеха си партньор за България и се учудваха, че у нас има много малко техни събратя. Как да му обясниш, че да стане това в България е страшно трудно, едно щастливо изключение, ако изобщо се случи!

Честно казано, познавам доста хора в България с много солидна професионална основа, с огромни знания за икономика, които изобщо не искат да правят бизнес! Познавам и други, които са рискували и създали своите фирми и въпреки техните достойнства, биват безпощадно притискани от слабия пазар и липсата на възможности за намиране на средства за развитието на бизнеса си. Те или се обезкуражават или решават, че е по-добре да не растеш.

Тези хора биха били много успешни в една развита икономика, но в България техните фирми остават малки. Разбира се, държавата ни никак не може да се гордее с това! Но създателите и мениджърите на малките български фирми са достойни за уважение поради своята смелост да станат и останат предприемачи в тази среда.

От Поли Козарова

Коментари

Григор Йовов август 24th

Мнението ми като човек без опит в стартирането на собствен бизнес е следното:

В България няма условия, защото в голямата си част хората мислят на дребно и още по-лошото дребнаво. Както ти самата казваш има фактори, които въпреки мениждърската компетентност или некомпетентност водят към определена насока на нещата и тази насока трудно може да се промени. За мен за да се получат добре нещата по нормалния начин, човек трябва да мисли мащабно когато развива бизнеса си и да се моли по този начин да привлече също мащабно мислещи клиенти и партньори.
Поли Козарова август 24th

@ Григор, благодаря ти за коментара!

Мащабното мислене и мисленето в перспектива наистина помага за разрастването на бизнеса. Тези качества (които са особености на личността или пък формирани като резултат от последователно бизнес обучение) сами по себи си могат да бъдат ограничени от външната среда, например при стагниран пазар или недостиг на кредитен ресурс.

Но пък ти си прав, че ако мениджърите и собствениците мислят смело и разглеждат различни варианти, ако не престават да гледат в бъдещето, тогава шансовете за успех на малката фирма са значително по-големи.
Момчил Милев август 25th

Здравейте и от мен,

Според мен всичко се корени в манталитетa на българина. Остарялото вече поколение (над 50г.) е живяло коренно различен живот от сегашната действителност. Те са научени да ценят и малкото, с което могат да преживеят. Естествено няма как да мислят глобално и мащабно. Средното поколение (между 35-50г.) имат желание за промяна (те са я направили 89г.), но от малки са научени от родителите си на някаква ценностна система и просто им е много трудно да се променят. Сегашното поколение ( преди 35г.) е много по-гъвкаво и е обхаванало преминаването от един строй в друг, от едни идеи към други и има време и възможност за реакция.
Не съм много съгласен с Вашите изказвания, защото ако гледаш само напред вероятността да се сринеш е същата като ако гледаш само назад. Трябва да имаш усет и ако има възможност да се разви твоят бизнес действай. Всички искат развитие, всички искат да са шефове, aми какво ще правим ако се случи. Ако няма работници на кой ще си шеф? Ако всички компании и фирми станат мащабни как би изглеждал пазара? Само реалистите и умерените оптимисти имат някакъв шанс за развитие.
Поне това е моето мнение. Пожелавам на всички, занимаващи се с частен бизнес, успех в днешните времена, но въпреки кризата (та ние не сме излизали от нея) има възможности за реализация.
Поздрави за поредната статия, винаги има какво да се коментира по темите, които избираш Поли и това наистина радва.
Поли Козарова август 25th

@ Момчил

Здравей и благодаря за споделеното мнение. Интересен поглед даваш към възможностите за иновативно и стратегическо мислене на отделните поколения в България. Трябва да отбележим, че това не бива да се абсолютизира, защото познавам и хора над 60 години с много свежо бизнес мислене, и хора на 30 без никакво такова

Съгласна съм с теб, че не всеки трябва да стане бизнесмен, изобщо ролята на бизнеса е определяща за цялостното състояние на обществото, но освен това има сфери на културата, изкуството, образованието, медицината, науката… където същo има нужда от креативни и качествени хора.

И разбира се, не всички малки фирми порастват. Така и трябва да бъде – има един период от 10-ина – 15 години, в които става ясно докъде ще расте фирмата. Нали точно това разискваме – как някои фирми порастват и кои са причините и поддържащите фактори за растежа на един бизнес.
Момчил Милев август 25th

Здравейте отново,

Не съм искал да абслолютизирам нещата, но пронципно са така. Всяко поколение си има своите водачи така и ще бъде за в бъдеще, спор няма. Просто много хора искат да БЪДАТ най-добрите, да но трябва да уловиш мига, изпуснеш ли го няма как да станеш нещо повече в този динамичен свят. Пазарът се разраства с минути, благодарение на интернет и ще продължава. В България всичко се случва малко забавено от водещите страни и може би трябва да копираме техните стратегии, за да успеем да се борим с тях на пазара. Според мен няма скоро да има българска фирма водеща в дадена сфера на европейско равнище, просто нямаме толкова свободен за инвестиране капитал иначе капацитет има. Маркетингът не е великата движеща сила, но ако фирмата няма планове (а знам за няколко такива) няма как да прескочи стъпалото от дребна в средна фирма и нагоре.
Сблъсквал съм се с фирми чиито собственици искат само да им остава по някои лев и всичко е ОК, дори те незнаят какво искат!!!!
Има и други, които не споделят какво искат и се борят сами. Еми няма как да стане.
Липсват ни елементарни неща – сайт, каталог или някакво представяне.
Извинявам се, че съчетавам няколко теми, но това е действителността, в която живеем и мен ме дразни това нещо. Иначе ние сме най-велики и можещи. Да ама не. Дано да бъдем !!!!
Поли Козарова август 25th

@ Момчил – Изскочи още една истина – освен бизнес лидер, който има визия за развитие и смелост да го реализира, трябва и добър маркетинг, познаване на нуждите и тенденциите на пазара…

За крещящата нужда от бизнес лидери в България трябва специално да поговорим. Не става въпрос за фигури, изникнали от никъде и финансирани от съмнителни източници, такива у нас има доста. А за лидери като Бил Гейтс, основателят на ИКЕА, семейство Бенетон в Италия – които могат да тръгнат от нулата и благодарение на смелостта и визията си да развият глобален (или в нашия случай поне европейски) бизнес.

Колко е важно да се познват пазарите показва и днешната ситуация на 90% от българските фирми. Те не знаят какво могат да правят, ако традиционните им клиенти имат проблеми. Не могат да разберат към кои пазари и нови групи клиенти могат да се насочат, нито как да адаптират продуктите си към тези пазарни сегменти… Случаят е масов!
Yanko август 27th

Напълно споделям мнението, че растежа на малката фирма до голяма степен зависи от уменията на бизнес лидерите, които я управляват.
Преди време написах едно кратко резюме на книга, свързана с уменията на успешния бизнес лидер – http://obshtuvai.com/umeniyata-na-uspeshniya-biznes-lider .
Препоръчвам тази книга на всички, които се интересуват от успешното бизнес лидерство и влиянието му върху бизнеса.
Поли Козарова август 27th

@ Янко

Благодаря за споделеното мнение и изпратената информация за книгата.
Тихомир февруари 21st

Хубава книги.. и вярна. За съжаление дори образованието страда от голямото обществено недоверие към всички институции и дори с препоръка, тази книга ще се посрещне със скептицизъм.