Благодаря за споделеното мнение и изпратената информация за книгата.

За крещящата нужда от бизнес лидери в България трябва специално да поговорим. Не става въпрос за фигури, изникнали от никъде и финансирани от съмнителни източници, такива у нас има доста. А за лидери като Бил Гейтс, основателят на ИКЕА, семейство Бенетон в Италия – които могат да тръгнат от нулата и благодарение на смелостта и визията си да развият глобален (или в нашия случай поне европейски) бизнес.

Колко е важно да се познват пазарите показва и днешната ситуация на 90% от българските фирми. Те не знаят какво могат да правят, ако традиционните им клиенти имат проблеми. Не могат да разберат към кои пазари и нови групи клиенти могат да се насочат, нито как да адаптират продуктите си към тези пазарни сегменти… Случаят е масов!

Не съм искал да абслолютизирам нещата, но пронципно са така. Всяко поколение си има своите водачи така и ще бъде за в бъдеще, спор няма. Просто много хора искат да БЪДАТ най-добрите, да но трябва да уловиш мига, изпуснеш ли го няма как да станеш нещо повече в този динамичен свят. Пазарът се разраства с минути, благодарение на интернет и ще продължава. В България всичко се случва малко забавено от водещите страни и може би трябва да копираме техните стратегии, за да успеем да се борим с тях на пазара. Според мен няма скоро да има българска фирма водеща в дадена сфера на европейско равнище, просто нямаме толкова свободен за инвестиране капитал иначе капацитет има. Маркетингът не е великата движеща сила, но ако фирмата няма планове (а знам за няколко такива) няма как да прескочи стъпалото от дребна в средна фирма и нагоре.
Сблъсквал съм се с фирми чиито собственици искат само да им остава по някои лев и всичко е ОК, дори те незнаят какво искат!!!!
Има и други, които не споделят какво искат и се борят сами. Еми няма как да стане.
Липсват ни елементарни неща – сайт, каталог или някакво представяне.
Извинявам се, че съчетавам няколко теми, но това е действителността, в която живеем и мен ме дразни това нещо. Иначе ние сме най-велики и можещи. Да ама не. Дано да бъдем !!!!

Здравей и благодаря за споделеното мнение. Интересен поглед даваш към възможностите за иновативно и стратегическо мислене на отделните поколения в България. Трябва да отбележим, че това не бива да се абсолютизира, защото познавам и хора над 60 години с много свежо бизнес мислене, и хора на 30 без никакво такова

Съгласна съм с теб, че не всеки трябва да стане бизнесмен, изобщо ролята на бизнеса е определяща за цялостното състояние на обществото, но освен това има сфери на културата, изкуството, образованието, медицината, науката… където същo има нужда от креативни и качествени хора.

И разбира се, не всички малки фирми порастват. Така и трябва да бъде – има един период от 10-ина – 15 години, в които става ясно докъде ще расте фирмата. Нали точно това разискваме – как някои фирми порастват и кои са причините и поддържащите фактори за растежа на един бизнес.

Според мен всичко се корени в манталитетa на българина. Остарялото вече поколение (над 50г.) е живяло коренно различен живот от сегашната действителност. Те са научени да ценят и малкото, с което могат да преживеят. Естествено няма как да мислят глобално и мащабно. Средното поколение (между 35-50г.) имат желание за промяна (те са я направили 89г.), но от малки са научени от родителите си на някаква ценностна система и просто им е много трудно да се променят. Сегашното поколение ( преди 35г.) е много по-гъвкаво и е обхаванало преминаването от един строй в друг, от едни идеи към други и има време и възможност за реакция.
Не съм много съгласен с Вашите изказвания, защото ако гледаш само напред вероятността да се сринеш е същата като ако гледаш само назад. Трябва да имаш усет и ако има възможност да се разви твоят бизнес действай. Всички искат развитие, всички искат да са шефове, aми какво ще правим ако се случи. Ако няма работници на кой ще си шеф? Ако всички компании и фирми станат мащабни как би изглеждал пазара? Само реалистите и умерените оптимисти имат някакъв шанс за развитие.
Поне това е моето мнение. Пожелавам на всички, занимаващи се с частен бизнес, успех в днешните времена, но въпреки кризата (та ние не сме излизали от нея) има възможности за реализация.
Поздрави за поредната статия, винаги има какво да се коментира по темите, които избираш Поли и това наистина радва.

Мащабното мислене и мисленето в перспектива наистина помага за разрастването на бизнеса. Тези качества (които са особености на личността или пък формирани като резултат от последователно бизнес обучение) сами по себи си могат да бъдат ограничени от външната среда, например при стагниран пазар или недостиг на кредитен ресурс.

Но пък ти си прав, че ако мениджърите и собствениците мислят смело и разглеждат различни варианти, ако не престават да гледат в бъдещето, тогава шансовете за успех на малката фирма са значително по-големи.

В България няма условия, защото в голямата си част хората мислят на дребно и още по-лошото дребнаво. Както ти самата казваш има фактори, които въпреки мениждърската компетентност или некомпетентност водят към определена насока на нещата и тази насока трудно може да се промени. За мен за да се получат добре нещата по нормалния начин, човек трябва да мисли мащабно когато развива бизнеса си и да се моли по този начин да привлече също мащабно мислещи клиенти и партньори.