Глупаво ли е да сме коректни?

Тъй като отдавна, вече почти 14 години работя като маркетинг експерт в частния бизнес, съдбата неведнъж ме е изправяла пред този въпрос. Трябва ли да сме коректни към фирмите, за които работим? До каква степен, винаги и при всякакви обстоятелства ли?

Изкушението може да има най-различни форми:

• Приятели и колеги са ме подтиквали да започнем да работим самостоятелно с клиенти.
• Клиенти са ми намеквали, че може да е добре да се помисли да работя за тях самостоятелно, без фирмата да знае това.
• Конкуренти са ме разпитвали какво точно правим, как работим, как се развиват нещата – пряко или използвайки приятелско-ласкателни доводи
• Могла съм да се възползвам от базата данни с клиенти на фирмата за свои собствени цели
• Могла съм да правя конкуренция с фирмените знания
• Могла съм да злоупотребявам с фирмени финансови, времеви или човешки ресурси…

Не е лесно да решиш, че няма смисъл да го направиш!

На мен също от време на време ми писваше, особено… Особено ако си имал натоварващ, тежък ден или тежък период, през което време си давал всичко от себе си в работата, а не си усещал пълна и безрезервна подкрепа от страна на ръководството. Както и да се е изразявала тази недостатъчна подкрепа – малък маркетинг бюджет, недостатъчно пълномощия, неизяснени отговорности, преплитане на задачи с други отдели, чисто човешко критикарство и неоценка на знанията и усилията ти…

Познавам хора, които са го правили.

Имам колеги, които са напускали фирмата и са вземали със себе си клиент барабар с част от бизнеса или потенциален клиент в процес на преговори. Ако някой им кажеше, че това е некоректно поведение, щяха страхотно да се засегнат. Защото бяха съдействали за развитието на този бизнес, за намирането на този клиент или този договор… Защото смятаха това и за своя заслуга. Други започваха да работят за пряк конкурент, използвайки не само личните си знания и умения, но и вътрешната информация, която им даваше досегашната им работа. И на практика поставяха предишния си работодател в изключително тежка ситуация, без да им мигне окото.

Аз не се изкуших досега

Не искам да се хваля (никога не е късно човек да стане за резил), но дали спартанското възпитание, което родителите ми дадоха или нещо в самата мен беше причината, но аз досега не се изкуших. С риск да изглеждам глупава, наивна, нещо като последния мохикан на честта. Нещо винаги ме е спирало да направя подобна крачка. Всъщност, това, за което най-много ме е грижа, е моята професионална репутация и моето бъдеще като маркетинг експерт. Както и да мога да спя спокойно нощем.

Компенсацията – аз вероятно ще мина през много фирми. Във всяка една от тях ще оставям по частица от себе си, но от всяка една ще взема нещо, което е повече от материално. Това са моите знания и умения, моята сила на маркетьор и това никой не може да ми го вземе. Както беше казал един древен мъдрец – всичко свое нося със себе си!

Глупаво и наивно ли е това поведение?

Най-много ме е боляло от реакцията на бивши мои щефове (които при това бяха много напредничави и интелигентни същества), когато разбираха за подобни предателства от страна на колеги или бизнес партньори. Те нито веднъж не се опитаха да им докажат по съдебен път, че това не е правилно, че така не се постъпва. Понякога даже имах чувството, че тайничко се възхищават от постъпката им. Откъсват им бизнес, взимат им партньор или клиент и чуваш как възкликват „Брей, тоя голям умник се оказа, да му се ненадяваш!“ Не престава да ме учудва отношението на българина към бай Ганьо – никоя друга нация не би издигнала подобно човешко недоразумение в ранг на национален герой! Или както Ботев преди много време беше писал – все още живеем в страна, в която свестните изглеждат луди…

Коментари

За автора