Кога ще станем конкурентноспособни?

Световният Икономически Форум публикува новия си годишен доклад със световна класация на страните по конкурентноспособност. Това е най-мащабното подобно проучване в света, което изследва 130 страни. Какво показват резултатите и какви изводи могат да си направят българските политици и мениджъри от това? Какви изводи можем да си направим всички ние?

Методологията, по която се провежда проучването

Оценката на конкурентноспособността на дадена страна се базира на 12 основни фактора, сред които: институции, инфраструктура, макроикономическа стабилност, образование и квалификация, ефективно функциониращи стокови пазари, работна сила, състоянието на финансовите пазари, размера на пазара, технологична готовност, степен на развитие на бизнеса, иновативност и други. Тези фактори определят производителността в страната, която на свой ред пряко влияе върху стандарта на живот и начина, по който се чувстват нейните граждани.

Държавните икономики се разделят на три основни категории:

  • Етап 1 “Factor-driven” – чието развитие се определя от фактори на външната среда: инфраструктура, институции, макроикономическа стабилност, здраве и начално образование
  • Етап 2 “Efficiency-driven” – икономики, чието състояние се определя от фактори като висшето образование и допълнителната квалификация, състоянието на финансовите пазари, състоянието на стоковия пазар, ефективността на работната сила, технологичната готовност и размера на пазара
  • Етап 3 “Innovation-driven” – това са най-напредналите страни, в които икономиката е движена от иновациите.

Освен това, има 2 категории страни в преход – от Етап 1 към Етап 2, от Етап 2 към Етап 3.

В проучването са включени над 12000 мениджъри от водещи компании в цял свят. Докладът се отнася за периода 2009-2010 година. Проучването в България е проведено от Центъра за икономическо развитие. В анкетата са включени мениджъри на 100 български компании.

Какво показват резултатите?

В топ 10 конкурентноспособни икономики в света се нареждат: Швейцария, САЩ, Сингапур,  Швеция,  Дания,  Финландия, Германия, Япония, Канада, Холандия.

Моите любими Норвегия и Франция заемат съответно 14 и 16 място.

Нашата България скромно застава (за втори път поред) на позиция  76. За ваше сведение – след страни като Кипър, Оман, Пуерто Рико и Виетнам. В Европейския Съюз сме на почетното последно място – да се надяваме, че скоро ще тръгне пак да се разширява, та дано се издигнем малко по-високо! За наша чест, класирани сме като страна, която се намира на Етап 2 – заедно с технологични лидери като Албания, остров Мавриций, Сърбия, Суринам и така нататък, да не ги изброявам всичките.

Ех, кога ще станем конкурентноспособни?

Самата методология дава предефиниран отговор на този въпрос, който е в унисон с нашите очаквания:

  • Брутният ни продукт на глава от населението трябва да бъде в интервала 9000 – 17000 USD;
  • Оценката за покриване на базовите критерии за Етап 1 от България е много интересна – всъщност ни спасяват макроикономическата стабилност (ура, да живее валутният борд!) и нивото на началното образование (още функционират добре нашите основни училища, тоест продължаваме да се учим да четем, пишем и смятаме, което не е зле). Но оценката за състоянието на институциите ни и за състоянието на инфраструктурата ни е зловеща – съответно на 116 и 102 място от 130 проучени държави! Срам, че се намираме в Европа…
  • По отношение на втората група фактори оценките са учудващо прилични! Просто не разбирам как сме се изхитрили напук на лошата инфраструктурата и безотговорните институции да създадем един приличен пазар на стоки, финансови услуги и работна ръка? Явно сме иновативна нация, все пак!
  • Въпреки това, много ниско е оценен потенциала ни да генерираме иновации. В това отношение сме направо трагични. Преди нас са класирани страни като Бахрейн, Барбадос, Доминиканската република, Мароко… Не ми се иска да изброявам повече, че започва да ме наболява сърцето…

Е, господа и дами политици, май трябва да запретваме ръкави и да започнем да строим и оправяме магистралите и железните си пътища, да се напънем да довършим поне още 1 лъч на многострадалното Софийско метро, да функционират добре нашите водо-, топло- и енерго-преносни мрежи… Нашата администрация да престане да краде от гражданите и да пълни ръцете на съмнителни бизнесмени и собствените си джобове, а да започне да си върши работата.

Ние, гражданите на България, очевидно също носим своята отговорност за състоянието на нашата икономика и на своя жизнен стандарт! Защото не избираме, вече толкова избори подред, верните политици и не контролираме както трябва институциите, опорочени от избраните от нас!

А за иновациите? Ех, не знам… Трябва всички да мислим – и държавата, и бизнеса – как да бъдем креативни, да не гледаме на работата си формално, да оценяваме различните, да даваме път на младите, да се научим, че в бизнеса и живота ценно е не само нашето мнение. Да не влагаме фирмените пари във все по-модерни мебели и автомобили, а да започнем да развиваме свои продукти и услуги, да следим как се развиват технологиите в света и да се учим от най-напредналите държави – то се вижда кои са… И да се опитаме да задържим способните хора в България, в нашите фирми, защото имаме нужда от тях!!!

Като маркетьор (напук на навика на българите всеки да гледа в чуждата чиния и да поучава другите какво трябва да правят), за себе си правя извода, че изпитвам удоволствие да правя маркетинг на продукти и услуги, които са качествени, иновативни и с висока добавена стойност на клиента. И че предпочитам да работя във фирми, които имат съвременно мислещ и действащ мениджмънт, който осъзнава ролята и мястото на маркетинга като основна дейност във фирмата.

Ето тук можете да свалите оригиналния доклад за конкурентноспособността.

Пожелавам ви приятно четене и ще се радвам да чуя и вашето мнение!