Как изгубих наивността си?

Откога не сме чели заедно? Днес ви представям една книга, която можете да прочетете на един дъх или за една нощ – „Как изгубих наивността си“ на Ричард Брансън. Подзаглавието й гласи „докато се забавлявах и правех бизнес“. Както се казва – дай боже, всекиму!

Това е разказ на английския бизнесмен Ричард Брансън (вече носител и на титлата „сър“) за неговите перипетии в овладяването на бизнес тайните и за това как едно непослушно момче и непокорен младеж се превръща в един от най-богатите хора на света.

Като изключим книжния и претенциозен предговор на Соломон Паси, който очевидно е убеден, че е наследил сладкодумието и писателския дар на баща си, книгата е изключително увлекателен разказ за съдбата на един непокорен човек – слава богу, с щастливо развитие.

Освен, че успява да създаде и развие над двеста компании, и да стане милиардер, Ричард Брансън става личен приятел на много видни личности като принцеса Даяна, Нелсън Мандела, Елтън Джон и Фил Колинс… и спечелва благоволението на Нейно величество кралицата. Освен това, в книгата можете да прочетете за опита му да прекоси Атлантика с обикновена моторница, за неговото желание да направи околосветско пътешествие с балон, за това как освобождава американските заложници в Ирак…

Интересна и много поучителна книга за всички родители, които насърчават децата си да бъдат послушни и да спазват правила. Също толкова поучителна е за всички бизнесмени, които си мислят, че са постигнали върха на развитието си като са създали и позиционирали на пазара една фирма…

Тази книга остави у мен множество въпроси като:

Ако нямаш насърчаващи и разбиращи родители, можеш ли да постигнеш такъв успех в овладяването на нови бизнес и професионални пространства като Ричард Брансън?
Ако нямаш приятели, които са готови да те подкрепят в най-трудните ти моменти и да те следват дори когато всичко изглежда безнадеждно и потъващо, можеш ли да го направиш?
Ако нямаш търпелива и интелигентна семейна половинка, която да вярва непреклонно в теб и да не се огъва пред нищо като Джоан Брансън, можеш ли да го направиш?
Ако не правиш бизнес прощъпулника си в една типична пазарна икономика като британската, а в някоя бедна и изостанала в технологично отношение страна с малък пазар като … (да не споменавам), възможно ли е това да стане?
Ако държавните институции не са толкова либерални и широкомислещи като британския съд, щеше ли това да се случи?

Поводи за размисъл. Сигурна съм, че и вие ще имате много такива в тази пълна с енергия и емоции автобиография на един от най-големите авантюристи в днешния бизнес…

Желая ви приятно четене!

От Поли Козарова

Коментари

radislav септември 18th

Ричард Брансън е голям фен, а и мотото на книгата е показателно. Не съм я чел още, но е в списъка
Поли Козарова септември 18th

@ Радислав

Вдъхновяващ е наистина, дори в чисто човешки аспект. Завиждам ти, че ти предстои
Ивелина Атанасова септември 18th

Поли, тъкмо приключвах поредната книга на лавицата си и вече се чудех какво да си избера от книжарницата.

Благодаря, че ми спести „скучните“ разговори с дамите, които никога не знаят нищо за никоя книга
Поли Козарова септември 18th

@ Ива

Аз в това отношение съм отчайващ случай, но в обратната посока. Чета по няколко книги едновременно и всяка поне по два пъти.

Още повече – четири свободни дни! Чудничко за четене.
radislav септември 18th

Да, и аз чета по няколко едновременно, не е лесно
Поли Козарова септември 18th

Определено, но си има и удобства – можеш да сменяш темите взависимост от настоението си, и да си сверяваш часовника в няколко направления едновременно.

Лошото е, че поради дъъългото пътуване с градски транспорт из София придобивам навика да чета по диагонал или отзад-напред, поради малка възможност да се съсредоточавам докато се лашкам напред-назад из улиците…
Ивелина Атанасова септември 18th

…..четеш ми мислите
Поли Козарова септември 18th

Въобще за мен четенето въпреки всичко е голямо удоволстие, което Интернет не може да замести все още. Като среда за комуникация и маркетинг е незаменим, но друго е да си хрупаш бонбони и да си пиеш кафе над хубава книга в студен зимен ден, нали?
Стефан Русев септември 18th

Страхотна книга, аз съм я чел.
Направо се чете на един дъх.
Изключително вдъхновяваща книга.
Брансън е уникална личност.

Поли и за мен четенето е изключително удоволствие:)
Поли Козарова септември 18th

@ Стефан

Благодаря за коментара, радвам се, че сме на едно мнение и за книгите, и за виновника за поста:)

Само не знам, ако Р.Брансън беше роден в България, дали това щеше да напише такава книга?
Стефан Русев септември 18th

Кой знае.
Интересно, има ли издадена книга на български бизнесмен, който има успех подобен на Р. Брансън. Дали имаме такипо подобни родни примери.
Поли Козарова септември 18th

Аз лично съм попадала на „Защо толкова малко успяваме?“ на Юлиан Генов, шефа на Прософт, но тази книга е по-скоро опит за анализ на затрудненията на българите по пътя към успеха, причинени от начина на мислене, а не разказ за собствения път в бизнеса…

На английски тази книга може би би се появила във вариант „Какво да направим за да успяваме“.
radislav септември 18th

Точно така Поли и това би било правилното заглавие. Въпрос от типа „Защо така малко успяваме?“ е негативен сам по себе си, и води до набиване в главата на неприятната фраза „малко успяваме“.
Поли Козарова септември 19th

Абсолютно!

Мисля си за други българи-бизнесмени, които са писали за това как са постигнали совя успех в бизнеса, но не се сещам. А вие?
Белчо Христов септември 21st

„Защо така малко успяваме?“

Защо не се мисли позитивно!
Поли Козарова септември 21st

Да, това е една от най-сериозните причини, която е скрита вътре в нас. Всичко друго, което е навън, в средата, е преодолимо с индивидуални или лични усилия.

Стремежът към успех, мисълта за успех, действието за успех са все още голяма тайна за много от нас, българите.

В това отношение аз съм абсолютен оптимист и смятам, че дори една ластовичка прави пролет!
Белчо Христов септември 21st

Желанието! Трбява да си повтаряме „Аз желая!“. Иначе става точно така, както е в кода на Мойсей:

„Това съм аз, аз съм“

Ако ме разбрахте – невероятен филм! Толкова много истина, вкарана само в една запетайка „,“

С други думи – продукт, на несбъднати желания!
Поли Козарова септември 21st

Аз вярвам, че древните хора са знаели много повече от нас за силата на мисълта и за това, че не материалното определя живота, а това, което мислим и желаем предизвиква съответните вибрации и задейства нужните енергии за промяна…

Всичко, което съм имала късмет да прочета и разбера (което не винаги се удава лесно на затормозеното ни от материализъм съзнание!), ме е убедило в това, че те са прави.
Юлиян Генов март 19th

Аз съм този, който написа „Защо толкова малко успяваме?“ Защо не съм мислил позитивно? Мисля, че даже съм бил наивно-позитивен и дори направо глупак, за да напиша подобна книга. Вярвах, че съзнанието може да промени битието, но се оказа, че битието у нас просто травмира съзнанието. Със сигурност щях да мисля мно-о-го по-позитивно сега, ако още през 1976 г. бях приел да „остана“ в Западна Германия или 20 години по-късно, през 1996 г. бях заминал за САЩ, когато един американски журналист от „Бизнес уик“ (след като чу от собствените ми уста какво трябва да изтърпи един бизнесмен в България), ми предложи съдействие за получаване на зелена карта.
Днес не живиея вече в България и успявам повече, макар, че годинките ми станаха множко. Защото другаде с обикновени усилия се постигат необикновени неща, а у нас – с необикновени усилия – съвсем обикновени, даже жалки неща. Пропилях живота си в тая България!
Сбогом. Желая ви повече късмет и успехи.
Поли Козарова март 19th

@ Юлиян – добре дошъл в Маркетинг Буркан! Всъщност /въпреки, че може и да не се чувства от коментара/, книгата Ви е сред любимите ми четива. Наведе ме на много мисли и паралели със собствения ми опит.

Не, не сме били наивни, нито глупави. Просто много повече такива хора са нужни на България. Всеки един такъв човек извън страната е загуба за нея. Това е. Въпреки, че е прав за себе си.

Разбирам Ви за решението, защото и аз не съм се възползвала от зелена карта. Но вече започвам да мисля дали е било правилно решение?

Нищо не е пропиляно! Всеки от нас е дал нещо и дава, за да мръднат нещата тук с една идея напред. И те ще се оправят, убедена съм в това!