Интернет сайтовете на българските софтуерни фирми

Тъй като почти 14 години съм в бизнеса със софтуерни продукти и услуги, свързани с тях, този въпрос винаги живо ме е засягал. Няма нищо по-естествено от това предпочитаната среда за маркетиране на една софтуерна фирма да е Интернет. Нито от това софтуерните фирми да са най-напредналите в използването на инструменти за Интернет маркетинг.

Така ли е наистина или все още е вярна старата поговорка, че обущарите ходят боси?

Спомняйки си, че още в началото на кариерата си като маркетьор в ИТ фирма се наложи да употребя доста време и усилия, за да убедя шефовете си, че е необходимо да имаме Интернет страница, реших да проверя как стоят нещата днес, четиринадесет години по-късно.

Въоръжена с надежда и време, реших да започна от най-представителната част – софтуерните фирми, които членуват в Българската софтуерна асоциация БАСКОМ. Направих проучване как се справят с Интернет маркетирането средни по размер фирми, които членуват в тази организация. Голяма част от тях работят активно на международния пазар и е логично Интернет да бъде основното им маркетинг оръжие. Анализа направих на база на следните критерии за техните Интернет страници:

  • цялостна визия на сайта,
  • информативност,
  • използваемост,
  • актуалност,
  • интерактивност.
Цялостна визия на сайта

От посетените от мен над 20 Интернет страници още на пръв поглед стана ясно, че само 2-3 фирми наистина са ползвали услугите на професионален Уеб дизайнер при изграждането на тяхната Интернет визия. Старомодно разположение на информацията, прекалено претрупан и нефокусиран текст, липсва баланс на цветове, форми, шрифтове… Да ме прощават фирмите, но се вижда, че със задачата за разработката на сайта е бил натоварен някой начинаещ програмист.

От маркетингова гледна точка пък липсва ясно послание с какво точно се занимава фирмата, какви продукти и услуги предлага, за какви клиенти работи и какво я отличава от хилядите нейни конкуренти в чужбина и стотиците такива – в България.

Ако аз работех за фирма, която търси определени софтуерни продукти или услуги, нямаше да имам търпението да прекарам половин час в търсене на тази информация из подобни Интернет страници. Просто щях да потърся фирма, която ми го съобщава ясно и веднага!

Информативност

Под информативност разбирам страницата да предоставя достатъчно информация, необходима за заинтригуването на потенциални клиенти. На пръв поглед Интернет страниците на всички компании съдържат много разнообразна и детайлна информация, но всъщност начинът, по който информацията е логически структурирана и представена, е доста остарял:

  • Доста скучно и формално е поднесен профилът на компанията, с няколко паметни дати от историята й (обикновено интересни само за хората от фирмата), с дълги списъци от сертификати, с доста шаблонно представяне на мисията на компанията. Ако смените името на една компания с произволно име, от това текстът няма да пострада ни най-малко. С което искам да кажа, че липсва уникалното в развитието на компанията, липсва това, което наистина я прави интересна и заслужаваща внимание, това, което съвременните маркетолози наричат „business story“.
  • По същия шаблонен и скучноват начин са представени и успехите на компаниите – дълги списъци с клиенти, групирани по различни признаци, или още по-лошо – списъци с проекти, в които не се разбира какво всъщност е правила компанията, каква стойност е създала за клиента, какви са били бизнес ползите. Някакъв екип изпрограмирал някакво софтуерно решение от еди коя си до еди коя си година, използвал еди какви си развойни среди за еди кой си супер известен клиент. Е, и какво от това?
  • В някои от страниците липсват имена! Дори на мениджмънта или на водещи специалисти. Това прави компанията някак нереална, а човек трудно купува от продавачи, които не вижда, нали?
  • Представянето на продуктите, в случаите, в които фирмите предлагат продукти, също не е на ниво. Малко е фокусът, посланието е размито, цялата информация за продукта е натрупана наготово на една продуктова страница, липсва интригата, това, което ще те предизвика както една хубава книга да започнеш да четеш, да разглеждаш нататък! Случва се на английска продуктова страница да се зареждат брошури на български език или пък въобще да не може да се зареди страницата с брошурата.
  • Почти липсва визуализиране на данните и информацията, използването на графики, символи и цветове, използване на локацията за по-нагледно представяне на информацията или за последователно навлизане в детайли (ако посетителят пожелае!).

Изобщо, като цяло са в недостиг и информационното съдържание, и така наричаният „information design“!

Използваемост

Използваемостта за мен е много важен критерий, който се отнася до това информацията, която потенциалният клиент намира, да му бъде полезна, а не да е принуден да чете това, което софтуерната фирма счита за важно! Повечето от сайтовете са в края на 20 век в това отношение, а оттогава са изминали почти 10 години!

Отново – дълго, превзето и скучно послание. Малко възможности за сваляне на тестови варианти на продуктите, недостатъчно продуктови брошури, стандартни и изтъркани клиентски изявления, по всичко личи -  писани от самата фирма-доставчик. Почти никъде няма видео материали, не се предлагат webinar-и – тези форми на online общуване с целевата група май са почти непознати на българските софтуерни фирми…

Да не говорим, че информация за цени съвсем липсва, дори когато се предлагат стандартни продукти – по стар български маниер…

Актуалност

Вижда се, че почти половината от Интернет страниците на българските софтуерни фирми се актуализират изключително рядко. Появяват се новини от 2005 година – дали наистина те са важни за някого? Липсват цели страници и това на никого във фирмата не прави впечатление… Но със сигурност посетителите го забелязват!

2-3 от фирмите са чули какво представлява и са направили корпоративен блог. Но са забравили най-важното – че в този блог трябва да се пише! Много неприятно се чувства човек в блог, който съшествува от две години и в който има общо десет поста! Такъв блог по-добре да не е online.

Интерактивност

Под интерактивност разбирам възможността посетителят да установи връзка с фирмата – да даде мнение в сайта, да зададе въпрос (на който да получи отговор, разбира се), да може да участва в обсъждането на нова версия на продукт или в представянето на нова технология на работа…Дори и най-елементарната проява на дружелюбност от страна на фирмите би била от полза – например в продуктова страница посетителите да могат да изпратят запитване или е-мейл до продуктовия мениджър…

Интерактивността на Интернет страниците на повечето от българските софтуерни фирми е почти нулева! Посетителят спира, чете дълго и напоително колко велика е фирмата, и ако все пак още има желание да се свърже с нея, той попада на е-мейл от типа office@, info@, companyname@, jobs@, career@… В още по-лошия случай го карат да попълва форма със запитването си, която информация изобщо не е ясно кой във фирмата чете… Не е много дружелюбно, нали?

Приятни изключения

За да не сме черногледи, ще споменем, че има 2-3 приятни изключения, които успешно се справят с практиките на Интернет маркетирането:

Тези Интернет страници са направени с визия, с мисъл и фантазия. Личи си, че е пипала ръка на професионалисти – както дизайнери, така и маркетьори и продавачи. Информацията е представена интересно, свежо и стегнато. Потребителят се увлича и лека-полека пред него се отварят нови врати. А когато поиска да говори с някой от фирмата, във всеки момент знае как да го направи. Браво!

Разбира се, в този списък на добрите практики логично попадат софтуерните фирми, които представляват развойни центрове на глобални компании или компании – лидери в дадена продуктова област като Software AG,VMWare и Tumbleweed. Доколкото тези практики са привнесени отвън, за мен представляваха по-голям интерес чисто българските фирми и техните практики за Интернет маркетинг.



Коментари

  1. Ивелина Атанасова септември 21st

    Comment Arrow

    Поли, тъй като аз самата съм част от компания, която се занимава с интернет маркетинг и също се изправям пред проблемите, за които ти говориш:
    -сайтове, създадени, но не поддържани – със старо, неактуализирано с години съдържание
    За съжаление колко по-малко (или изобщо) се обновява съдържанието толкова по-зле за Google Page Rank-a – търсачката и потенциалните клиенти губят интерес към сайта
    -другата крайност са цветни, мигащи и скъпи, но сложни за управление сайтове без текст
    Как тогава да бъдат оптимизирани и да бъдат качени напред в резултатите на търсачките?

    Навън, а вече радвам се и у нас все по-популярни стават леките, изчистени сайтове – често на блогов принцип (който е измислил WordPress платформата е велик човек), за да се вложи време, енергия и пари в маркетинга на самия сайт, а не във Flash-анимациите. Добрите SEO резултати, съдържанието, лесната навигация и ориентираните към клиентите и продуктите на фирмата сайтове се доказва, че продават, а не анимациите и картинките.

    От тази гледна точка и като човек от бранша – БЛАГОДАРЯ за хубавата и полезна статия! И за това, че пишеш открито за съществуващите проблеми – надявам се в най-скоро време да започнем да пишем статии, в които НЕприятните изключения са 2-3 :-)


  2. Поли Козарова септември 21st

    Comment Arrow

    Иве, благодаря ти за включването!

    И аз, честно казано, се надявам на същото! Замисляйки се за причините, обаче, те в повечето случаи не са в самите маркетьори, а в ръководството на фирмата или в т.н. Интернет дизайнерски студиа.

    Аз самата съм работила над проект за нова Интернет страница, който беше много съвременен, олекотен и насочен към посетителя по замисъл, но който избраната агенция (една от най-популярните в България!) имаше затруднения да осъществи!

    Друг пример, за който се сещам, е една приятелка, която маркетира точно софтуерна фирма. Нейните шефове имат точно определена представа за това как трябва да изглежда и какво – да съдържа Интернет страницата на фирмата и тя наистина се измъчва много от ситуацията, но не намира начин да убеди ръководството в правотата си!


  3. Григор Йовов септември 22nd

    Comment Arrow

    Поздрави за актуалността на темата. Актуална е, защото както ти
    сама на няколко пъти в статията подчертаваш, се намираме в момент от развитието на технологиите, когато наистна може да си позволим да сме по взискателни дори към българските уеб фирмени страници.

    Аз самият като човек, който се е занимавал с консултиране на фирми по изграждането на техните уеб сайтове, имам преки наблюдения върху начина на мислене и манталитета на тези компании. Първо искам да кажа, че по проектите не съм работил само аз, а и много от мойте колеги по онова време.

    Като цяло има една нагласа (дори и в ИТ сектора) ако може да се мине по-леко с разходите по дадена дейност в случая уеб сайт. За това често хората прибягват до приятели и познати за изработката на сайове, а посланията ако не собствени техни, то със сигурност не са написани от хора, които имат и най-малък досег с маркетьорството.

    Съдържанието в такива сайтове не се обновява често поради това, че те не са направени с идея за развитие,а като еднократен акт на реклама. Необходимостта от поддръжка (а от там и на SEO) не е осъзната и аз съм имал случаи, в които се е налагало да обяснявам защо след като си направят сайт на фирмата трябва да се плаща хостинг и домейн.

    Ситуацията с ИТ фирмите едва ли е толкова плачевна, но общият манталитет не е подминал и тях. Доста от клиентите ми са били такива, които са се опарили от нечия приятелска услуга и накрая търсят услугите на прфесионално уеб дизайн студио за да имат нещо, което върши работа.

    Напоследък виждам подобрение в начина, по които се случват нещата и съм оптимист за бъдещето на Интернет представянията в България.


  4. Поли Козарова септември 22nd

    Comment Arrow

    @ Григор, благодаря ти за коментара! Да, все още голяма част от българските бизнесмени гледат на направата на фирмен сайт не като на дългосрочен и активен маркетингов проект, а като на еднократно харчене на пари за реклама. В ИТ бизнеса е малко по-иначе на теория, но бърза разходка из сайтовете ще те убеди в споделените от мен впечатления…

    Дали това пък означава, че самите фирми, които предлагат услуги за дизайн, развитие и оптимизация на съдържанието на корпоративни Уеб страници, не са си свършили добре работата? Ако клиентите не разбират стойността на продукта, дали само тях трябва да сочим с пръст?


  5. Григор Йовов септември 23rd

    Comment Arrow

    И според мен не е коректно да се хвърля вината само върху едната страна (която и да е тя). За да бъда честен обаче най-вече към собствения си опит трябва да кажа, че в повечето случаи клиентите са основната причина за такива несполучливи проекти, защото клиентът е цар (аз вярвам в това) и като всеки такъв има право да направи своите грешки и нерядко се възползва от това си право.


  6. Поли Козарова септември 23rd

    Comment Arrow

    @ Григор

    Да, и аз винаги съм на страната на клиента, но е правилно тази ситуация да взима предвид отговорностите и на двете страни. Все пак, убедена съм, че трябва повече публичност и кампании за разясняване на естеството и бизнес ползите на Интернет маркетинга, за да може една обикновена фирма да е наясно с това, което й предстои.


  7. Публисити септември 24th

    Comment Arrow

    много жалко, особено самия сайт на BASSCOM – http://www.basscom.org/


  8. Поли Козарова септември 24th

    Comment Arrow

    Да, визията му е доста неактуална, както и съдържанието.


  9. Уеб Дизайн България ® септември 26th

    Comment Arrow

    Благодаря, Поли, за чудесната статия и анализ на ситуацията. Става въпрос за софтуерни фирми, но после идва и дизайна и няма как да не се включа.
    Поради горе изредените положение, ние започнахме тези дни да правим чисто новия си уеб сайт и до края на ноември надявам се да е готово всичко. Дори и домейна ще е нов. Както и да е.

    А за това какво цени клиента мога да споделя от личен опит един реален случай от среща с една фирма. Вадя само едно изречение като цитат:

    „А.. те без това уеб сайтовете никаква работа не вършат“.

    С което финализирам и даже няма нужда да коментирам.
    Поздрави на всички и се радвам, че пишете. Фен съм на Поли и от скоро и на Ивелина!


  10. Поли Козарова септември 27th

    Comment Arrow

    @ Антон

    Здравей и ти благодаря за включването. Радвам се, че предприемате стъпка към цялостна преработка на сайта – това всъщност е абсолютно необходимо при смяна на дизайнерските тенденции и Уеб технологиите. В крайна сметка, както във всичко, така и в Интернет маркетинга си има мода :)

    Клиентите нищо чудно, че мислят така – ако не са използвали Интернет маркетинга в неговата цялост, а са направили един Уеб сайт и са го оставили в началното му състояние, разбира се, че никаква работа не им е свършил. За една фирма, която работи в друга индустрия и която не е „изкушена“ от програмиране и Интернет, може би е нормално, че нещата стоят по този начин. Въпреки, че е тъжно!

    Но за софтуерните фирми, честно казано, не ми се иска никак да е така.

    Всички ние в маркетинг гилдията явно трябва здравата да поработим, за да променим мисленето относно ползите от Интернет маркетинга!


  11. Поли Козарова септември 27th

    Comment Arrow

    И аз съм фенка на Ива! Горещо препоръчвам и често чета нейния блог http://www.markbit.net, от който може да се научи много за тайните на Интернет маркетинга.


  12. Общувай.ком септември 28th

    Comment Arrow

    Единственото уточнение, което внасям, е за изработката – споменала си, че са правени от ‘начинаещи програмисти’ (свободен цитат). Истината е, че в повечето случаи отгоре идва едно искане какво точно да се направи и това е всичко. :) Т.е. реалните изпълнители не са виновни, просто клиентските решения (разбирай исканията на шефовете) са консервативни и не приемат нови идеи или съобразяване с тенденциите. А няма как изпълнителите да проявяват свободна креативност при ясни (макар и привидно неправилни) изисквания. :)


  13. Поли Козарова септември 28th

    Comment Arrow

    @ Марио

    Благодаря за коментара. Нищо против начинаещите програмисти, но отговорността за уеб сайта не бива да се носи само от изпълнителя. Става въпрос за това, че проектирането на фирмен уеб сайт не бива да е дело само на разработчиците, а маркетингов проект, чиято визия се създава от самия клиент, от ръководството и от маркетинг специалистите. Едва тогава концепцията трябва да се даде на дизайнери и програмисти, независимо дали е вътрешен екип или външен изпълнител.


  14. Общувай.ком септември 28th

    Comment Arrow

    Точно това се опитах да кажа – отговорността не е само на изпълнителя, ако такива са изискванията. Колегите ми не са виновни, че са изградили такъв продукт, ако такова е било желанието на клиента. И ако последният не си е развързал кесията достатъчно за нещо по-истинско :)


  15. Comment Arrow

    Хубава дискусия стана, радвам се. И е момент да допълня.
    Всичко е много точно както Марио го описва и коментарите на Поли също.
    Обаче винаги има какво да се направи.
    И ще кажа пример от нашата практика напоследък, която смятам за много положителна в тази сфера.

    Когато клиента казва своите нужди, след като изслушаме внимателно всичко, излагаме своите коментари и забележки, както и даваме предложения и идеи от нас. По този начин клиента има вероятност да се вслуша в нещо и заедно да го изкоментираме отново и да стигнем до обща идея и решение. Често идеите на изпълнителите са добри за бъдешето на клиентския уеб сайт.

    Идеята тук е, да представи по подходящ професионален начин предложението, за да не се игнорира. Тоест изпълнителя трябва да остави наистина професионално впечатление, което да получи уважение и внимание.

    Така нещата стават, малко по малко (естествено не винаги) но е все нещо и е добре за двете страни.


  16. Поли Козарова септември 28th

    Comment Arrow

    Да, и това за съжаление е вярно и за фирми от софтуерния бизнес.

    Дори тези фирми не разбират значението на уеб сайта като маркетингов проект и инструмент и то до степен, в която използват разработването на собствения си сайт за обучение на новопостъпили програмисти, без да им се дават указания за това какво трябва да се постигне със сайта, каква да е визията и така нататък…

    Мениджърската култура у нас по отношение на възможностите на Интернет маркетинга е все още слаба.


  17. Поли Козарова септември 28th

    Comment Arrow

    @ Антон

    Благодаря за споделената практика. Това е наистина един много добър и активен подход, който подпомага клиента за генериране на верни решения и повишава шанса за успех на уеб проекта. Поздравления!


  18. Общувай.ком септември 28th

    Comment Arrow

    @Радев, исках да обърна внимание и на това по-горе, но забравих :) Само че това са 2 гледни точки за нещата.

    Ти си прав в случая, че клиентите (обикновено неспециалисти) идват при вас с някаква идея и вие, като специалисти, трябва да я реализирате. И като хора с опит в бранша може да предлагате креативни идеи относно usability, дизайн, технически характеристики и прочие. Това обикновено минава – както при вас, така и при мен като фрийленсър.

    Само че във фирмите има няколко човека, които са там на заплата и тенхия мениджър/началник им спуска една задача. И толкова – там връзката не е ‘клиент – изпълнител’, а ‘началник – подчинен’ и слушаемостта е далеч по-малка. Казвам го като човек, който е работил и от двете страни и знае колко силна е психологическата граница.

    Поздрави,
    Марио


  19. Поли Козарова септември 28th

    Comment Arrow

    @ Марио

    Положението такова мислене, което подтиска активността на служителите, дори и на тези на средно мениджърско ниво, които обикновено се занимават с проекта за уеб страница, не води до нищо добро.

    Аз лично бих предпочела в такъв случай да не се занимавам като изпълнител с такъв клиент или пък да искам директен достъп до собственика или по-висш мениджър за прокарване на нужните решения.


  20. Марио Пешев септември 28th

    Comment Arrow

    Аз съм го правил, но все пак да не забравяме, че клиентът просто ще отиде при друг изпълнител и все пак ще достигне крайната си цел… А ние трябва да се храним с нещо, нали така?

    Въпреки всичко ‘клиентът винаги има право’ – ако той смята, че това е правилно, невинаги може да погледне отстрани на нещата.


  21. Поли Козарова септември 28th

    Comment Arrow

    Дааа, узряването на клиентите не е бърз и лесен процес, най-добре е да идват образовани, но това рядко става, нали?


Твоето мнение

  • Аватар

    ТИ


Comment Arrow




За автора

Поли Козарова

Маркетингов експерт с 14 годишен опит и специализация в маркетирането на IT продукти и консултантски услуги.