За ползите и смисъла на състезанията в бизнеса

В началото на най-активния бизнес сезон – есента – много бизнес състезания нашумяха в медийното пространство. Фестивал на Асоциацията на рекламните агенции. Годишен конкурс за най-добър български уеб сайт. Класация на БАУРЧР за това как българският бизнес оценява българските университети! В края на работната седмица очакваме включване и от Пловдивския технически панаир.

Какво става?

Да си призная, като човек-индивидуалист, аз определено съм голям почитател на водещите постижения във всички човешки области, в това число и в бизнеса. Радвам се на всеки успех, защото знам, че той издава качества, труд, талант, стойност! Но никога не съм била състезателна натура в смисъл да съм изпитвала желание да получа някакво признание по специален повод от някаква специално създадена за същия този повод институция.

Защо ли? Може да е остатък от минали преживявания – все се уреждах да съм second best в различните състезания, в които се включвах от детските ми години та досега. Веднъж не заминах на международна олимпиада, защото бях момиче. После ми се случи да завърша средно образование с 5,99 диплома, защото си позволявах да имам и изразявам своето мнение в гимназията… Това обаче вече съм го преживяла. Защото се убедих, че в много случаи състезанията и конкурсите не събират всички добри кандидати и не дават правилна представа за областта, в която се раздават наградите.

Всяко състезание в бизнеса има определени цели и в този смисъл обслужва определени интереси. Можем само да предположим какви интереси стоят зад състезанията, които предизвикват вниманието ни в тези есенни дни:

Най-добрите реклами в България – няколко рекламни агенции си разменят награди във време, в което рекламните бюджети силно се съкращават. Наградите се присъждат от представители на същите тези рекламни агенции!
Медали от Пловдивския технически панаир – награждават се от един вече частен панаир само продукти на фирми, които са си платили да участват в него. Кой може да каже каква стойност има зад един златен медал на българска машина, произвеждана от предприятие, което продължава да губи пазарите си и работи на половин работен ден?
Най-добрите български университети – представители на бизнеса дават оценка за това доколко кадрите, които излизат от университетите, навлизат бързо в работния процес. Говори ли тази оценка за желание за сътрудничество с университетите от страна на бизнеса или за липса на желание да инвестира в първоначално обучение на новоназначените млади служители? Къде е истината?

Истината може би ще стане ясна, ако са по-ясни критериите за оценка. В повечето случаи обаче те не са.

Другото, което ме кара да се съмнявам в смисъла от бизнес състезанията, е странният начин на привличане на желаещи да участват. Те или са избирани незнайно как, или трябва да платят за честта да бъдат оценявани! Дали ако заплатят n-броя пъти, може да се подразбира, че шансът им за получаване на награда нараства?

Ако едно състезание у нас има история, никой не следи какво е станало с наградените през миналите години.Те биват забравени веднага след „победата“. През 1998 година софтуерната фирма, чиито маркетинг мениджър бях тогава, беше първата българска фирма, номинирана от Европейската комисия за получаване на ICT Prize. Няколко години след това получихме покана да участваме в поредното награждаване. Условието за участие беше да попълним един специален въпросник какво е станало с наградения ни продукт, как се е развивал в годините след номинирането, какви продажби са реализирани… Историята на състезанието не означава просто да има списък с награждаваните през годините. Трябва да има проследимост, да се види смисъла, да се оцени развитието!

И накрая, нека да не забравяме две неща:

Човешката история показва, че признанието за това кои са най-добрите, за съжаление често идва много късно. Понякога след смъртта. В бизнeса – обикновено след напускането на компанията… Най-добрите обикновено преживяват много трудности и срещат огромни спънки по пътя си напред. Просто защото такава е човешката природа. Леонардо е завършил живота си във Франция. Форд е бил два пъти в затвора. Лий Якока буквално е бил принуден от наследниците на Форд да напусне.
Най-добрата оценка за стойността и ценността в бизнеса не се дава от специално назначена комисия. Най-добре оценяват пазарът и потребителите. Докато не въведем състезания за рекламна агенция, повишила продажбите на рекламирания продукт най-много, или за уеб сайт, през който са реализирани най-много електронни разплащания, или за продукт, който не е имал рекламация през последните две години, аз ще продължавам да се съмнявам в смисъла и ползите на състезанията в бизнеса!

А вие какво мислите?

От Поли Козарова

Коментари

Ивелина Атанасова септември 27th

Любима мисъл и един от лайтмотивите на живота ми „Човек е или овца и е част от стадото или е господар на небето, като самотният орел“ – и едното, и другото има своите предимства и недостатъци – човек е това, което е …..
…… или това, което избере да бъде!!!!
Поли Козарова септември 27th

Чудесна мисъл, издаваща борбеност и мотивация за победа!
Ивелина Атанасова септември 27th

Надявам се
Желяз Кольовски септември 30th

Единственият правилен барометър за това колко добре маркетинговия отдел си е свършил работа е размера на ръста на продажбите подчертавам ръста ,а не количеството. Важни са също мнението на ключовия таргет,тяхните нагласи и още и още….А наградните конкурса от типа най-добра реклама и т.н. са нищо повече от актив на рекламата агенция ,който да сложи във визитката си и от там да скочи и цената.
Подкрепям повече състезания вътре в самия отдел с цел стимулиране на активността и амбициозността на самия екип..
Поли Козарова октомври 2nd

@ Желяз

Благодаря за коментара! Да се предизвика състезание в самия отдел по маркетинг и продажби е чудесна идея! Много отдавна някои фирми практикуват излъчване на победител за месеца или годината, особено фирмите, които се занимават с мрежови маркетинг.

Аз бих добавила само, че зависи от начина, по който е организиран отдела – ако има специализация по продукти и услуги, а фирмата има разнообразно портфолио, много важно е критериите за сравнение така да бъдат изчистени, че предварително да не се отсяват някои от хората. Пример – една фирма продава CAD продукт на цена 1000 Евро и продукт за банковата система на много по-висока цена, за които отговарят различни хора. Невъзможно е директното сравнение, трябва да се дефинират много прецизни критерии.
Дева януари 4th

Всички тези PR глупости са добре познати в професионалните кръгове и много правилно отбелязваш Поли, слабите страни. Моят шеф, когато назначава нов човек на ключова позиция задължително осигурява поне трима състезаващи се за едно работно място, като в края на изпитателният период, оцелява само един. Да вярно, харчи малко повече пари, но пък ползата е неизмерима – освен възпитание на новичкия, че мястото му е под въпрос под всяко време ако не се доказва и не работи ефективно, така се подбира и най-кадърният човек за всяка позиция. Ако някога имам собствена фирма, ще спазвам същите принципи.
Поли Козарова януари 4th

@ Дева – Благодаря за първото ти включване с коментар в блога!

Има хора, които умеят да работят добре под напрежение, и други, които не показват най-доброто от себе си в такава ситуация. Затова с конкуренцията вътре във фирмата според мен не бива да се прекалява.

Аз самата дълги години работих в подобна среда и може би това ми помогна де се развия, но някои от колегите ми се почувстваха стресирани и си отидоха. Бяха кадърни хора, та не знам какво фирмата спечели от това?