Панаири, панаири…

Това е кратък репортаж от есенния Пловдивски панаир. Не бях ходила на това изложение десет години. Преди това съм участвала два пъти като изложител с фирмата, за която работех, но преценихме, че няма смисъл една софтуерна фирма, работеща предимно за външния пазар,  да се излага там, а и съчетано с CEBIT в Хановер, Systems в Мюнхен и БАИТ ЕКСПО в София панаирните ни участия за година по едно време силно ни натежаха…

След десет години панаирът ми се видя променен и то в много отношения за добро.

Изключвам напрежението около намирането на хотел в Пловдив, невероятните цени, сравними с цените в Берлин, Лондон и Париж, ниското качество на хотелското обслужване, зле поддържаната градска инфраструктура и лошия транспорт, на които стават свидетели чуждестранните участници и посетители и разнасят славата българска…

Самият панаир обаче е значително по-добре поддържан като палати, тревни площи, места за почивка и разговори, места за хапване. Сравнявам с околната му среда и с времето отпреди десет години. Информационният център работи стегнато, налични са брошури за самия панаир, програма за събитията, професионално изработен каталог на участниците, достъпен в печатен и CD-вариант. Като имаме предвид, че на сайта на панаира имаше on-line каталог на участниците във всички изложения, това беше напълно достатъчно човек да организира и подготви посещението си на панаира, ако е отишъл по бизнес, разбира се.

Самият замисъл – да се направи ежегоден технически панаир, който напролет събира фирми от леката индустрия, а наесен – от така наречените тежки отрасли, е чудесен. Всъщност есенното изложение е съвкупност от няколко отделни изложби

• Акватех – изложба за технологии и управление на водите
• Аутотех – транспорт и автосервизно оборудване
• Елтех – електротехника и електроника
• Енеко – енергетика и екология
• Инфотех – информационни технологии
• Машиностроене
• Стройтех
• Химия
• Автосалон

Трябва да признаем, че тематично панаирът е много добре замислен, с фокус върху съвременни отрасли и с усет за иновациите в тежката индустрия. Според мен единствено Инфотех стои някак слабо и необосновано в тази компания. Ясно е, че има как да се позиционира, но това не е направено и на практика ИТ изложението е със затихващи функции. Особено откогато ICT Media се оттегли като съ-организатор.

Общо около 1600 компании тази година са участвали като изложители. Най-силни бяха изложенията Машиностроене, Автосалон, Енеко и Аутотех. Това е очевидно по-слабо от предишни години, понеже някои палати бяха полупразни, а имаше и незаети палати. Панаирният офис трябва здраво да се потруди за да обоснове ползите от участието там и да мотивира компаниите, особено българските, да не се отказват.

Очевидно въпреки кризата и въпреки промените в собствеността панаирът в Пловдив се радва на интерес от страна на чуждестранните изложители. Имаше сериозно участие на бизнеса от Германия, Гърция, Турция, Русия, Полша, Унгария, Австрия … та дори и представители на Южно-африканската република!

И сред чуждите, и сред българските фирми имаше такива, които се бяха подготвили много добре, но като цяло у нашите фирми се усеща едно незнание за какво точно служи панаира и как да се използва най-рационално престоя там. Какво имам предвид?

• Като експонати, ясно е, че фирмите бяха прекалили и бяха закарали почти цялата си продуктова гама в Пловдив, вместо да наблегнат на видео-материали и презентации, въобще да използват някак предимствата на съвременните технологии. Нали си представяте огромни багери, до тях няколко фирми с по няколко електрокара всяка, стругове и камиони, и между тях се провират с мъка посетителите! Ако това беше изложение на животни, навярно, ако зависеше от българите, цялата зоологическа градина щеше да е вътре!
• На много места имаше достатъчно информация за фирмата и продуктите, но почти навсякъде информацията беше на български език, а липсваха хора, които добре говорят чужди езици. Имаше и фирми, които раздаваха информационни материали само при запитване, което според мен не е много добра практика.
• Конструкцията и дизайнът на щандовете като цяло беше много демоде. Над 80% от щандовете бяха изградени по възможно най-евтиния начин, затворени, с места за сядане на посетителите някъде вътре, без достатъчно визуална информация като плакати, надписи, обяснения и други. Знам, че разходите за панаирно участие не са малки, но ако фирмите инвестират еднократно в щанд, който си остане техен и се превозва заедно с експонатите на няколко панаира в продължение на 4-5 години, със сигурност такава инвестиция ще се изплати! Още повече, че ще бъде имиджов и уникален!
• Служителите определено не бяха настроени много комуникативно. Там, където има активен отдел маркетинг и продажби, се виждаше друго отношение – посрещане с усмивка, искаха и даваха визитки, обясняваха и предоставяха материали. Но това се случваше в около 20% от случаите. В останалите им теглех думите с ченгел от устата, както се казва. Или с неудоволствие ми обясняваха, че не са от продажбите, а просто е трябвало да дойдат на панаира, за да има някой на щанда. Явно е необходима повече и по-сериозна подготовка на хората, които стоят на щанда, защото такова поведение просто обезсмисля вложените ресурси!

Правеше впечатление факта, че по-активни в участието си бяха фирми, основани през последните 20 години и тръгнали, както се казва от нулата. Наследниците на държавните предприятия бяха някак изолирани от обикновените посетители, сякаш се чудеха на кой свят се намират и предимно се оплакваха от ситуацията, вместо да действат.

Общото ми усещане е, че има доста жизнеспособни български фирми в тежката индустрия, с визия за развитие, със собствени продукти, произведени със съвременни технологии, с активни отдели по маркетинг и продажби, които работят професионално, а не чакат някой друг да им свърши работата. Засега това са около 20% от фирмите, което може би обяснява защо толкова много български компании изпитват сериозни затруднения днес!

Вие бяхте ли на панаира? С какви впечатления останахте?

Коментари

За автора