Вторник 13-ти, без розови очила…

Уви, понякога розовите очила се чупят…
Най-хубавото от всичко е, че живеем в България – най-лошото,че живеем в България!

…Управител съм на малка IT фирма, с големи амбиции и когато започна да правя нещо както трябва, „колегите“ казват ти си луд да даваш такива пари…и куп още други неща…
Налага ми се да знам малко за маркетинга,за рекламата и още ред неща за да оцелявам…чета когато мога с интерес,но адски много ме дразни в почти всички четива и лекции, че се коментира чуждия опит – той НЕ работи в България за съжаление….

Явно днес и моите розови очила са счупени…

Наистина маркетинговите бюджети се свиват в най-неподходящият момент тук в България.

Най-вече в сферата на маркетинговите проучвания в която аз съм зает, а след това и средствата за рекалма. Така се преминава в едно вегетативно състояние и както много добре си казала то може само запази бизнеса за известно време, но не и да му даде възможности.

Хората в България предпочитат да изчакат и да видят какво ще се случи с тези, които опитат нещо подобно. Поне според мен не дори в чисто изследователски намерение, а просто за да гледат „сеира“ на оптимистите и да се кефят колко „разумни“ са те неинвестиращите когато някой претърпи неуспех.

Мила родна картинга.

И за да не влизам и аз в групата на песимистите:

„Има надежда. Вярно, паднахме с 4:1, но гледаме напред!“

@ Николай

Благодаря за коментара! Да, в България това е най-трудно (освен кризата) – да се разчупи модела на мислене на българина, който трудно възприема прилаганите по цял свят похвати за маркетиране и продажби, и да се намерят подходите, които хем са теоритично верни, хем ще ти вършат работа и ще ти носят резултати. Както и да не лъжем, да работим повече, да се подпомагаме взаимно…
Но затова сме на тоя свят – да се учим непрекъснато.

А розовите очила все пак ще трябва да ги поправим

@ Григор

Българският ни манталитет… Наистина мила родна картинка, и много актуална (имам предвид мача и реакциите след него). С общи усилия трябва да променяме нещата. Бизнес без риск, без хъс и желание за победа не става.

Според мен нещата са трудни не заради манталитета на българина или заради модела на мислене.
Просто в България в повечето сфери на бизнеса всъщност няма никаква конкуренция, колкото и да изглежда, че има.
А без да има конкуренция, ама истинска, на кого ли му пука за това или онова.

Да, липсата на конкуренция или по-точно псевдо-конкуренцията със сигурност е една от причините бизнесът в България да е толкова труден.

Конкуренцията в най-печелившите отрасли – енергетика, телекомуникации, строителство на инфраструктурни обекти, ИТ и др. е всъщност сведена до локални представители на глобални фирми и/или до ограничен брой играчи, чието пазарно присъствие се благославя от специално създадени за целта административни регулатори на пазара. Обикновено такива фирми разполагат с големи финансови ресурси или могат да ползват банкови кредити при специални условия. Останалите … си пукат розовите очила.

Поли,

Бизнесът по същество е боксов мач. И в боксовите мачове има правила, но много често се случва играчите да не ги спазват и да си разменят непозволени удари с цел да се извади извън строя противника и да се спечели мача. Покрай тази криза много от фирмите се борят отчаяно само и само да оцелеят и не се спазват никакви правила, нито професионални, нито човешки. В България нещата открай време са такива, но сега е много вероятно да се изострят.
По въпроса за ментора. Има едно друго решение, което успешно би могло да замести менторството в случая и то се нарича мозъчен тръст. Идеята за мозъчният тръст е добре разгледана от Наполеон Хил в неговата книга „Зaкoнът нa успeхa: Moзъчният тръст“
http://www.book.store.bg/c/p-p/m-59/id-13229/zakonyt-na-uspeha-mozychniat-tryst-kn-1-napoleon-hil.html
Когато сте изчерпали всички възможности, знайте едно: не сте !
И най-важното – никога, ама никога не се предавай !

@ Янко

Да, за съжаление напоследък бизнесът е като боксов мач на професионалисти, определено не е за хора с нежни души Всъщност това трябваше да се очаква като се има предвид манталитета на българите и това, че не сме свикнали да спазваме правила и да работим в конкурентна среда. Но, както казваше един мой познат – никой не ни е обещавал, че ще ни бъде лесно, а само интересно!

Благодаря за изпратения линк към книгата на Наполеон Хил, тази не съм я чела, ще си я поръчам.

Привет Поли,

Според мен сериозен проблем е конкурeнцията и най-вече в отношенията между самите конкуренти.

Няма толерантност мужду участниците в един бранш, повечето смятат, че като злословят по адрес на конкурентитея, дават ниски цени и обясняват как другите надували цените или че това, което им се предлага, не е ефективно, печелят клиенти… Любимият им израз е „Не се занимавай с тези дай ми еди-колко си пари и ще видиш кви хубави неща ще ти напарвя“. Никой не уважава работата на другите. Всеки на думи е най-добрия. Практика е да се предлага по-ниска цена от конкурент без дори да си се запознал с изискванията, а след това да се мисли как ще се направят нещата, в резултат на което винаги излизат допълнителни разходи и всичко става „кръпки и недомислици“.
Ако обърнете внимание на рекламите навсякъде около нас: най-използваната фраза е“най-ниските цени и най-добро качество“. Всеки знае, че това е откровено скриване на истината.
Винаги евтиното излиза по-скъпо, но…

От моя опит в нашата работа винаги най-малко знаещите говорят най-смело и най-много подценяват работата на другите. Стряскащото е, че в повечето случаи знанията им са меко казано бедни, а съветват толкова смело, че това не ставало, онова не е добре и т.н. А лошото е че хората (клиентите) се чудят кой говори истината и кой ги лъже и в крайна сметка често остава разочаровани от целия бранш.

Но, всяко зло за добро. Нека сменим розовите очила с оранжеви (както се пее в една детска песен за един намусен и невярващ чичко), защото това е възможност да се отличим от останалите. И на фона на посредствеността оранжевото ще изпъкне, да покажем че ние сме разлини.

@ Стефан

Благодаря ти за мнението! Както обикновено, много аргументирано и лично преживяно.

Този аспект, който ти споделяш е много важен – че борбата на всяка цена между конкурентите и неспазването на добър тон и правила в едни бранш в крайна сметка води до различни негативни ефекти!

За фирмите: Те са принудени да смъкват цени и силно да намаляват печалбата си. Това намалява възможностите им да поддържат качество, да наемат добър персонал и да ре-инвестират средства в развитие на бизнеса.

За клиентите: Необосновано ниските цени, особено на продукти с висока себестойност, водят обикновено до това, че доставчикът компенсира с ниско качество на съпътстващите услуги или поддръжката, или ако става въпрос за услуги – изпълнява работата криво-ляво или удължава времето за изпълнение на един проект и пак си взима парите от клиента.