5 лесни правила за избор на маркетьор

Този пост е за бизнес мениджърите и мениджърите по човешки ресурси, които са изправени пред избора на нов маркетьор. Съдейки по обявите за търсене на маркетинг специалисти и по собствения си опит, много от тях използват странни критерии при подбор на маркетьор.

Тези лесни за следване правила ще ви помогнат да откриете търсения човек:

Правило #1 – Кандидатът трябва да има нужния за вашата фирма опит

Опитът на кандидата е от съществено значение за начина, по който ще се справя със задълженията си, ако бъде избран. Това е важна част от неговото CV.

Какво можем да прочетем за опита на кандидата между редовете в неговата биография –

  • Кандидатът се е застоял в една фирма без да е сменял позицията си или локацията на офиса – не е много амбициозен и склонен към промени;
  • Кандидатът е сменял често работата си – не е склонен да работи задълбочено и упорито, може да е конфликтен, а може и да се е възползвал от информацията и знанията, които е получил в една фирма и да е продължил нататък…
  • Кандидатът всеки път е сменял бизнеса, в който работи – няма универсални маркетьори, дори топ-маркетинг мениджърите на големите фирми обикновено продължават да се изявяват в същата индустрия!

Разбира се, изборът на най-опитния кандидат, е свързан с по-висока заплата. Добрите специалисти струват скъпо.

Ако работите в иновативен бизнес, може би е по-подходящо да потърсите съвсем млад човек, който няма достатъчно опит, но има много идеи и е склонен да експериментира и поема рискове. В такъв случай разберете защо кандидатът се насочва точно към индустрията, в която работите. Така ще се ориентирате за това какви са целите и професионалните му амбиции и ще може ли да се справи с работата.

Правило #2 – Кандидатът трябва да говори с ентусиазъм за своята професия

Поговорете с кандидата за това, което кандидатът е изброил като свои работни задължения в настоящата и предишните си фирми. Помолете го да ви разкаже по-подробно с какво се е занимавал, какви са най-големите си постижения, какви са били професионалните му затруднения.

Ако кандидатът няма опит, попитайте го как си представя своето ежедневие на маркетьор?

Ако той ви отговаря сковано и без въодушевление, ако не забелязвате огънче в очите му – по-добре забравете за този човек. Нужен ли ви е човек, който не изпитва удоволствие от работата си?

Правило # 3 – Кандидатът не трябва да злослови за институцията, където работи или учи

Това правило наистина е много съществено. Има, разбира се, фирми, в които е трудно да се работи, има и бизнес мениджъри и собственици, които е по-добре да отминеш. Но ако кандидатът не успее да намери баланс в думите си при разказа си за фирмата, в която работи или която вече е напуснал, това е знак за тревога.

Ако пък злослови за университета, който е завършил, интересно защо не е потърсил начин да се премести и да учи в среда, която му допада и съответства на критериите му?

Ако кандидатът вижда във всички институции, в които е работил или учил, само негативната страна и обяснява нежеланието да бъде в тази среда, само с лоши условия, слабо ръководство или злобни колеги, каква е гаранцията, че той може да разсъждава обективно и да се справя в трудни ситуации като общува с различни хора?

Правило # 4 – Кандидатът трябва да знае основни факти за вашата фирма

Попитайте го защо кандидатства точно във вашата фирма и какво знае за вас? Попитайте го откъде е получил тази информация. Помолете го да ви каже нещо повече за продуктите ви, за важни събития в историята на фирмата, за вашите конкуренти.

Ако той не си е направил труда да ви проучи предварително, значи кандидатства на конвейр, без да се интересува от конкретния бизнес и специално от вашата фирма. Такъв човек трудно ще приеме спецификата на работата ви и непрекъснато ще философства и цитира общи неща, когато се налага да върши нещо конкретно или да вземе решение.

Правило # 5 – Кандидатът трябва да е готов да премине през тест

Само разговор с кандидатите, пък били те няколко и с различни хора от фирмата, не са достатъчни, за да прецените качествата им. Дайте възможност на кандидата да изпробва знанията и идеите си върху конкретна тестова задача. Помолете го да направи план за разработването на нова интернет страница на фирмата, план за провеждане на рекламна кампания на новия ви продукт, да направи оценка на новите ви продуктови брошури…Нека да направи кратка презентация на своите изводи, идеи и предложения по темата.

Не злоупотребявайте с времето на кандидата – все пак, това е инвестиция на зелено от негова страна. Избраната задача трябва да може да се изпълни без да се работи дни и седмици наред. Но ако той откаже да помисли и да изпълни теста, имате сериозен повод за колебание относно професионалните и личните му качества…

Нито едно от правилата не бива да се абсолютизира. Отново – търсете баланса в своята оценка, сверете я с тази на колегите, които са интервюирали кандидата и … все пак, доверете се и на интуицията си!

В Маркетинг Буркан можете да прочетете и други постове по темата:



Коментари

  1. Григор Йовов ноември 3rd

    Comment Arrow

    Здравей Поли,

    Искам да допълня, че този пост е и за маркетьорите, защото винаги е хубаво да знаеш какво се очаква от теб и върху какво трябва да работиш.

    Благодаря ти за ценната информация 🙂


  2. Поли Козарова ноември 3rd

    Comment Arrow

    @ Григор

    Благодаря ти за коментара!

    Много правилно забелязваш, че всичко казано е и в помощ на маркетьора. Освен, че може да очавка определени неща да се случат по време на преговорите му с нова фирма, той може и сам да ги предизвика!

    Винаги трябва да заемаме проактивна позиция и да можем да подчертаем своите предимства при кандидатстването за работа като ги съчетаем с изискванията на конкретната фирма.


  3. Уеб Дизайн ® ноември 16th

    Comment Arrow

    Всички знаем, че шефовете не обичат много служители с амбиции и желания за развитие и промени. Тези хора създават собствен бизнес.
    Шефовете търсят роботи.

    Защо задържането на една позиция дълго време да говори лошо за служителя?!
    Ако служителя е щастлив от работата си, ако се разбира с шефовете си и имат супер отношения, ако заплатата му е достатъчна?

    С такива разбирания за нещата е нормално българо-японския бизнес да не е от най-популярните.


  4. Поли Козарова ноември 17th

    Comment Arrow

    @ Антон

    За шефовете и роботите – някои шефове предпочитат роботи, други – не (около 5-10%). Ако всички хора „с амбиции и желания за развитие и промени“ станат собственици на фирми, кой ще работи в тези фирми? Роботи?

    За задържането на един човек в една фирма – има различни гледни точки и различни хора. Тъй като съм преживяла 1/4 от живота си в една и съща фирма (с творчески отпуск от 2 години), имам право на едно скучно мнение, нали? Аз лично винаги се отнасям внимателно към крайностите – и към хора, които сменят работата си като носни кърпички, и към хора, които се закотвят на едно и също място.

    Второто може (не е задължително) да говори за липса на амбиция и неумение да се справяш с промени и да предприемаш рискове. Специално за маркетинг специалистите (ако ми позволиш да използвам този термин) това не е добро – те са хората, които следят и анализират пазара, тенденциите, технологиите, конкурентите и ролята им е да дават мнения и предложения как фирмата да продава успешно в кризисни ситуации и в променлива среда. Ако ти самият не умееш да се променяш, много трудно професионално ще се справиш с промените.


  5. Антон Радев ноември 17th

    Comment Arrow

    Добре, Поли, тогава очаквам маркетинг специалистите които пребивават тук да си сменят работодателите скоро. Какво да кажем на шефовете им. „Ще ви напуснат ако са добри специалисти.“
    И те трябва ли да са щастливи? Ако служителя напусне значи е бил добър и шефа трябва да е щастлив, но трябва и да е нещастен, защото служителя напуска.
    Ако служителя не напуска значи шефа трябва да е недоволен и да го изгони или да му каже да се маха. Което в биографията води до смяна на работата, а оттам новия шеф може да помисли че е добър специалист.
    🙂

    Просто винаги трябва да се пита. Съвсем човешко и нормално е.
    – Защо си бил на тази работа 10 години?
    или
    – Защо сменяш работата си през 10 месеца?

    Какъвто и да е отговора, един шеф трябва да може да си направи извода. Дори и да се заблуди, после служителя работи във фирмата все пак, а не някъде на скришно и малко или много ще му проличи работата и амбицията


  6. Поли Козарова ноември 17th

    Comment Arrow

    Абсолютно съм съгласна – правилата и насоките за водене на разговор с кандидатите за работа и тяхната оценка не отменят самия разговор и гъвкавото поведение взависимост от конкретния човек.

    Но това не значи, че не бива да се планира и да има правила.


  7. Велина Карова ноември 18th

    Comment Arrow

    @ Антон

    Ядосвам се на подобни изявления.

    Управител съм на фирма и от години не мога да намеря търговец който да си изкара заплатата. Всеки е велик, с опит или с идеи,а когато опре до реално действие, всеки пита ами колко ще е заплатата. А колко печалба ще направя, ще видим. Последният път предлагах да са просто на процент. Никой не се нави.

    Маркетинговите стратегии сме ги учили в училище, прилагам повечето от тях, опитвам се да науча т.н. си търговци и опирам на камък, защото им е по-удобно да стоят в офиса и да говорят по телефона вместо да се срещнат с клиента и да го убедят в това, че ги е грижа за него. Извинявам се за тона, но за мен е твърде лично.

    Иначе сте прекрасни. Поли, благодаря за статиите и коментарите. Простички неща, казани с оптимизъм и прагматизъм. Чета ги най-редовно.


  8. Поли Козарова ноември 18th

    Comment Arrow

    @ Велина – Благодаря за първия Ви коментар в Маркетинг Буркан.

    Всичко, което споделям тук, е предизвикано от моя личен опит в маркетинга и продажбите, които никак не са лесно занимание. Винаги съм се отнасяла с отговорност към работата си и съм търсила начин да съм успешна и ефективна и в най-трудни времена…

    Винаги се радвам, когато срещам съмишленици!


  9. Уеб Дизайн ® ноември 19th

    Comment Arrow

    Вели, защо се ядосваш на мен?!

    Ядосвай се на реалността в България! Аз съм човека, най-малко виновен за тази ситуация, в която всички се намират. Да не мислиш, че и при нас не е така. Но не се ядосвам на никого.

    Причината е дълбока, социална, психологическа и битово-културна.

    P.S. да спомена само, че всичко каквото съм написал в тоя блог (а и не само) също е моя житейски опит


  10. Велина Карова ноември 19th

    Comment Arrow

    :))))

    Знам, не бях съвсем права. Просто нещо ми кипна. Ситуацията е такава, че всеки има нужда от някаква опора в личен план, а пък аз искам този, на който плащам да бъде резултатен. А напоследък всички само си говорим на колко човека съм се обадил, колко срещи съм провел, а колко си продал само мен ме интересува. Всъщност проблема е, че не мога да намеря резултатен търговец.
    Вие си познавате бранша. Има ли ентусиасти, наистина?


  11. Уеб Дизайн ® ноември 19th

    Comment Arrow

    Отдавна няма специалисти вече. За това много голяма част от работата си я вършим ние и не заради спестяваме пари, а защото при нас отговорните неща ако ги върши някой, които 5 пари не дава и цъка с мишката и маже нещо колкото да отбива номера и да минава времето и да взема възнаграждение някакво.

    Така обаче ще останем много бързо без клиенти и името ни ще се асоциира с „уеб боклуци“.

    Познавам лично уеб дизайнери и програмисти, които взимат страшно много пари на фона на останалите служители навсякъде (от порядъка на хиляди левове), които също са ми казвали „Все ми е тая, нали работи изобщо не се старая, важното е да не дава кофти грешки“.

    Знам фирми (тук в България), които са се срутвали заради служителите й и става въпрос за инвестирани в продължение на години много милиони долари. И всичко това защото просто няма кой да си върши качествено работата а само „замазва“, за да не си личи нестаранието.

    (и не е да кажеш, че са нямали мотвация, заплати, бонуси, тиимбилдинги, старание от шефове..)

    За това народа го е казал – най-важното си го вършиш сам.
    Страшно е, но иначе е по-страшно.

    Всичко голямо което съществува в БГ като компании все още се крепи на огромни количества нелегални пари, които се легализират по един или друг начин и накрая стават нормални…

    Ако те ги нямаха тези потоци на пари, всички до един сега щяха да цъкат в jobs.bg


  12. Велина Карова ноември 19th

    Comment Arrow

    колко подтискащо


  13. Поли Козарова ноември 19th

    Comment Arrow

    @ Вели и Антон

    Трудно се маркетират и продават продукти и услуги, за които нямаш лична компетентност. Особено в областта на информационните технологии. Вместо да се стряскаме и отчайваме, трябва да се запитаме защо?

    Трябва да има ясни маркетингови тактики и процеси, и търговците да преминат достатъчно задълбочено обучение върху продуктите и услугите на фирмата, за да могат да общуват пълноценно с клиентите.

    100% е вярно, че най-добре продават основателите на компанията, но те трябва да помнят, че техните служители имат различни от тях знания и мотивация, и да им дадат необходимото обучение и време за израстване. Добрите маркетьори и търговци се създават от самата фирма.


  14. Пламен декември 16th

    Comment Arrow

    Колко е хубаво, но и трудно, да попаднеш на подходящ човек – и в личния живот и в професионалния….


  15. Поли Козарова декември 17th

    Comment Arrow

    Дааа, и бизнес, и човешките взаимоотношения са толкова трудни, колкото си ги направим 🙂


Твоето мнение

  • Аватар

    ТИ


Comment Arrow




За автора

Pavlina D. Kozarova

Pavlina has worked for 20+ years as marketing specialist and business development manager in several Bulgarian and international IT and consulting firms. Her expertise is in the fields of project planning and management, business development, marketing & sales, innovation development and commercialization. Pavlina runs consultancy business with www.primavera88.com