Трудно се маркетират и продават продукти и услуги, за които нямаш лична компетентност. Особено в областта на информационните технологии. Вместо да се стряскаме и отчайваме, трябва да се запитаме защо?

Трябва да има ясни маркетингови тактики и процеси, и търговците да преминат достатъчно задълбочено обучение върху продуктите и услугите на фирмата, за да могат да общуват пълноценно с клиентите.

100% е вярно, че най-добре продават основателите на компанията, но те трябва да помнят, че техните служители имат различни от тях знания и мотивация, и да им дадат необходимото обучение и време за израстване. Добрите маркетьори и търговци се създават от самата фирма.

Така обаче ще останем много бързо без клиенти и името ни ще се асоциира с „уеб боклуци“.

Познавам лично уеб дизайнери и програмисти, които взимат страшно много пари на фона на останалите служители навсякъде (от порядъка на хиляди левове), които също са ми казвали „Все ми е тая, нали работи изобщо не се старая, важното е да не дава кофти грешки“.

Знам фирми (тук в България), които са се срутвали заради служителите й и става въпрос за инвестирани в продължение на години много милиони долари. И всичко това защото просто няма кой да си върши качествено работата а само „замазва“, за да не си личи нестаранието.

(и не е да кажеш, че са нямали мотвация, заплати, бонуси, тиимбилдинги, старание от шефове..)

За това народа го е казал – най-важното си го вършиш сам.
Страшно е, но иначе е по-страшно.

Всичко голямо което съществува в БГ като компании все още се крепи на огромни количества нелегални пари, които се легализират по един или друг начин и накрая стават нормални…

Ако те ги нямаха тези потоци на пари, всички до един сега щяха да цъкат в jobs.bg

Знам, не бях съвсем права. Просто нещо ми кипна. Ситуацията е такава, че всеки има нужда от някаква опора в личен план, а пък аз искам този, на който плащам да бъде резултатен. А напоследък всички само си говорим на колко човека съм се обадил, колко срещи съм провел, а колко си продал само мен ме интересува. Всъщност проблема е, че не мога да намеря резултатен търговец.
Вие си познавате бранша. Има ли ентусиасти, наистина?

Ядосвай се на реалността в България! Аз съм човека, най-малко виновен за тази ситуация, в която всички се намират. Да не мислиш, че и при нас не е така. Но не се ядосвам на никого.

Причината е дълбока, социална, психологическа и битово-културна.

P.S. да спомена само, че всичко каквото съм написал в тоя блог (а и не само) също е моя житейски опит

Всичко, което споделям тук, е предизвикано от моя личен опит в маркетинга и продажбите, които никак не са лесно занимание. Винаги съм се отнасяла с отговорност към работата си и съм търсила начин да съм успешна и ефективна и в най-трудни времена…

Винаги се радвам, когато срещам съмишленици!

Ядосвам се на подобни изявления.

Управител съм на фирма и от години не мога да намеря търговец който да си изкара заплатата. Всеки е велик, с опит или с идеи,а когато опре до реално действие, всеки пита ами колко ще е заплатата. А колко печалба ще направя, ще видим. Последният път предлагах да са просто на процент. Никой не се нави.

Маркетинговите стратегии сме ги учили в училище, прилагам повечето от тях, опитвам се да науча т.н. си търговци и опирам на камък, защото им е по-удобно да стоят в офиса и да говорят по телефона вместо да се срещнат с клиента и да го убедят в това, че ги е грижа за него. Извинявам се за тона, но за мен е твърде лично.

Иначе сте прекрасни. Поли, благодаря за статиите и коментарите. Простички неща, казани с оптимизъм и прагматизъм. Чета ги най-редовно.

Но това не значи, че не бива да се планира и да има правила.

Просто винаги трябва да се пита. Съвсем човешко и нормално е.
- Защо си бил на тази работа 10 години?
или
- Защо сменяш работата си през 10 месеца?

Какъвто и да е отговора, един шеф трябва да може да си направи извода. Дори и да се заблуди, после служителя работи във фирмата все пак, а не някъде на скришно и малко или много ще му проличи работата и амбицията

За шефовете и роботите – някои шефове предпочитат роботи, други – не (около 5-10%). Ако всички хора „с амбиции и желания за развитие и промени“ станат собственици на фирми, кой ще работи в тези фирми? Роботи?

За задържането на един човек в една фирма – има различни гледни точки и различни хора. Тъй като съм преживяла 1/4 от живота си в една и съща фирма (с творчески отпуск от 2 години), имам право на едно скучно мнение, нали? Аз лично винаги се отнасям внимателно към крайностите – и към хора, които сменят работата си като носни кърпички, и към хора, които се закотвят на едно и също място.

Второто може (не е задължително) да говори за липса на амбиция и неумение да се справяш с промени и да предприемаш рискове. Специално за маркетинг специалистите (ако ми позволиш да използвам този термин) това не е добро – те са хората, които следят и анализират пазара, тенденциите, технологиите, конкурентите и ролята им е да дават мнения и предложения как фирмата да продава успешно в кризисни ситуации и в променлива среда. Ако ти самият не умееш да се променяш, много трудно професионално ще се справиш с промените.