Ако маркетьорите бяха шефове на болници…

В този пост няма да лекуваме маркетинга. Отново пиша по любимата ми памфлетна тема „Ако маркетьорите бяха…“. Отново, предизвикана от личен повод, с огромна болка и желание за промяна.

Днес изписахме бабата на моя съпрут от болница. Тя наскоро навърши деветдесет години и беше най-симпатичното, интелигентно и обичливо бабче… допреди няколко дни, когато на Бъдни вечер получи инсулт.

Оказа се, че е ОГРОМЕН проблем една възрастна българка, работила над 40 години на държавна работа, през цялото време чинно обслужвала държавните здравни и социални фондови, дала на света две деца и много добрина, да получи инсулт в България. Оказа се, че нашата здравна система е тотално неподготвена за лечението на възрастните ни баби и неприятелски настроена към тях и техните близки…

Какво СЕ СЛУЧИ в болницата?

Оказа се, че дори най-добрата специализирана клиника в София НЕ ЗНАЕ дали да приеме баба. Интересно кой трябваше да ЗНАЕ това?
Три дни тя имаше само изследвания, които никой не беше изтълкувал, защото лекуващ лекар нямаше (празнува човекът, какво да се прави), а имаше само дежурен лекар, чиито правомощия и отговорности не се знаеше какви са…
Три дни нямахме официална информация за нейната диагноза, нито за нейното състояние. Казваха ни, че са много доволни от ния, защото иска да яде и е най-послушната баба в стаята… Тя едва гълташе и пиеше вода с нещо подобно на биберон за баби с инсулт!
Медицинската сестра беше единственото лице, с което можехме да общуваме през тези три дни, в часа за свиждане от 16:00 до 17:00 (от нея три дни получавахме тази ценна информация)
Нямаше картон на леглото на баба, на който да видим каква е температурата й, кръвното й налягане, не знаехме с какво я лекуват и как върви процесът… Баба едва говореше и едва се движеше. Бяха я завързали за леглото!
Обажданията по телефона късно вечер и рано сутрин на разтревожените ни родители не даваха резултат, защото болницата няма право да дава информация по телефона за състоянието на пациентите!
Всички твърдяха колко добри и грижовни са медицинските сестри и санитарките в тази болница. Не знам при липса на бутон за медицинска намеса до леглото на пациента как една медицинска сестра може да отгатне какво става с пациент, който се намира в другия край на коридора и чиито съседи са в същото безпомощно състояние като него… Та те не могат добре да говорят, да не говорим за извикване на сестра при нужда!
На четвъртият ден се появи лекуващият лекар, който ни съобщи диагнозата (за която само лекарката от линейката беше намекнала) и новината, че баба се подобрява и след 1 ден ще бъде изписана.
Никаква информация за болестта, за това как да се грижим за баба, какви ще са основните проблеми, как да продължим да я лекуваме в домашна обстановка, на връх Нова година… без лекари, медицински сестри и аптеки, без медицинско образование!

Какво ТРЯБВАШЕ да се случи в болницата?

ЛЕКУВАЩ ЛЕКАР трябваше ТУТАКСИ да прегледа изследванията, да постави ДИАТНОЗА и да определи ЛЕЧЕНИЕ
Този лекуващ лекар веднага трябваше да се представи на разтревожените близки и да им предостави цялата ИНФОРМАЦИЯ за състоянието на болната, за предприетото лечение и за рисковете на тази възраст
Той трябваше да поиска ИНФОРМАЦИЯ за състоянието на баба преди да влезе в болница – кръвно налягане, състояние на сърцето, прекарани до този момент сърдечно-съдови болести, евентуално предишни инсулти, начин на хранене, други заболявания, текущи лечения…
Болничните служители трябваше САМИ да поискат телефоните на близките или поне е-мейлите, и САМИ да предоставят ИНФОРМАЦИЯ поне по два пъти на ден!
При посещението в болницата трябваше до леглото на баба да видим БУТОН ЗА ИЗВИКВАНЕ и картон с текущите здравни показатели на болната.
Трябваше да ни бъде предоставена ИНФОРМАЦИЯ за спецификата на болестта и грижите за болната в извън-болнична среда. За периодичността на прегледите, за това откъде могат да се набавят нужните помощни средства за придвижването й…

Става въпрос наистина за елитна специализирана болница. Обстановката вътре беше съвременна, беше чисто, отремонтирано…

За същата болница преди време предишната фирма, в която работех, изпълни проект за разработване на стратегия за развитие и описание на основните процеси в болницата, включително определяне на критерии за успех на дейностите и оценка на персонала… С цел успешно внедряване на болнична информационна система.

На кой свят живея? Докога ще се случват подобни неща в страната ни !?! Да си припомним ли значението на думата „хоспитализация“? Предполага се, че хоспитализираният ще бъде обграден с грижите и добротата на домакина, а няма да се чувства като неканен и нежелан гост, от който бързо трябва да се отърват…

За тези от вас, които се интересуват от другите псевдо-победители в българския маркетинг конкурс:

От Поли Козарова

Коментари

КМ декември 31st

Много си права за всичко, работя като лекар, но толкова съм отвратен от здравеопазването (не само в България), че не знам докога. Все пак, може би най-огромният проблем е, че здравеопазването в България се контролира от лекари, а не от мениджъри. Ама то като знам как се раздават дипломите по здравен мениджмънт, може и по-лошо да стане.

Затова грижете се за здравето си, да не се налага да идвате при нас, докторите, за да ви довършим.
Поли Козарова декември 31st

@ КМ

Благодаря за коментара. Пожелавам ти весели празници и успешна Нова Година.

Точно вие, които сте отвратени, не бива да се отказвате – иначе ще стане още по-зле!
Maggie Ivanova януари 2nd

За съжаление в много от болниците не само ,че не ни обслужват както трябва,ами и тяхното състояние е толкова ужасно,че никога не ти се искаш да се връщаш там.Нужни са промени,които не виждам да станат скоро ..за това пожелавам на всички да са здрави и бързо възстановяване на бабата
Поли Козарова януари 2nd

@ Маги

Благодаря за коментара и добрите пожелания!

Мисля, че българите сме прекалено толерантни към неща, които отдавна трябваше да са променени към добро! В здравеопазването проблемите са огромни – и състояние на болниците, доболнична помощ, отношението на лекарите към болните, бюрократщината, долнопробната система на здравно осигуряване, мениджмънт, информационни системи, сигурност на здравните данни…

Колкото повече хора, включително и блогъри, поставят въпроса за коренна промяна на здравната система на дневен ред, толкова повече шансове има нещата да се променят, нали?