Клиентът – начин на употреба

Поли, толкова искам повече бизнесмени да са прочели статията ти – описали си всички мои всекидневни „кошмарни“ сблъсъци с некомпетентно и арогантно отношение, тип „Ъм чИ де щИ идетИ кУ не при менИ“

Иве, много искам нещата у нас да започнат да се променят. Нещо мъничко поне. Нещо в мисленето като начало. Дано ние с нашите блогове за маркетинг помогнем за това!

Поли, рецепта ти е страхотна. Благодаря, че я сподели.

Според мен ключов момент е да предоставим необходимата информация за клиента относно нашия продукт. Както ти каза „всички сме много заети, много уморени, времето ни е ценно“. А както казва в Джеймс Бонд, дай ми информацията, а аз ще се справя сам .

Аз се опитвам да предлагам полезна информация, която е необходима за вземането на решение за покупка и тя да е лесно откриваема и достъпна. Вярвам също, че човек може да изгради приятелски отношения със своя клиент. На Стефанов ден бях приятно изненадан когато ме поздрави наш клиент, също на рожденния ден на синът ми друг клиент ми се обади да ме поздрави.

Относно т.4. „Дайте възможност на клиента да купи пак от вас“ много съм мислил по въпроса. Даже имам една идея за Маркетинг на проблемите и как да ги превърнем в наш плюс. Има я в моя блог и Нова Визия.

А като каза торта…на моята сватба тортата закъсня с 3 часа ))

Традиционният маркетинг е структуриран да открие профила на своя клиент, да разбере кои медии следи и да го залее с реклами, които толкова малко казват. За да се променят нещата, е необходима по-голяма лична ангажираност както на собствениците на фирми, така и на маркетолозите, а и на всички останали служители. А за да не е така има обективни и много субективни обяснения.

Тази рецепта ще си я запазя.

Забелязал съм един интересен факт. Много хора стават изключително ревниви към спазване на обещанията, когато те плащат за продукт или услуга. А в следващия момент, когато са част от определена фирма и са от другата страна нещата, са коренно променени. Слаба ангажиранст, всевъзможни оправдания, да нарушиши общанието е нещо приемливо, всички го правят, не си дават зор и т.н.

Според мен това разбиране трябва да се промени. Не може да претендираш за перфектност само когато тя е в твоя полза, а ако не, да отбиеш номера. В България за справедливост се говори само когато е в наша полза и повечето хора си траят ако не е в тяхна полза. Тук нещата са до самите нас и нашата култура и отношение към работата и като цяло към нас самите.

@ Стефане, ЧНГ и благодаря за включването ти, както винаги, много полезно!

Време е да променим представите за ролята на маркетинга в България, и представите за мястото на клиента. Маркетьорът не е рекламист, нито ловец на диви животни (клиентите на свой ред не са диви животни). Маркетьорът е ключов играч в бизнеса, който открива верните клиенти за една фирма по верния начин, и се стреми да ги привърже възможно най-дълго време към продуктите на фирмата.

Както отбелязваш, това изисква ПРОМЯНА в начина на мислене на собствениците, бизнес мениджърите и останалите служители на фирмата. А може би и на самите маркетьори?

Здравей Поли!

Честита нова 2010 година!

Пожелавам ти Буркана да е все така пълен с хубави неща!

Сега по темата:

В Б2Б сектора аз препочитам да приемам клиентите си като съдружници. Т.е. те са ми клиенти, но в определен момент и аз мога да им стана клиент. Когато клиентът усети това, неговата нагласа се променя коренно и вече имаме много по-здрави отношения.

Ако това не е възможно поради спецификата на работа на съответната фирма (ако услугите и не са полезни за нас) тогава започвам да се интересувам от това как те могат да си докарат повече клиенти например. Така пак бизнес отношенията са много по-силни.

При всички положения използвам методите, които си описала по-горе и препоръчвам на всеки, който се занимава с търговия статията

@ Григор – здравей и ЧНГ! Както обикновено, ти много сполучливо разширяваш обхвата на темата.

B-клиентът, разбира се, може да бъде третиран като приятел, но много по-стратегически и дългосрочен ход е да се отнасяме с него както с партньор. Така нареченият кръстосан маркетинг е доказал отдавна своите предимства в целия свят, но за българите поради особеностите на националната ни психология, е все още непопулярен и труден за практикуване.

Поздравления, че го използваш в практиката си!

Първо искам да ви пожелая една изпълнена с успехи и позитивизъм нова година! И сега към статията: страхотна е, както винаги и най-хубавото е, че е здраво обвързана с реалността. Аз също залагам на отношението към клиента като към партньор – приятел. В PR-а специално това е много важно и затова акцентът в работата ми ще бъде на „да работим в екип“ – не желая да ме възприемат просто като изпълнител… Наистина много трябва да се промени мисленето на хората – на най-различни нива.

Страхотна статия

@ Александрина – ЧНГ и на теб с пожелания за много късмет, здраве и успехи! Приветствам желанието ти да развиваш партньорско-приятелски отношения с клиентите в PR бизнеса. Ще се радвам да споделиш своя опит и наблюдения в отделен гост-пост в Маркетинг Буркан, ако имаш време и желание!

@ Димитър – Благодаря за коментара! Винаги се радваме с моя съ-автор, когато успеем да генерираме интересна дискусия в блога и да мотивираме към позитивно мислене и работа!

Поли трогнат съм аз много чета и рядко коментирам,ама това е яко:)

пс:трябва да си посна аватар,че анонимността е кофти работа

лека вечер

Много образно представяне на идеите:) – няма начин да не стане ясно. С изключение на т. 1 всички могат да се приложат успешно за всеки продукт (или услуга), но в интериорния дизайн да си представяш външния вид на клиента определено не помага много, освен ако не се търси тясна специализация на услугата.

@ Trendoffice – Благодаря за първото Ви включване в този блог!

Надявам се и на Вас да послужат тези изпитани от мен рецепти за общуване с клиентите или както се шегуваме – за начин на употреба.

Всъщност, визуализацията по т.1 е термин, с който означавам не просто представа за външния вид на клиентите, а да се направи профил на целевия клиент на услугата или продукта.

Ако са бизнес клиенти – дали това са фирми от специфична индустрия, големи, малки или средни са, какво е географското им разположение, бизнесът централизиран или разпределен е и т.н.
Ако са индивидуални клиенти – на каква възраст са, предимно жени или предимно мъже, семейни или не, с какво образование, с какви навици… Това наистина помага да се специализира услугата за даден тип клиенти и да се намерят верните клиенти за услугата.

Както е в случая на интериорен дизайн – това могат да са разрастващи сe фирми, които работят в областта на услугите, които често канят клиенти в офиса си и биха искали да имат модерен и впечатляващ интериор. А може и да таргетирате услугата за млади интелектуалци, за хора от арт професиите или за млади семейни двойки с добри финансови възможности.