Надявам се и на Вас да послужат тези изпитани от мен рецепти за общуване с клиентите или както се шегуваме – за начин на употреба.

Всъщност, визуализацията по т.1 е термин, с който означавам не просто представа за външния вид на клиентите, а да се направи профил на целевия клиент на услугата или продукта.

Ако са бизнес клиенти – дали това са фирми от специфична индустрия, големи, малки или средни са, какво е географското им разположение, бизнесът централизиран или разпределен е и т.н.
Ако са индивидуални клиенти – на каква възраст са, предимно жени или предимно мъже, семейни или не, с какво образование, с какви навици… Това наистина помага да се специализира услугата за даден тип клиенти и да се намерят верните клиенти за услугата.

Както е в случая на интериорен дизайн – това могат да са разрастващи сe фирми, които работят в областта на услугите, които често канят клиенти в офиса си и биха искали да имат модерен и впечатляващ интериор. А може и да таргетирате услугата за млади интелектуалци, за хора от арт професиите или за млади семейни двойки с добри финансови възможности.

пс:трябва да си посна аватар,че анонимността е кофти работа

лека вечер

@ Димитър – Благодаря за коментара! Винаги се радваме с моя съ-автор, когато успеем да генерираме интересна дискусия в блога и да мотивираме към позитивно мислене и работа!

B-клиентът, разбира се, може да бъде третиран като приятел, но много по-стратегически и дългосрочен ход е да се отнасяме с него както с партньор. Така нареченият кръстосан маркетинг е доказал отдавна своите предимства в целия свят, но за българите поради особеностите на националната ни психология, е все още непопулярен и труден за практикуване.

Поздравления, че го използваш в практиката си!

Честита нова 2010 година!

Пожелавам ти Буркана да е все така пълен с хубави неща!

Сега по темата:

В Б2Б сектора аз препочитам да приемам клиентите си като съдружници. Т.е. те са ми клиенти, но в определен момент и аз мога да им стана клиент. Когато клиентът усети това, неговата нагласа се променя коренно и вече имаме много по-здрави отношения.

Ако това не е възможно поради спецификата на работа на съответната фирма (ако услугите и не са полезни за нас) тогава започвам да се интересувам от това как те могат да си докарат повече клиенти например. Така пак бизнес отношенията са много по-силни.

При всички положения използвам методите, които си описала по-горе и препоръчвам на всеки, който се занимава с търговия статията

Време е да променим представите за ролята на маркетинга в България, и представите за мястото на клиента. Маркетьорът не е рекламист, нито ловец на диви животни (клиентите на свой ред не са диви животни). Маркетьорът е ключов играч в бизнеса, който открива верните клиенти за една фирма по верния начин, и се стреми да ги привърже възможно най-дълго време към продуктите на фирмата.

Както отбелязваш, това изисква ПРОМЯНА в начина на мислене на собствениците, бизнес мениджърите и останалите служители на фирмата. А може би и на самите маркетьори?

Според мен това разбиране трябва да се промени. Не може да претендираш за перфектност само когато тя е в твоя полза, а ако не, да отбиеш номера. В България за справедливост се говори само когато е в наша полза и повечето хора си траят ако не е в тяхна полза. Тук нещата са до самите нас и нашата култура и отношение към работата и като цяло към нас самите.