От какво имат нужда българските фирми, за да успяват?

Според мен са много важни средата и инфраструктурата, както и имиджа на страната/индустрията – защото имиджа на страната/индустрията се прехвърля и върху фирмата, когато прави износ на вън и обратно всяка една компания допринася за изграждането на подобен масов имидж.

@ Мартин – Благодаря за включването!

Абсолютно си прав – много често съм се сблъсквала с недоверието на чужденците, когато съм се опитвала да ги убеждавам да правят бизнес с българска фирма.

За съжаление, когато успея да ги ангажирам да дойдат в страната (тоест, да се преборя с недоверието към фирмата), те се сблъскват с примитивните улици, липсата на табелки на чужди езици, с тромавата ни администрация, с недотам образованите ни и работливи работници…

Здравей, Поли!
Страхотна статия. Аз смятам, че важен елемент са служителите. Все по- трудно се намират хора, които наистина са професионалнисти в своята работа. Доста често се срещам с феномена “ Аз мога всичко и разбирам от всичко“.
Трябва да се промени отношението на работодателя към служителите и на служителите към бизнеса. Да се инвестира в обучение.

@ Мили – Добре дошла в обществото на Маркетинг Буркан!

Много точна е забележката ти да се промени отношението и на двете страни, поздравления за това мнение.

От една страна, бизнесмените все още нямат доверие в служителите си, независимо от техните образование, знания и опит и делегирането на отговорности някак не се получава в български условия.

От друга страна, много от служителите се отнасят към фирмата, в която работят, като към една чужда нива, или както добре го е казал шопът, могат да копат, ама щом е чуждо – могат и да не копат. А на малцинството, което съвестно и с желание работи, се гледа странно.

Но аз се надявам кризата да започне да променя и бизнесмените, и служителите към добро.

Дано
Ще се развиват тези, които са готови за промените!

Много ми допадна мнението на @Мили – “ Аз мога всичко и разбирам от всичко“. Наистина картинката на моменти е изключително жалка, но нека бъдем оптимисти.

@ Ипотпал

В този смисъл може да си припомниm един стар виц за разликата между песимиста и оптимиста.

Песимистът казал „Е, по-лошо от това не може да стане!“, а оптимистът допълнил „Може, може!“

Казусът, кой да взима решенията във фирмата е много голям. Ако идеята за фирмата е твоя и ти си я създал сам е много трудно да делегираш права. По-лошото е, че рядко се намират достатъчно мотивирани и квалифицирани мениджъри, които да ръководят фирмата все едно е тяхна.

@ BusinessWorkshop

Благодаря за коментара – да, имате право, това не е лесен казус. Но все пак, ако наетият мениджър не се справя със задълженията си и не ръководи фирмата като своя, това е преодолимо чрез неговата смяна. Така че делегирането на управленски права е мисия възможна също и в български условия, нали?

Да но е трудно. Особено за фирми, които нямат отдел за подбор на кадри или не могат да си позволят да плащат достатъчно. Някак си мащабът ни е малък. Повечето, които разбират от управление ще се стремят да направят нещо свое веднага или след време. Това поставя още една пречка. Няма много професионални мениджъри, които преследват кариера. В по-големите държави с големи фирми има мениджъри, които са лоялни и градят кариера защото знаят, че и като служители, ако достигнат добро ниво, могат да станат милионери. Тук това е възможно само ако имаш собствен бизнес.

Разбира се, че е трудно. Не бива да забравяме, че българският бизнес все още е само на двадесет години и сравнения с бизнеса на запад е трудно да правим. Все още сме в една първоначална фаза на натрупване на капитали и овладяване на професионални подходи за правене на бизнес.

Много добра статия. Както се казва „до болка позната“.
Част от вижданията на „шефа“, такива, каквито съм ги разбрал „да подходим маркетингово – демек да сложим 10% отстъпка пред продукта“, „нали им е шаренко там, какво не им харесва“ (това по повод управление на качеството), „щом аз се справям, дето съм мързелив, значи и клиентите трябва да могат. Явно вие не сте им обяснили добре“.
От другата страна са безработицата и гладът… Според мен ще наблюдаваме изключително интересно развитие през следващите години. В някои сфери (напр. печатната реклама) са наляти толкова много пари в „железа“ и по-малко от 5% от цялата сума в маркетинг. Така че ще бъде интересно, въпреки че ще е на наш гръб.

@ Йоан – Добре дошъл в Маркетинг Буркан!

Времената са сложни, да се надяваме, че това ще доведе до осъвременяване на начина на мислене на българския мениджър и собственик, а не само до увеличаване на безработицата. Защото ако промяната се ограничи само до съкращаване на хора, бизнесът е обречен.

Статията е меко казано перфектно описваща състоянието на страната ни и бизнеса ни в момента.Поздравления за авторката – може би първия човек когото чувам да говори толкова истини на едно място!!! Аз съм твърде млада за да коментирам, но няма нужда да имаш висше образование за да видиш реалността. Искрено се надявам докато завърша /уча Маркетинг в момента/ мисленето на бизнеса в България да се е променило, защото с нашето „качествено“ образование едва ли можем да се класираме в Европа. Съгласна съм с всички коментирали – всички са прави, всичко трябва да се промени – мислене, икономика, гадния ни български манталитет! Да се надяваме че някоий някога ще посмее да направи тази „революция“!!!