Как в България правим маркетинг на културни продукти?

Преди само една година българските бизнесмени, които се занимаваха с туризъм, бяха страшно горди от това колко много чужденци идват, за да прекарват ваканциите си у нас. Тук-там се чуваше някой разумен глас, който се опитваше да каже, че в България идват а/пенсионери с малки доходи б/семейства с малки деца, които се нуждаят от евтин пансион с басейн и в/скандинавски тийнеджъри, които търсят алкохолно опиянение далеч от зоркото родителско око.

Тези хора май се оказаха прави. Ние, българите, се гордеем, че сме една от най-старите държави в Европа. Гордеем се, че сме дали азбука и духовна култура на целия славянски свят, че имаме повече останки от римско време, отколкото всяка една друга държава в Европа с изключение на Италия, че имаме невероятни манастири, съхранили шедьоври на късно-византийската иконопис… През последните десетилетия се откриха и невероятни останки от тракийски градове и светилища. Имаме какво да покажем на света, безспорно.

Гордеейки с нашето историческо и културно наследство обаче, ние не го възприемаме като национален културен продукт и не го показваме на останалия свят.

Пътуващите хора по света, които прекарват поне 10-15 дни годишно в опознаване на културните му забележителности, не ни познават като духовна нация. Те се въоръжават с карти, туристически гидове и дигитални камери и хукват в Париж, Лондон, Берлин и Рим. Отиват в Гърция да разглеждат Акропола, отиват в Малта да видят крепостите на рицарите, отиват в Турция да видят Троя и гроба на Божията майка. Вероятно много от нас са виждали опашките пред Лувъра, Алт Музеум в Берлин, Британския музей… И са били свидетели на този съвременен културен Вавилон, на това как хора от цял свят на различна възраст се запътват нататък, за да открият и лично преживеят културното наследство на нашата техническа цивилизация.

Тук, при нас, идват други категории туристи, с по-малко средства и духовно бедни. Защо?

Ние не знаем как се прави маркетинг на културни продукти. Ние не искаме да го правим. Ние търсим по-лесни и бързи начини за правене на туристически бизнес. Каква е разликата? Туризъм с цел опознаване на културните забележителности винаги има, дори и в икономическа криза. Когато настъпи икономическа криза обаче, останалите туристически потоци пресъхват.

Ако искаме при нас да тече непрекъснато, ние трябва да се научим как се прави маркетинг на културни продукти.

Аз, разбира се, не знам всичко за всичко – дори и когато става въпрос за маркетинг. Но ето какво видя една група чуждестранни туристи в Рилския манастир преди известно време…

Бяхме десетина човека от пет европейски държави – Испания, Германия, Австрия, Швеция и България. Работехме по един финансиран от евро-фондовете научно-изследователски проект. Поредната среща на проектния екип беше в България. Както си е редно, в неделя решихме да заведем чужденците в Рилския манастир – хем да не скучаят, хем и ние да се похвалим на свой ред.

Изненадите започнаха още сутринта. Минибусът, който бяхме поръчали, не дойде навреме. Нещо повече, оказа се, че има повреда, но никой не ни се обади в продължение на един час да ни уведоми. Най-накрая пристигна някаква скапана пърпоретка на сто и пет години, остатък от гордите времена на социалистическата икономика. Едва се побрахме. Беше тесничко, но това беше добре, защото времето беше студено, а возилото нямаше изправно парно.

Оказа се, че апетитът на групата се обади по-рано, може би поради дългото чакане. Затова се отбихме да хапнем (въпреки горещите ми увещания) в едно случайно ресторантче край пътя. Оказа се, че не са много местата за хапване по пътя, въпреки че това е едно от най-посещаваните места в България. В ресторантчето минаха двайсет минути, докато ни вземат поръчката, още трийсет минути, докато купят продуктите от селския магазин и почти един час докато криво-ляво приготвят нещо, което приличаше на хапване. Слава богу, през това време чужденците бяха здраво огладнели и не се оплакаха.

В предчувствие за нещо ги посъветвах да отидат до тоалетна – сигурно ме взеха за ненужно натрапваща се. Но после щяха да ме разберат.

Рилският манастир не ни разочарова като гледка. Реновиран, сгушен в гънките на планината и изкъпан от дъжда, изглеждаше прекрасен! Но наистина нямахме късмет с тези любопитни чужденци. Музеят точно този ден не работеше. Опитахме се да намерим екскурзоводка, но изглежда или беше си полегнала за сладка следобедна дрямка, или трябваше да я чакаме да изекскурзоводи друга група, та се наложи трийсет минути да обикаляме из манастира без професионална помощ. Накрая пристигна една нафукана силно начервена леля, която изрецитира с безобразно произношение един още по-безобразно написан пасаж от историята на манастира. Беше очевидно, че лелята го е научила наизуст, защото не разбра нито опитите на чужденците да й зададат въпрос, нито пък моя превод на български език…

За капак на всичко, на част от дамите започна да им се ходи до тоалетна… Какво да видим вътре? Мисля, че това помещение не беше видяло ремонт от основаването на манастира. Не искам и да споменавам за аромата и за липсата на топла вода. Тоалетната хартия беше умно заместена от амбалажна, слава богу, неизползвана… Разочаровани, дамите ме попитаха, защо в този хубав и много посещаван манастир положението е такова? Единственото оправдание, което успях да измисля беше, че нашият закон за културно-историческото наследство не позволява осъвременяване на тоалетните, за да се запази духа на времето… Не знам дали ме разбраха, но кимаха усърдно…

Храната в ресторантчето, разбира се, се оказа некачествена. През нощта никой от групата не беше успял да спи, но за сметка на това се беше наслаждавал на сравнението между хотелската и манастирската тоалетна.

Това е. Когато групата отново дойде в България след няколко месеца, тактично отклони поканата за нова екскурзия. Казаха, че трябва да купят подаръци на децата си в центъра на София.

Не знам дали някъде в нашите бизнес университети има включена тема за маркетинг на културните продукти. Помогнете?

От Поли Козарова

Коментари

Константин Йорданов януари 30th

Привет:) Интересна тема – маркетинг на културни продукти. Не съм срещал нищо и долкото знам традиционните курсове не включват тематиката. Според мен разбиранията се свеждат до рекламните клипчета на страната по различните телевизии. Това е което правят другите държави (видимата част) и се смята, че е достатъчно. Е, не е. Изисква се много повече и не е невъзможно, но е трудоемко (но и резултата би могъл да е удовлетворяващ).
Поли Козарова януари 30th

Здравейте, Константин и благодаря за първия Ви коментар в този блог!

Да, проблемът е в това, че ние българите, търсим бързото и лесното или както вие се изразявате – „видимата част“. Привличането на туристи с цел опознаване на културни обекти изисква обаче много по-големи усилия – и от страна на самите бизнесмени, и от страна на държавата и общинските власти.

Политиката за опазване на културно-историческото наследство трябва да не е ограничена до това кой какви права има да изнася монети и антики зад граница.

А да включва дефиниране на националните културно-исторически обекти, начините за привличане на средства за тяхното съхраняване (не задължително само бюджетни), а и също – превръщането им в бизнес продукт. Тоест маркетинг за привличане на туристи и удобства за тях!
BusinessWorkshop януари 30th

Ъъъ мисля Нов Български имаха някаква по различна магистратура по Туризъм, май Алтернативен туризъм или нещо от сорта. Нищо няма да се получи…не се тревожете. Единствения начин е ако самата компания която организира една такава обиколка не се погрижи за всичко. Аз лично по маршрут по-който не съм минавал гости не водя . Не виждам и нищо лошо в това да няма екскурзовод в неделя, но да е оповестено някъде това. Освен това доколкото си спомням входовете на музеите в чужбина за поне по 30лв. Мисля, че е крайно време да вдигнем и ние цените, но първо да изчистим тоалетните де …
BusinessWorkshop януари 30th

Само да допълня, относно екскурзоводката – въпрос на човешки ресурс и заплащане. Да дадат заплата 1000 лв + бакшиши, както е в Лондон Тауър например, мисля че качеството на кандидатите ще се вдигне. Но да пак опираме до увеличаване на таксите за вход.
Поли Козарова януари 31st

@ Business Workshop

Благодаря за коментарите! Нещата опират точно до това – до организацията на културния туризъм като бизнес, който трябва да носи стойност на клиентите. Стойността се изразява в цената, която те са готови да заплатят, за да ползват продукта. Това пък зависи от качеството на самия продукт, включително екскурзоводката и тоалетната.

Изобщо, получава се нещо като омагьосан кръг за културния туризъм в България…
Григор Йовов януари 31st

Извън чисто финансовите и маркетинг причини нещата да не вървят добре в това отношение тук в България имам и едно друго наблюдение. Изглежда качеството на услугата по предлагане на исторически културни ценности кореспондира пряко с моментните културни ценности и изобщо ниво на културата на нацията, която ги предлага.

В случая просто констатирам, че културата в нашата държава е доста под нивото на културните ценности, които има възможността да предлага.

Бих искал да разгледам въпроса и от маркетинг гледна точка, но прекалено много обичам да се разхождам по нашите планини и свещенни места, че немога да не бъда емоционален.

Поздрави,

Григор Йовов
Поли Козарова януари 31st

@ Григор – благодаря за включването!

Честно казано, това сигурно ще е най-трудно за преодоляване – една нация, която отдавна не е на нивото на нейните предци, да предлага културни туристически продукти.
Тихомир февруари 1st

Здравейте,

Аз също съм на мнение, че българите не можем да оценим какво имаме оставено като културно наследство. Когато обаче стане на въпрос всички се бием в гърдите и се пъчим каква история имаме и какви славни мигове сме преживяли. Добре де – тогава защо трябва да потъпкваме и унищожаваме главоломно културните си паметници и отгоре на всичко да потъваме все по-надолу като се държим като туземци с туристите (та дори и с нас самите). Не може една европейска държава да събира помощи от SMS кампании за да осигури поддръжката на културното си наследство. А за маркетинг в туризма и дума не може да става.

Благодаря Ви,
Поли Козарова февруари 1st

@ Тихомир – да, това е едно странно противоречие между патриотизъм, почиващ на славно минало и хубава природа и това как в момента не се грижим за паметниците и природата си.

В българския национален характер има още доста противоречия, които според мен ни пречат да правим бизнес успешно.
Теменуга Българска февруари 5th

Темата е интересна не само от маркетингова гледна точка, а и от позиция на българи имащи място в световната култура.За съжаление в момента ние не ценим това/включително и себе си не уважаваме/,което имаме и разбира се затова нито се грижим ,нито рекламираме .Превърнахме се в най-евтината държава ,в която всеки може да дойде да се напие,да потроши…..
Винаги когато се говори за културно наследство на България поставям на едно от първите българската народна музика и танци.Няма такова многообразие имайки и предвид малката територия на държавата създадени от народния гениий по света.
Но…отново но…ние не познаваме фолклора си.
Не познаваме историята си-как да представим на другите народи нещо, което не познаваме.
Поли Козарова февруари 5th

@ Теменуга – Благодаря за първия Ви коментар в този блог. Относно непознаването на народните обичаи, музика и танци и това, че не ги използваме достатъчно, за да привличаме туристи сте права. Пример – традиционния фестивал на кукерите в Перник, който се проведе миналия уикенд и почти не беше отразен и в печатните, и в интернет медиите.
Eмил Минев февруари 6th

Мдаа, крайно време беше някой да повдигне и този въпрос. Браво, Поли!!!
И аз съм изумен от бездействието на държавата да съхрани и разпространява културните ни, природни и исторически богатства. А понякога и действията им, които водят до тяхното унищожаване.
Искам да споделя и няколко неща, от които се изумих и аз.
Миналото лято обикалях из страната и се заприказвах с различни майстори и занаятчии.
Оказа се, че майсторите на цървули са 3-4 души в цяла България. Никой не се учи, защото няма перспектива за бъдеще. Нещо повече – биват принудени да сменят етнографски центрове, поради „лакoма“ управа, която иска все по-големи наеми. Един майстор ми разказа, как преди години си е тръгнал от Етъра, защото тогавашната управителка най-открито си е искала „рекет“. В последствие била осъдена, а след това станала културно аташе в чужда държава…?! (Без коментар)

Запознах се и с англичанин, който живее в България от няколко години, защото е очарован от страната ни. Сам беше финансирал и направил невероятен рекламен клип на страната ни.
линк към клипа- http://www.youtube.com/watch?v=dgmc2Q7lYU4
Поли Козарова февруари 6th

@ Eмо, благодаря за коментара и за споделения линк.

Клипът на страната ни, който е направил англичанина, е невероятен. Всъщност, англичанинът е направил много по-добра реклама от тази маркетингова агенция, която е имала шанса да вземе проект за над 6 млн лева наскоро от държавата за промотиране на българския туристически продукт в чужбина. Нямам думи!

Но това е един друг, по-извисен начин на мислене, един друг, романтичен поглед към природните красоти на България, който ние, за съжаление, нямаме…