Коментари на: Българският национален характер и … бизнеса

От: Поли Козарова

Поли Козарова — Fri, 26 Feb 2010 16:20:16 +0000

@ Станислав – Благодаря ти за коментара.

Много удачно допълнение към чисто нашенските качества, които правят някои от фирмите ни да изглеждат като притежавани от бай … Балкански

Джипове, дългокоси късополи секретарки,златни ланци и вериги, щедро демонстрирани марки костюми и палта… Безкрайни разговори за вили и безкрайни ремонти в поредния имот. Какво ли не се виждаше и чуваше – допреди кризата…

Братовчеди, роднини или просто послушни приятели без шансове за реализация другаде, зорко контролиращи и одитириращи останалите…

Надявам се, че кризата ще сложи някои неща на мястото им!

От: Александрина Колева

Александрина Колева — Fri, 26 Feb 2010 09:43:20 +0000

Станислав, еснафството е много добро допълнение. Наблюдавам го отблизо вече доста време – колкото и да ми е тъжно да го кажа, но русенци са доста големи еснафи… съответно и бизнесът е белязан от еснафщина и това обстоятелство е доста предизвикателно!

От: Станислав Стилянов

Станислав Стилянов — Fri, 26 Feb 2010 09:34:42 +0000

Страхотна статия!
Бих добавил още няколко черти на българската народопсихология:
1. Еснафството – Дано не бъркам, но мисля, че така се нарича желанието на българина да се показва. Било с високи къщи, скъпи коли, маркови дрехи и т.н. Това респективно се отразява и на бизнеса. Много предприемачи нямат реална представа за възможностите си, заради което има е толкова много „лоши“ кредити.
2. Шуробаджанащина – Ще дам пример от собственото ми семейство. Близо една година родителите ми не можаха да освободят от работа наша семейна „приятелка“. Не заради друго, а за да не си развалят отношенията.
Искрено си пожелавам да не допускам всички тези черти да се „настанят“ в моето управление.

От: Поли Козарова

Поли Козарова — Thu, 04 Feb 2010 15:52:35 +0000

@ Николай – Благодаря за включването! Всъщност, примиряването със ситуацията е нежелание да положи човек повече усилия, да вложи време и енергия, за да разреши даден проблем. А в бизнеса никога не е лесно и нещата понякога се получават едва при хилядния опит!

@ Business Workshop – да, този поведенчески модел на патриархалното общество ни е хванал всички във хватката си – и мениджъри, и служители. Ние трудно работим в група, в която ролите не са ясно дефинирани и не е ясно кой командва. Най-силно това се вижда, когато отсъства прекият шеф – обикновено трудовият ентусиазъм на екипа му е съвсем различен!

От: BusinessWorkshop

BusinessWorkshop — Thu, 04 Feb 2010 14:32:05 +0000

@ива – това за телефона не ме учудва. Боклук има навсякъде по света и стандарта е предпоставка но не и условие. Според мен който си е с такива наклонности, ако ще и в Лондонското сити да е роден ще постъпи така. Ако не е за мобилен телефон, то за диамантена гривна да речем

От: BusinessWorkshop

BusinessWorkshop — Thu, 04 Feb 2010 14:26:18 +0000

1. Патриархалност – бих добавил даже че мениджъра е принуден да се държи като пазвантин, щото точно така очакват да се държи и ако не се държи така не го уважават. Много е трудно да си мениджър във фирма в която нямаш думата при подбор на персонала… Освен това всяко неподчинение нашенският мениджър го приема лично и като въпрос на чест и лична обида.

От: Николай

Николай — Thu, 04 Feb 2010 09:55:14 +0000

Браво Поли!

Невероятно добър пост. Добър, защото е право в целта. Всички знаем за тези неща, но когато ги видим написани в последователност, направо става тъжно! Хубаво допълнение и от Ивелина за чакането. Това си е така. Аз бих допълнил само и примиряването със ситуацията. Нещо като не се случи и толкова. Пробвахме и не стана – толкова. Абе лоша работа. Наистина обаче откривам и аз някой подобрения при по-младите ( не че аз не се числя към тях де), но пък и там нещата не само в положителна посока.
Не исках да става такъв отрицателен коментар, пък то какво се получи…

От: Поли Козарова

Поли Козарова — Thu, 04 Feb 2010 08:13:47 +0000

@ Александрина – това е много интересен аспект – как еволюират националните черти в поколенията и какво има в по-младото поколение, което пречи на бизнеса. Не бях се замислила над това, но желанието за лесен живот и бързи резултати без усилия определено не помага.

@ Ива – благодаря за коментара. Не се притеснявай от „позитивизма“, който внасяш – темата е така „позитивно“ поставена, че това е съвсем естествено. Както отбеляваш, материализмът в най-грубия му вид дразни. Това на пръв поглед е качество, което помага на бизнеса, но бизнесът в съвременния му смисъл има много по-широко значение и изисква идеи, посвещаване и креативност, а това само с чист материализъм и стремеж към висок стандарт на всяка цена е невъзможно…

От: Ивелина Атанасова

Ивелина Атанасова — Thu, 04 Feb 2010 07:29:42 +0000

Поли, на мен любимата ми българска черта е – чакането! Ние винаги чакаме нещо – чакаме закъсняващи автобуси, чакаме мърляви сервитьорки, чакаме държавата да ни оправи живота, чакаме държавата ни да оправи държавата, чакаме да ни вдигнат заплататите, чакаме шефа да ни забележи, чакаме да ни наемат на нова работа. Чакаме! И докато чакаме – мърморим, да не кажа псуваме, защото българските псувни пък са ми още „по-любими“! Винаги някой за нещо ни е виновен и винаги има някаква причина да не ни се случват нещата – ние никога не сме виновни и никога причината не е в нас!

После чакането, най-обичам „слагачеството“ и подмазването на чужденците (покрай чуждестранните им инвестиции в страната). Че имаме трески за дялкане имаме, че са ниски заплатите спрямо цените – ниски са, че имаме дупки по улиците, колкото цялата ти кола да влезе вътре-имаме, магистрали -нямаме, ама какво от това? В смисъл като започнем да леем крокодилски сълзи пред чужденците, те ли ще ни оправят държавата.

Ако искаш /-те вярвайте, но съм виждала момиче да си ляга с дядо германец (играех ролята на преводач, за това знам цялата история), за да й подари той мобилния си телефон (!!!) – това беше преди 7-8 години примерно, когато мобилните апарати тук бяха лукс!

Много „позитивен“ коментар се получи, съжалявам

От: Александрина Колева

Александрина Колева — Wed, 03 Feb 2010 21:00:30 +0000

Поли, страхотно си описала особеностите на българския характер )) Трудолюбието наистина е абсолютен мит, спор няма, че не сме научени „да се продаваме“ – младото поколение като че ли има повече самочувствие и по-успешно се маркетира , но при тях пък, не при всички слава богу, се наблюдават: една липса на морал, липса на желание за професионализъм, а гонене на някакъв псевдо успех – някак опростенчески мислят… стана ми тъжничко, да си призная, от статията, но уви, това е реалността! Винаги предпочитам действието, пред славните приказки, защото да говорят могат много хора, но да действат… се осмеляват малцина