Кафе за фризьорката

Поли, моята фризьорка, обратно на твоята, ме изненада още на първото ми посещение с кафе. Бях подранила, не я познавах още, и когато влязох в салона тя ме помоли да почакам и направо ме попита: „Искаш ли захар или сметана за кафето!“ Много приятно ми стана, че така започва първата ни среща И си, разбира се, напълно права, че една кафемашина не е кой знае каква инвестиция, при положение, че салонът само ще спечели от подобна стъпка, но често приятелското отношение между клиент-продавач, понякога се „изражда“ в едно такова твърде свойско поведение, което нарушава чисто бизнес отношенията… уви…

Поли, разбира се, че тя трябва да ти предложи кафе, нещо за четене и т.н. Причините (принципно, не за твоя случай) са най-вероятно много – лоша бизнес култура, вредната соц. традиция, че правиш евала на клиента, за това че го облсужваш, липса на силно желание и любов към това което правиш, ниска бизнес креативност и интелект и т.н. Но това ще се промени. Особено ако няма клиенти

Интересно! Аз ли Ви повлиях или му дойде времето… минали сте в полето на отрицателите, зарязвайки прекалено-розовия оптимизъм.
И се питам за осем години никога ли не Ви е пращала за кафе?

@ Александрина – Да, точно това ме подразни – фамилиарниченето, разиването на границата между това кой е клиентът и кой – продавачът. Макар, че съм много далеч от хората, които обичат да си придават важност.

@ Радислав – За съжаление, напоследък все повече се замислям над това, че много време ще ни е необходимо докато се отървем от този манталитет.

@ С.Козаров – Изглежда си имал време да прочетеш малка част от нещата, написани в Маркетинг Буркан. Но той не се списва, за да демонстрира наличието или липсата на някакви индивидуални качества, а за да обсъждаме в блога въпроси, свързани с маркетинга и това как той се практикува в България.

НЕ! напротив всичко изчетох… и след като толкова много години практикувате, намирам, че добре се измъкнахте от хапливата ми забележка… всъщност Ви харесвам работата (по публикациите). Дразна се от МНОГО директния маркетинг, защото в последните години потича от всякъде…вкл от чешмата и тоалетното казанче. Не съм сигурен, че Лес Вундерман или Фил Котлър точно това имат за цел… може да ме осветлите някой ден

От директния маркетинг и аз се дразня, но какво да правим като това е любимият метод на практикуване в България? Нали това се мъчим да променим…

Поли, трябваше да го кажеш това на фризьорката си. Щеше да има повече смисъл. Опция две, тръгваше си и никога повече не се връщаш и ако има малко акъл ще се сети.

Но да ни го казваш на нас, файда няма. Всички всеки ден се сблъскваме с ужаса на търговията в България.

Както се казва, право куме та в очи, а? Въпросът е да не се спасява всеки поединично според мен.

Според мен въпроса, е че повечето българи се учат как да предлагат услугите си на база на това какви услуги получават и тъй като те са некачествени в общия случай и те започват да не си дават зор и да си казват „навсякъде е така..“ и да цакат клиентите си..

Е.. има и светлина в тунела..

Е да.. ама има и др гледна точка. Тук всеки гледа да мине тънко и не му се плаща реалната цена на услугата, а после иска обслужването да е като на запад.

Не го казвам във всички случай де, но замислете се. Неможе услугите ни да са на безумно ниски цени и да искаме сушпер качество.

Като със здравната система. Плащаме едни от най-ниските осигуровки в Европа (касата ни има най-малко пари), а все ревеме от качеството на здравната система.

Неискам да засягам никой!

Коментара ми се изтри нещо…

Исках само да кажа, че не е вяро само утопичното: поведението на клиентите се влияе от услугата, но има и друго: когато не предлагаме услуга ние сме клиенти и виждаме как ни обслужват.. и трябва да се от желязо за да не ти повлияе и в твоята работа.

Ама и услугите ни не са от най-скъпите, нищо, че все се опалкваме. Неможе да имаме такива цени на услугите и все да търсим европейско качество.

Здравната система е добър пример.. плащаме най-малко от цяла Европа,а се оплакваме, че сме най-зле. Ако здравната система има добро финансиране ще има и добро обслужване- ако фризьорката си вдигне цената двойно ще има не кафе, ами и виенска кифличка към кафето

Прави сте, че качеството на услугата е свързано и с цената й. Не напразно споменавам, че ако се увеличи малко цената на фризьорските услуги, може да се предлагат и такива екстри като предварително записване през интернет, кафе и други. Стига увеличението да не е заради увеличението на цената на консумативите или тока, както обикновено.

Другото, което отбелязвате, също е много интересно – как си влияем в мисленето и поведението като клиенти и продавачи. Безхаберието и небрежното отношение, което срещаме като клиенти, сякаш ни провокира да се държим по същия начин към нашите клиенти. И това трябва да се прекъсне. Затова според мен е важно да има блогове като нашия, и общности, и медии, които обсъждат въпросите на маркетинга и продажбите, и които да помагат лека-полека да се създава необходимата бизнес култура в България.

хахаха като бях ученик бягах от даскало, за да ходя в интернет залата, където понякога пича, който беше на смяна ме молеше да му купя кафе и понеже аз бях добър ходих да му купя и докато ходих за кафе хората ме виждаха и разправяха на майка ми как не съм ходил на училище ами съм се шляел по улиците, ето затова не одобрявам такива неща.

Е, няма да чета всички коментари , но.. си абсолютно права. Даже се чудя защо си останала…Казваш „някой друг път“ и това е
Мисля, че когато /общо казано/ деловите отношения станат лични…. по-умния губи. Нещо като …защо не е хубаво да работим с близки и познати – защото ти се качват на главата.

На мен ми прави впечатление ,че в салона, където ходя, на мен не ми предлагат кафе. Има кафе машина. Да, не си правя скъпи прически, не се боядисвам.., но съм редовен клиент. Не си струва да ми предложат кафе ли ? Пред мен предлагат на друга, но не и на мен….

@ Пипи – добре дошла в Маркетинг Буркан. Всеки търговец се стреми да превърне клиентите си в приятели, защото така има шанс те по-често да купуват от него, но една граница има, която е добре да не се преминава