Олеле, петък 13-ти е…
Мисля си, че не съм много суеверна. Понякога (по-често) обичам числото тринайсет. Обикновено, когато ми се падаше 13-ти въпрос на изпит, се справях прекрасно. Запознах се със съпруга си на петък, 13-ти и това се оказа щастлив ход…
Но понякога (по-рядко), ставам особено зла, тъжна и раздразнителна в петък, 13-ти…
Кой каза, че съм звучала нереално оптимистично? Нека да прочете надолу
Понякога в петък 13-ти просто не знам:
- Защо съм на този свят и имаме ли нужда двамата един от друг?
- Дали съм поела по моя път и ако не – кога най-после моят път ще ме поеме?
- Какво очаквам и искам от себе си, че продължавам да очаквам и искам все повече?
- Каква представа създавам за себе си, че и другите продължават да очакват и искат все повече от мен?
- Защо не обичам да изглеждам умна, можеща и знаеща, а останалите си мислят, че обичам точно това?
- Защо продължавам да се вбесявам от простотия, наглост и несъбразяване с другите?
- Защо продължавам да се разплаквам от собствената си простотия и наглост?
- Защо хората, на които най-много си дал, най-много са ти отнели?
- И защо продължаваш да отнемаш от хората, които най-много заслужават да им даваш?
- Ако се страхуваш да продължиш напред, това означава ли, че си страхливец?
- Ако обичаш без да изискваш да бъдеш обичан, това означава ли, че си глупак?
- Защо хората вярват, че нещата са ценни за теб само ако говориш за тях?
- Защо въпросите ме застигат непрекъснато (като куршуми) и докога ще имам сили да оцелявам?
В такива моменти ми се иска животът да е като един небостъргач без 13-и етаж и асансорът просто кротко да ме отнесе нагоре …








Александрина Колева август 13th
Поли, тези въпроси са и в моя топ 10… топ 13
Успокоявам се с факта, че си ги задавам, иначе бих се намразила… Малките деца обожават въпроса „Защо“ и може би това е добър знак – все още има нещо по детски чисто в нас
Слънчево настроение!
Поли Козарова август 13th
@ Благодаря ти, Александрина! Все ми се ще да си ги задавам по-малко – някак си по-слънчева се усещам. И на теб!
Светльо Козаров август 17th
Запознах се със съпруга си на петък, 13-ти и това се оказа щастлив ход…
——————–
аз също се запознах със съпругата ми на 13 и август, ако има някакво значение за съвпаденията с Вас
и само за „пътя“ ще коментирам (за да не изглеждам досаден) всъщност от трите пътя в живота – Винаги избирай средния!
Поли Козарова август 17th
@ Светльо – Да, съвпаденията почват да стават много…
Еххх, ако само умеех да избирам средния път. Въпреки, че това е най-разумното решение, признавам
Светльо Козаров август 17th
бих добавил за оптимизЪма, защото май нямате други критикари, освен мен…да демонстрираш оптимизъм в работата (разбирай бизнесът, каквото и да означава това) е Задължително, даже Наложително, оптимизъм в къщи е Вредно, но да учиш другите на оптимизъм е Порочно… да-да
Поли Козарова август 17th
Тънка е границата между демонстрирането, ученето и прилагането на оптимизъм. Трудно е да се прецени кое правим в Маркетинг Буркан, опитваме се да правим всичко май.
А критикари много, не се притеснявай, по-трудно се намират хора, които мислят и действат позитивно…
Светльо Козаров август 17th
каквото правите в Буркана си е интересно, аз поне го намирам така, независимо, че намирам своя гледна точка… и за да не създавам смут повече ще Ви пиша на личен мейл
Едва ли съм онлайн август 21st
О, боже, колко философстване за някакъв най-обикновен ден
Поли Козарова август 22nd
Сигурно е добре човек да става популярен. Някои го правим като философстваме в блога си, други коментират в блогосферата и привличат посетители към блога си – всеки си избира пътя. Важното е да си помагаме.
Твоето мнение
ТИ