Когато продуктът изпреварва пазара

Попадали ли сте на такава ситуация в професионалния си път – имате идея за продукт, който е страхотно иновативен, толкова че не знаете как ще реагира пазара… или пък вече имате продукт, който се продава на друг пазар и искате да навлезете с него на ново място, там, където това е иновация и нямате конкуренция…

На пръв поглед – дай, Боже, всекиму! Но дали е така, наистина?

Три пъти в професионалната ми практика ми се случи да разработвам пазара с продукти, които никой не е чул и видял. Това беше страхотно предизвикателство. Макар че ми беше страшно интересно, сега оценявам колко време и усилия е отнело това мисионерство и че може би щеше да бъде по-лесно, ако съм продавала нещо по-стандартно и познато… Кой знае?

Защо мостовете в Норвегия не са причина за влакови катастрофи?

Това е първият ми случай – система за управление на поддръжката на железопътна инфраструктура. Става въпрос за информационна система, разбира се. Фирмата, за която работех, създаде този продукт по поръчка на Норвежките държавни железници. Две версии в продължение на няколко години.

Това беше до такава степен необичайно, че когато наши специалисти отиваха в командировка и бяха проверявани всичките им документи на норвежката граница (да не забравяме, че България беше една много екзотична държава преди петнадесет години), норвежките митничари клатеха ужасени глава с думите „Докъде стигна тази страна“ (не става въпрос за България…)

Системата си работи и до днес, използва се от всички служби, които проверяват състоянието на железопътните съоръжения в Норвегия и се грижат за тяхната безопасност.

Най-обикновени работници, въоръжени с подвижни компютърни терминали и цифрови фотоапарати, обикалят по план мостове и всичко, по което се движи влак, и проверяват дали съоръженията са в изправност. Не просто каквото им хрумне, а отговаряйки на предварително структуриран въпросник чрез терминала и то като използват бар-код четец, за да не губят време… Каквото не е в ред, заснемат с фотоапарата.

Връщат се в офиса, преточват данните и след няколко дни службата по безопасност разполага с пълна картина на състоянието. Оттук нататък се прави анализ и се планират необходимата работа и ресурси за отстраняването на повредите.

Други работници се изпращат на мястото на повредата, отстраняват я, отчитат се… и това е!

Виждаше ни се толкова просто и ясно, толкова нужно, че впрегнахме всички сили да маркетираме системата и в България. Издирихме връзки и контакти, разговаряхме с всяка възможна и невъзможна институция, началник и експерт.

Всички бяха съгласни, че системата върши чудесна работа! В Норвегия. И че у нас това е невъзможно да стане. Аз не разбирах защо, продължавахме упорито да мисионерстваме, представяме, обясняваме, убеждаваме… Правителствата се сменяха, ние продължавахме.

Чували ли сте за такава система в България? Не, нали? Това започна преди петнадесет години! Когато нещо подобно се реализира у нас, по начина, по който наистина работи в Норвегия, аз ще реша, че България се е променила.

Как германците управляват … бизнес процесите?

Втори случай от моята кариера. Голяма немска консултантска компания си търсеше партньор за България – тук вече сме по-наблизо във времето, годината е 2000. Компанията и до днес е световен лидер в областта на решения за управление на бизнес процеси (справка Gartner ).

Цяла Германия използва този продукт. Много е лесно – специално подготвени хора по специални въпросници правят преглед на това как работи една компания. Независимо от това дали е частна или държавна. Ако е държавна, още по-необходима се оказва тази технология. И рисуват, рисуват (или както се казва още – моделират) … бизнес процесите й. А по-простичко казано, отразяват кой какво прави в компанията, какви документи и данни използва и създава, на кого подава резултатите, за колко време се прави всяко едно отделно действие…

Това, за ужас на всички, може да се случи навсякъде – и в администрацията, и в производството, и в маркетинга и продажбите.

И после картинките се анализират от експерти по бизнес процеси и те препоръчват промени – не какви да е, а подобрения. Колко може да се намали времето за изпълнение на дадена операция. Как да се оптимизира обема на данните и документите. Как да се премахнат работните престои…

Фирмените ръководства в Германия, кой знае защо, четат внимателно тези експертни доклади. И не просто плащат пари на консултантите, а провеждат необходимите промени.

И компанията заживява един нов, по-смислен, по-ресурсоемък и по-ефективен живот. От това печелят всички и всички живеят и работят по-лесно и по-добре.

Да, ама не, както би казал Петко Бочаров! Как се трансферира това ноу-хау в български условия? Елате да видите -

• Ти говориш на фирменото ръководство за управление на бизнес процеси, то те пита каква автоматизация ползваш, че познава само термина „технологични“ процеси.  Първо питат за пари, а после за ползи. Като чуят първия отговор, изобщо не задават следващия въпрос.
• Мениджърите на средно ниво и особено ценните със знанията си хора пък бягат от подобно нещо като дявол от тамян. Как ще си сложат такъв таралеж в гащите. Всички да знаят как се работи, за какво са нужни те тогава???
• За държавната администрация изобщо не ми се приказва. Тъъъкмо изглежда, че си намерил съмишленик в някое министерство, започват избори, минават няколко месеца докато всичко отново заработи, дойде нов министър и всичко започва отначало.

През това време германците питат ли питат как вървят продажбите. И ти обясняваш ли, обясняваш…

Как се прави в Швеция преброяване на населението?

Знаете ли какво е Census? Това е световен проект за преброяване на населението, нещо, което се прави през няколко години и у нас.

Швеция е създала науката статистика. Всичко там се преброява, въвежда и систематизира. Без това да отнема време, нерви и супер много пари. Става някак си… невидимо и без съпротива. Затова в Швеция всичко може да се измерва и подобрява. Затова хората там живеят по-добре, а не си мечтаят за по-добър живот.

Преброяването в Швеция, се извършва … не, не през интернет. А от анкетьори, които ходят по домовете и отразяват в специално разработени форми какво им казват анкетираните. Поне така беше миналия път. Формите са със специален дизайн, така че да може с минимум усилия да се въведат данните. Просто отбелязваш с кръстче верния отговор и продължаваш нататък. Ако има нужда, пишеш с главни печатни букви.

За ваше сведение – там така се попълват и всякакви видове декларации (освен през интернет, разбира се). Данъчната декларация е простичка, съвсем кратка, а не като учебник по данъчно право, както у нас.

След като се занесат попълнените анкети в службата по преброяването, хиляди форми се сканират наведнъж, излизат автоматично недобре прочетените и неразбраните от програмата думи, специално обучени служителки ги поправят много бързо… И готово!

Държавата разполага с пълна картина на своето население -  с колко повече са жените от мъжете, повече моми или повече ергени има, колко хора имат в къщи куче, кабелна телевизия и тъща…  и всичко, което ви е интересно да узнаете.

Да, но в България нещата се оказаха много, много сложни – оставете ги шведите, те са нация елементарна… В продължение на месеци правихме пилотен проект да докажем работоспособността на програмата. Направихме за своя сметка дизайна на формите и разпечатахме голяма пробна серия. Вкарахме мощни сървъри и скенери. Инсталирахме и софтуера. Анкетирахме пробно специална извадка… Излезе 98% правилно разпозната информация!

И, ще попитате? Държавните ръководни служители се отказаха от това решение. Не защото нямаха пари, а защото било не-социално ?!? Причината – по време на всяко преброяване служителите от статистиката получат допълнително възнаграждение, за да въвеждат на ръка неграмотно попълнените отговори на още по-неграмотно подготвените въпросници… Социално-отговорната държава се оказа пречка за ИТ прогреса…

Коментари

За автора